Рояк дронове удари Москва, срути се язовир в Белгородска област, назрява заговор сред елитите – защо се разтрепери най-влиятелната дъщеря на Путин, а Ксения Собчак избяга в Испания

Представяме ви откъс от интервюто на украинския журналист Александър Демченко с Генадий Гудков – депутат от Държавната дума на Русия в периода 2001–2012 г., служител на КГБ до 1992 г., които коментират тези теми.

Сега опозиционният политик и полковник от запаса, който напусна Русия през 2019 г. заради заплаха от арест, е сред най-сдобрите познавачи на режима в Кремъл. По-голямата част от времето си той прекарва в България.

"Москва е прекалено голяма. Очевидно, това все още не е достигнало до съзнанието на хората. Докато не започнат да чуват сирени, докато на улиците не се появят картечници и войници по постове, усещането няма да се промени. Изглежда, ще трябва време", казва той.

–  Путин страхува ли се, че дрон ще влети в апартамента му в Кремъл?

– Не, разбира се, не се страхува от самия дрон – страхува се хората да не видят това. Той е отлично охраняван, има купища укрития, тунели и изходи. Там дори с по-сериозно оръжие не можеш да го стигнеш. Няма да стои с метла и да гони дронове. Но въпросът е друг – как ще реагират хората, милионите хора, живеещи в Москва?

Официално там живеят 10 милиона, по по-точни данни – 12 милиона, а с временните жители вероятно и повече. Това е един от най-големите градове в Европа, може би най-големият след Истанбул. Засега, днес, тази опасност не се усеща. Но какво ще стане след две-три седмици, ако атаките се повтарят? Ще видим.

– Генадий Владимирович, ние с вас неведнъж сме говорили, че Путин се готви за мобилизация и че инструментариумът за това е готов.

– Да, така е. Но засега те решиха да не я обявяват. Все още има достатъчно „пушечно месо“ – хора, които подписват договори за пари. Мнозина ги притискат, вербуват, хващат дори престъпници още по време на следствието и ги пращат на фронта. Докато има кой да воюва, мобилизация няма да има.

– Но си представете мобилизация в Москва. Вече ловят наборници в метрото и по улиците – за това пишат руски медии. Ако към това се добавят аварии в енергийната система и някакви малки протести, какво ще стане? Ще излязат ли московчани по улиците да свалят царя? Ще има ли руски Майдан?

– Боя се, че засега не. Репресивната машина е огромна, репресиите се засилват всеки ден. За най-дребното – песен на улицата, коментар онлайн – могат да те осъдят. Засега жандармската система успява да контролира народа и да потушава всякакви огнища на протест.

Такъв процес не става изведнъж. Той зрее, появяват се малки огнища тук-там, докато не достигне точка на кипене. Но днес политическото поле е напълно изчистено. Това не значи, че не може да се случи нещо неочаквано – някакъв емоционален взрив, който никой не е предвидил. Такива неща вече са се случвали – достатъчно е малка искра и избухва бурна реакция.

Антивоенните настроения засега не са водещи. Може да има протести за друго – побой, убийство, произвол, но не заради самата война. Това ще е емоционален изблик, а не организирано движение.

По-реалистично е друго – натискът върху Путин в елитите. Ако западната и американската позиция останат твърди, може да започнат разцепления. Те вече се нервират – Дмитриев от „Роснакапитал“ замина за САЩ, уж с послание от Путин, но дори Стив Виткоф не го прие. Това показва, че нещата се клатят.

– Британците пишат, че Путин много се страхува от преврат, че елитите са разцепени. Възможно ли е някой ден, като във времето на Хрушчов, Патрушев или Герасимов да дойдат при него и да му кажат: „Стига, време е да си ходиш“?

– Трябваше вече да са го направили. През 2023 г. имаше сериозен разрив, но моментът бе изпуснат – и от Запада, и от Украйна. Сега елитите са недоволни: първо, всички са изморени; второ, бизнесът губи доходи и влияние; трето, никой не знае накъде върви всичко това. Но докато няма ясен вектор, няма и осъзнати действия за отстраняване на Путин. Разбира се, може да се намери „отчаян човек с табакера“ – но това е елемент на изненада, не нещо, на което може да се разчита.

Всички чакат резултата от текущите преговори – дали американската администрация ще бъде твърда, или Тръмп пак ще започне да играе с Путин, както преди. Ако САЩ и Европа заемат твърда позиция и тя се запази, възможно е разцеплението в елитите да се засили. Хората около Путин са уморени, дори се страхуват – защото той продължава войната, без да има добър изход.

– А семейството на Путин, според вас, също ли се е разтревожило? Дмитриев е близък до по-малката му дъщеря Екатерина Тихонова.

– Да, мисля, че именно те първи са се разтревожили. Вероятно Путин лично им е дал зелена светлина да „проверят обстановката“ – да видят какви са настроенията в САЩ, дали има шанс за договореност. Пътуването на Дмитриев изглеждаше като разузнавателна мисия. Но щом дори Виткоф не го прие, значи обстановката не е благоприятна за тях.

 Разговорът с Дмитриев не влиза в този списък. Това е важно. Тоест, както винаги казвам, когато някой твърди, че не може да се срещне с някакъв ръководител, въпросът за срещите и времето е въпрос на приоритети. Ако той смята, че срещата е важна, ще намери време. Няма значение колко му е натоварен графикът – ще намери време. Това е въпрос на приоритет. Въпросът за срещите, разговорите – винаги е въпрос на приоритети.

— Значи, Дмитриев не е в приоритета, щом като си тръгна с „отворот-поворот“, нали така?

