Геолози разкриха къде е златото на Земята – и защо търсим нови залежи в морското дъно и на Луната
Нови геохимични анализи показват, че почти цялото злато на Земята е в ядрото ѝ. Докато чакаме вулкани да го изкарат на повърхността, подводните и космическите мини може да ни осигурят бъдещето.
Златото – металът, който е вдъхновявал империи, войни и алчност в продължение на хилядолетия – всъщност не се намира там, където повечето хора го търсят. Според изследване на екип геохимици от Университета в Гьотинген, почти цялото злато на Земята – 99.999% – се намира в самото ѝ сърце: в ядрото.
Всичкото злато, добито от зората на човешката цивилизация досега, се равнява на приблизително 216 000 тона – достатъчни, за да се оформи куб със страна едва 22 метра. Но това количество бледнее пред находището в ядрото, което би било достатъчно да покрие цялата земна повърхност със злато с дебелина 46 сантиметра.
Това обяснява и защо златото е толкова ценно – не само заради блясъка и индустриалните си свойства, но и поради абсолютната си недостъпност в природата.
Изследователите са анализирали редки изотопи на рутений и волфрам в базалтови скали от Хаваите, Бафинова земя, Галапагос и остров Реюнион. Отклонения в съдържанието на изотопа ¹⁰⁰Ru сочат, че пробите произхождат от границата между ядрото и мантията на Земята. Това е зона, от която, поради вулканична активност, понякога достигат до повърхността елементи, включително и благородни метали.
С други думи – дори златото от ядрото не е напълно заключено. То бавно „пътува“ нагоре чрез геотермални потоци, но този процес отнема милиони години.
Докато златото от ядрото едва ли ще достигне до нас в обозримо бъдеще, съществуват алтернативи. Космическите агенции и частни компании вече насочват поглед към други източници:
Подводен добив
Международни компании разработват технологии за добив на редки земни метали от дъното на океаните, особено в зоните с висока концентрация на полиметални конкреции в Тихия океан. Международната организация по морското дъно (ISA) вече подготвя регулации за лицензиране на подводни мини.
Макар и противоречив, този подход предлага достъп до ресурси като литий, кобалт, манган, редкоземни елементи и злато – изключително важни за батерии, чипове и зелени технологии. Някои екологични групи алармират за необратими щети върху морските екосистеми, но индустриалният натиск нараства.
Лунен добив
Другата амбициозна посока е Луната. NASA, Европейската космическа агенция (ESA) и китайската CNSA разработват технологии за т.нар. ISRU – използване на локални ресурси на място. Освен хелий-3 (възможен горивен източник за бъдещи реактори), Луната може да крие значителни количества желязо, платина и злато – особено в областите с древни лавови потоци.
Компанията Lunar Resources, в сътрудничество с NASA, планира първите автоматизирани лунни добивни модули до края на десетилетието. Същевременно, AstroForge разработва решения за добив от астероиди – технологии, които може да се използват и на лунната повърхност.
Космосът – бъдещият "Клондайк"
Най-дръзката цел остава астероидът Психе, към когото вече пътува сонда на NASA. Смята се, че той е останка от разрушена протопланета и съдържа ценни метали в чист вид. Потенциалната стойност на ресурси от подобни астероиди се оценява на над 10 000 квадрилиона долара. Ако някой ден започне мащабен добив там, това би променило завинаги глобалната икономика – и разбиранията ни за стойност.
Още от Наука
Откритие: Много коралови рифове се приспособяват към климатичните промени
Ново проучване разкри, че около 166 000 квадратни километра коралови рифове по света - приблизително една трета от общата им площ - са особено устойчиви на климатичните промени и имат възможност да оцелеят при сериозно затопляне на океаните
Пробив в археологията: Надпис от Хераклея Синтика потвърждава хипотезата за храм на Херакъл
Откриха у нас храма на родоначалника на македонските царе, които са извеждали своето потекло от бога Херакъл
След 2300 години: учените възстановяват едно от Седемте чудеса на древния свят
Археолози извадиха от Средиземно море 22 масивни каменни блока от едно от Седемте чудеса на древния свят. Международен проект използва 3D технологии и дигитално моделиране, за да възстанови изгубения монумент повече от 2300 години след неговото построяване.