Златото – металът, който е вдъхновявал империи, войни и алчност в продължение на хилядолетия – всъщност не се намира там, където повечето хора го търсят. Според изследване на екип геохимици от Университета в Гьотинген, почти цялото злато на Земята – 99.999% – се намира в самото ѝ сърце: в ядрото.

Всичкото злато, добито от зората на човешката цивилизация досега, се равнява на приблизително 216 000 тона – достатъчни, за да се оформи куб със страна едва 22 метра. Но това количество бледнее пред находището в ядрото, което би било достатъчно да покрие цялата земна повърхност със злато с дебелина 46 сантиметра.

Това обяснява и защо златото е толкова ценно – не само заради блясъка и индустриалните си свойства, но и поради абсолютната си недостъпност в природата.

Изследователите са анализирали редки изотопи на рутений и волфрам в базалтови скали от Хаваите, Бафинова земя, Галапагос и остров Реюнион. Отклонения в съдържанието на изотопа ¹⁰⁰Ru сочат, че пробите произхождат от границата между ядрото и мантията на Земята. Това е зона, от която, поради вулканична активност, понякога достигат до повърхността елементи, включително и благородни метали.

С други думи – дори златото от ядрото не е напълно заключено. То бавно „пътува“ нагоре чрез геотермални потоци, но този процес отнема милиони години.

Докато златото от ядрото едва ли ще достигне до нас в обозримо бъдеще, съществуват алтернативи. Космическите агенции и частни компании вече насочват поглед към други източници:

Подводен добив

Международни компании разработват технологии за добив на редки земни метали от дъното на океаните, особено в зоните с висока концентрация на полиметални конкреции в Тихия океан. Международната организация по морското дъно (ISA) вече подготвя регулации за лицензиране на подводни мини.

Макар и противоречив, този подход предлага достъп до ресурси като литий, кобалт, манган, редкоземни елементи и злато – изключително важни за батерии, чипове и зелени технологии. Някои екологични групи алармират за необратими щети върху морските екосистеми, но индустриалният натиск нараства.

Лунен добив

Другата амбициозна посока е Луната. NASA, Европейската космическа агенция (ESA) и китайската CNSA разработват технологии за т.нар. ISRU – използване на локални ресурси на място. Освен хелий-3 (възможен горивен източник за бъдещи реактори), Луната може да крие значителни количества желязо, платина и злато – особено в областите с древни лавови потоци.

Компанията Lunar Resources, в сътрудничество с NASA, планира първите автоматизирани лунни добивни модули до края на десетилетието. Същевременно, AstroForge разработва решения за добив от астероиди – технологии, които може да се използват и на лунната повърхност.

Космосът – бъдещият "Клондайк"

Най-дръзката цел остава астероидът Психе, към когото вече пътува сонда на NASA. Смята се, че той е останка от разрушена протопланета и съдържа ценни метали в чист вид. Потенциалната стойност на ресурси от подобни астероиди се оценява на над 10 000 квадрилиона долара. Ако някой ден започне мащабен добив там, това би променило завинаги глобалната икономика – и разбиранията ни за стойност.