Иван Мариинов и Стойчо Мушанов са двамата министри, които дават решаваща възможност на Сталин да превърне България в придатък на болшевишката сатрапия за следващите 45 години

 След окупацията България фалира, защото издръжката на Червената армия надхвърля колосалната сума от 133 млрд. лева

Комунистите са генетично увредени, не се покайват, но вместо да поиска поне извинение от България за тоталния грабеж и страданията, които е причинила с настанения комунистически режим, Москва продължава с пропагандата на лъжата.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н  Боздуганов, навършиха се 80 години от 9-ти септември 1944 година – ден, който слага отпечатък на цяла епоха и на няколко поколения българи . Черен ден, зловещ ден, възмездие -  дайте синтезирана характеристика за случилото се? Окупация на България или освобождение от Червената армия?

- Освобождение от кого? От внушавания десетилетия наред “монархо-фашизъм” или от германците? Понятие “монархо-фашизъм” не съществува, това е оксиморон и историците много добре го знаят. В царството няма нито фашистка, нито нацистка партия. Има законно избран парламент и легална опозиция. През годините на войната Царят и правителствата не допускат и един български войник да бъде изпратен на Източния фронт или на някой от другите фронтове. 
Е, за “освобождението” от “монархо-фашизма” е ясно, остават германците. На българска територия не са проведени сражения между Работническо-селската червена армия и германски войски. Царството не е било окупирано от Райха и към началото на септември 1944 г. в страната няма нито една германска бойна част. Малобройнният спомагателен военен персонал е прогонен, а нелегално проникналите от Румъния войници на Вермахта са интернирани във военнопленнически лагери. 

- Защо е този страх да кажем категорично „окупация“, а и думичка няма за това в учебниците по история?

- Да се върнем назад и да си спомним думите на Цар Борис, че България е ключът към Балканите и е важно, кой държи този ключ. В Кремъл са съвсем наясно с геостратегическото положение на страната ни и още през 1940 г. искат разрешение от Хитлер да изградят военни бази и окупират България по вече изпитания Балтийски сценарий. Дори му предлагат в замяна да се включат в неговия Тристранен пакт и той да стане четиристранен. Фюрерът отказва защото си дава сметка, че съветските войски с един замах биха завзели румънските петролни находища, които са единствени в Европа. Следва незабавен крах на Третия райх. 
 За защита на националните интереси при условията на световна война, българската политика водена от Цар Борис си поставя следните основни цели:

 — връщане на Южна Добруджа в пределите на страната;
 — избягване на германска окупация;
 — предотвратяване на държавен преврат;
 —осуетяване на възможността за превръщане на страната в театър на бойни действия;
 — неучастие на българската армия в сражения на Източния фронт или на някой от другите фронтове;
 — поддържане на дипломатически отношения със Съветския съюз;
 — запазване на всички български евреи в пределите на страната;
 — излизане от Тристранния пакт в подходящ момент;
 — сключване на примирие със Западните съюзници и предотвратяване на съветска окупация.
     Монархът и шестте военновременни правителства успяват, макар и трудно, да запазят държавния суверенитет и да постигнат всички набелязани цели с изключение на последната.

- Във ваше изследване  разкривате, че няма дори и един куршум изстрелян срещу съветската армия, каква война ни обявиха и водиха Сталин и СССР?

- Окупационна война. Изстрелян куршум няма, но обичайни предатели има и те отново влизат в употреба. 
      На 5 септември 1944 г., когато Съветският съюз обявява война и нахлува в България, страната се управлява от правителството на Констанин Муравиев. В неговият състав няма дори една личност, която и най-перверзния ум би могъл да определи като симпатизираща на хитлеризма. Но затова пък военният министър генерал Иван Маринов е откровен съветски агент. Министърът успява да отложи с три дни обявяването на война на Третия райх и да даде международноправна възможност на СССР да обяви война на страната ни.  На 1 септември 1944 г. държавният пратеник Стойчо Мошанов е в Кайро с правителствена мисия за сключване на примирие със Западните съюзници.  Той обаче отказва дори да получи и прочете текста на предложеното споразумение. “Мотивиран” е от подготвящите деветосептемврийския преврат дейци на Отечествения фронт, да не подписва примирието, защото в противен случай няма как СССР да обяви война на държава, която вече се е присъединила към антихитлеристката коалиция. Със своите действия двамата политици дават решаваща възможност на Сталин да превърне България в придатък на болшевишката сатрапия за следващите 45 години.

     За да постигне отдавна набелязаното присъединяване сталиновата върхушка ликвидира царя и вербува част от военния елит, който извършва държавен преврат. Страната ни е преживяла редица преврати, но този е единствения, който цели и успява да предаде България на чужда държава.

- Българските историци не са ли големи длъжници на обществото – 34 години след падането на тоталитарния режим на Живков, не могат да дадат вярна и еднозначна оценка за преврата на 9-ти септември 1944 г.?  Тайни  обгръщат житейския край на хиляди българи, избити от  комунистите - каква  е тази историческа шизофрения?

- За шизофрения не можем да говорим. Тези хора са с акъла си, пишат учебници, овладели са множество университети и се стремят да наложат стандарти, според които неудобните истини трябва да останат скрити докато бъдат забравени.  Не желаят да се споменава, че след завземането на властта повечето държавни дейци на царството са разстреляни; че за целта е изобретен комунистически произвол, наречен “Народен съд”; че стриктно е следвана московската директива на Георги Димитров: “Никой не бива да бъде пощаден”. Избити са и десетки хиляди българи обявени за “врагове на народа”, а други стотици хиляди “врагове” са хвърлени в затвори и лагери.     От съображения за гарантирано безпрекословно изпълнение на всички следващи московски директиви, агентурният кабинет на Кимон Георгиев  е заменен от изцяло комунистическо правителство. Опозицията е унищожена.      Заместник-командващият на съветските окупационни войски генерал Черепанов с гордост заявява: “Когато в края на 1947 г. се прощавахме с България, тя бе вече твърдо застанала под червеното знаме на комунизма”. Пропуска да спомене, че от страната е плячкосано всичко, което е счетено за ценно, а тригодишната издръжка на Червената армия и разходите за воденето  на войната срещу Райха надхвърлят колосалната сума от 133 млрд. лева. Държавата изпада във фактически фалит.                   
 - Какво постигнаха инсталираните от Москва комунистически режими у нас?  