 — Следователно и Путин не е в приоритета. Започнаха да се притесняват. Да, в обкръжението на Путин определено има напрежение. Но изглежда, че там вече се оформя и някакво разделение. Едни искат някак си да се „замирят“, да излязат от ситуацията, макар и с известни отстъпки, но все пак с вид на победители. А има и ортодоксална, агресивна група, която е готова да продължи войната до пълен край, докато Украйна капитулира. И това разделение е очевидно. То може би едва започва, но аз нямам никакви съмнения, че ще се задълбочи.

— Генадий Владимирович, нека да продължим. Какво трябва да се случи, за да започне бунт сред елитите? Да се появи смута в най-горните среди около Кремъл?  Какво стечение на обстоятелствата е нужно, кой с кого трябва да се обедини? Трябва ли да участва Лубянка? Или генерали от клана на Герасимов? Или може би олигарси, които все още са в Русия? Кои кланове трябва да се съединят, за да окажат натиск срещу Путин и да го изгонят от Кремъл?

— Поименно няма да казваме нищо, това би било фантазия. Но ако говорим за ситуацията, която може и трябва да възникне (тя отдавна трябваше да възникне), никой не е отменял вечния принцип на „тоягата и моркова“. Да кажем, тоягата – това е ожесточението на Америка и Европа, тяхната готовност да снабдяват Украйна и да решават задачите на бойното поле. Това е тоягата. Тя може да накара елитите да предприемат някакви стъпки. Но къде е морковът?
В края на 1944 г. съюзниците, освен тоягата, имаха и морков – предложението да се прекрати войната, да се запази част от елита в замяна на отстраняването на Хитлер и гаранции за сигурност. Имало е такива разговори и консултации. Убеден съм, че и сега трябва да има нещо подобно.
Но виждаме ли такъв морков днес? Не. Няма обръщения, няма контакти. Пропуснат бе моментът през 2023 г., когато можеше да се изгради такава система от гаранции.

— А ако говорим конкретно – кой с кого трябва да се обедини?

— Първи, които са недоволни, са големите бизнеси. Те губят много – и финансово, и по влияние. Дори когато имат пари, не могат да ги използват заради санкциите и омразата към Русия. Те разбират, че това не може да продължава вечно. Следва икономическият блок на правителството – хора, които разбират, че положението се влошава. Да, не катастрофално, но осезаемо.
Има и трезвомислещи хора в армията и ФСБ – малцинство, но ги има. И ако видят, че има шанс да получат гаранции и да избегнат катастрофа, могат да се решат на нещо. Особено ако стане ясно, че Путин е неадекватен и е отхвърлил изгодното мирно предложение на Тръмп, избирайки вместо това безсмислена война.

— Излиза, че Путин вече е заплаха за тях самите?

— Да. Той вече е заплаха за руската върхушка, която иска да живее спокойно и дълго. Но това е едва началото. Ако Тръмп му се обади и му каже: „Приятелю, давай да се разберем, ще уредим нещо изгодно за теб“ – тогава елитите може пак да изчакат. Засега те просто чакат какво ще стане – дали ще има по-твърдо противопоставяне, или Тръмп ще започне нова сделка с Путин.

— Тоест, противоречията вече ги има, но не са оформени?

— Точно така. Но ако сценарият тръгне към по-остро противопоставяне между режима и Запада, тези противоречия ще се изострят.

— Ксения Собчак получава разрешение за пребиваване в Испания. Абрамович превежда пари в Турция, купува имение на Босфора, иска дял от „Галатасарай“. Чемизов купува апартаменти в ОАЕ. Бягат ли вече плъховете от кораба?

— Те си подготвят резервни площадки. Разбират, че ситуацията е нестабилна и може да се развие бързо. Създават си островчета на безопасност. И защото се страхуват, и защото се застраховат – да имат къде да избягат. Помнят 1917 г., когато дворянството бягаше по бельо. Сега не искат да повторят същото.

— Тоест, те нямат вече „свята вяра“ в Путин?

— Не. Те са му просто спътници, временни.

— На 30 октомври ще има среща между Тръмп и Си Дзинпин в Азия. Може ли там да се реши нещо важно за войната в Украйна?

— Едва ли. За тях по-важни са търговията, тарифите, Тайван. Да, войната в Украйна ще се обсъди, но второстепенно. Дори ако се договорят по икономическите въпроси, Китай няма да изостави Путин.
За Китай е стратегически важно Русия да остане прокитайска държава с оръжия, но без силна икономика. Русия като евтин суровинен придатък го устройва напълно. Затова не мисля, че Си ще „предаде“ Путин.

— И последно: след украинския удар в Белгород – язовирът се скъса, укрепленията са под вода. Ще спасява ли Путин своите войници?

— Не. В Русия отдавна действа принципът „спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. Ще има хаос, ругатни, паника. Бардак, както винаги.

— Литва затваря границата с Беларус, готви комисия за Калининград. Ако се стигне до блокада, какво ще стане?

— Това ще обостри ситуацията. Путин ще го използва, ще каже: „Искате да убиете милион и половина души, но няма да ви позволим!“ Това може да му развърже ръцете. Балтийският регион ще стане още по-напрегнат.

— А Лукашенко? Той увеличава армията, произвежда оръжия, увеличава резервистите. Готви ли се за война или се пази от Путин?

— Не вярвам, че се пази от Путин. Вече е късно. Беларус е отдадена под аренда за военни цели. Лукашенко зависи финансово от Путин – без руски пари не може да свърже бюджета. Така че или се преструва на активен, за да печели време, или наистина се готви за война. Но едва ли му стиска.