 - Инсталираният марионетен димитровско-червенковско-живковски режим успявя:

      - да проведе незаконен референдум за ликвидиране на царството под дулата на съветските танкове;
     - да отнеме цялата частна собственост - финансова, индустриалана и поземлена;
      - да фалира държавата три пъти  - 1960 г., 1978 г. и 1987г. - според разсекретените доклади на БНБ. Натрупаният в царството национален пенсионен фонд, на който не е посегнато дори през годините на трите обединителни войни, е похарчен, а целият български златен резерв (над 20 тона) е отнесен в Москва;
      - да осигури заплати на “трудещите се”, които са “твърде малки за да живеят и достатъчни за да не умрат” (по К. Маркс);
     - да предложи два пъти България за 16-та република на СССР - през 1963 г. и през 1973 г.;
     - да изгради огромен репресивен апарат на Държавна сигурност, официално наречен от Т. Живков “филиал на КГБ на СССР”;
      - по съветска команда да изпрати през 1968 г. български войски в Чехословакия за потушаване на Пражката пролет;
      - да опаше границите с бодлива тел, през която всеки опитал се да избяга  от “републиката на социалистическото благополучие” получава затвор или куршум;
     - да репресира и прогони извън пределите на страната над 300 000 етнически турци, които са български граждани, с т.нар. “Възродителен процес”.
    Е, как очаквате тези хора да говорят за тези истини, когато в главите им още плющят “черепановските” червени знамена, развявани от техните предци.

- Как обяснявате факта, че 80- години след тази повратна дата БСП и разни измислени антифашисти организират чествания с руския посланик Митрофанова и величаят случилото  се? А покаяние няма?

- Такива хора са генетично увредени и не се покайват, но вместо да поиска поне извинение от България за тоталния грабеж и страданията, които е причинила с настанения комунистически режим, Москва продължава с пропагандата на лъжата. Неотдавна руската посланичка Елеонора Митрофанова заяви в интервю, че ако не е бил Съветският съюз, страната ни щяла да остане само със Софийска област. Това е абсолютна лъжа. След края на Втората световна война, по време на Парижката мирна конференция за изработване на мирния договор с България, западните съюзници не искат да допуснат Сталин до Средиземноморието, когато той вече е окупирал страната ни. Въпреки това е направено едно американско предложение, според което „на България трябва да се даде свободно пристанище на днешния Александрополис”, на Бяло море. Въпросът е обсъждан в съветското политбюро под ръководството на Сталин в края на март 1946 г. Там е взето решение, че подобно нещо не трябва да се допуска. Американското предложение е с още две точки – да се даде право на българските търговци свободно да отиват в пристанищата в Солун и Кавала, което също е отхвърлено по три причини. Първо – България няма да може там да въведе въоръжени сили и да устрои военна база. Второто, Сталин помага на Гърция в гражданската война, подкрепяйки комунистическите партизани. Освен това, той не иска проникване на никакво западно влияние, както отказва и плана „Маршал“. Това са трите основни причини, поради които страната ни няма излаз на Бяло море. Съветският съюз е против предложението на САЩ. Така че тази госпожа (Елеонора Митрофанова – б. на ред.) лъже безобразно или не знае историята. 

- Днес наблюдаваме с погнуса, как децата и внуците на комунистическата и ДС номенклатура се възпроизвежда в управлението на страната с  либерален дерскод и раздават морал – можеше ли да им се случи това бъдеще без щиковете на съветската армия, която превърна България в трофей на Сталин?

- Въпросът е реторичен. Предците на множество днешни “либерали” вероятно щяха да упражняват общественополезен селскостопански труд без съветските щикове. Тяхното издигане на държавните върхове е в резултат на слугинаж към онова Нещо на североизток, все едно дали се нарича Русия или Съветски съюз. То съществува чрез завладяване на чужди земи, ограбване на ресурси и осигуряване на трайна бедност в условия на имперско или комунистическо крепостничество. И това не е конюнктурен манталитет, а вероятно устойчива генетична мутация,  
която предопределя управленски политически позиции за хора, у които доминира. Нещото се трансформира във федерация с кагебистко-олигархичен режим, но същността му и имперските приоритетите са запазени. По традиция човешкият живот е без никаква стойност - в Украйна момчетата се изпращат да убиват и бъдат убивани.

 Целта е същата -  геополитически обрат и доминация. Наред с пропагандното вселяване на страх от ядрена катастрофа, осъвременените прийоми са още три: корупция - която за Кремъл е майка на демокрацията, манипулация на общественото мнение - обявявана за свобода на словото, енергийна и суровинна зависимост - маскирана като взаимноизгодно икономическо сътрудничество.

Най-същественото за нас, в посочените исторически примери, е неизменното решаващо участие на български действащи лица във всички описани събития. 
Много години изминаха от времето когато Тодор Живков предлагаше Отечеството за 16-та република на СССР, но резервоарът на склонните към предателство, продажничество и подлизурство не е пресъхнал. Днес е без значение как се наричат. Шайката родоотстъпници е в очакване на нов 9-ти септември, пак да посреща Червената армия.