Турция  е заплаха за Европа, за региона и конкретно за нашата държава. Гневът на Анкара вече не е заплаха само за региона, но и за целия демократичен свят. Успокояващото в известен смисъл е, че потърпевши вече не сме единствено ние. Това заяви пред "Фокус" Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. 

Гневът на днешна Анкара се струпва и на целия останал демократичен свят. Говорихме за Германия, отнася се и за цяла Европа, сега да прибавим и САЩ. Ще наблегна на бъдещите предизвикателства и по този повод ще анонсирам две предстоящи изключително важни дати. Първата е 21 май, а втората е 25 май. На първата дата се провежда Третият извънреден конгрес на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“, на който Реджеп Ердоган ще бъде избран или по-точно казано, възобновен като неин лидер. Втората дата, следващият четвъртък, е срещата на високо равнище на НАТО, на която алиансът ще се чуди какво да прави със своя доста проблемен съюзник, нашата югоизточна съседка.

Преди да ви отговоря за турско-германските отношения, ми се струва, че има и други две много важни гледни точки, на които трябва да обърнем внимание. Първата е оценката през призмата на контрапункта Русия. Тя се възприема и лансира от Анкара като спасителен пояс в геополитиката. И втората е самата подготовка и първоначалният прочит от посланията на вчерашната визита на Реджеп Тайип Ердоган в САЩ. Има логика да започнем със стартиралия през август миналата година флирт на Анкара с Москва. Тогава руската страна го определи като реставриране на отношенията. Не е рестартиране, какъвто е етикетът и запазената марка в диалога между САЩ и Русия. Нито пък е реновиране, каза той.

 Понеже няма смяна на стари с нови елементи и компоненти. Девет месеца по-късно, на последната среща на Путин с Ердоган в Сочи на 3 май, руският президент отчете, че процесът на нормализация е приключил, след като е преминал и през тест за издръжливост. Тоест говорим за три ключови послания от Москва: реставрация, нормализация плюс тестване за надеждност и издръжливост. Всичко това обаче очевидно не се оказва достатъчно, за да бъде вдигната бариерата пред турските домати за руския пазар, а и за премахване на визите за турски граждани, за техни посещения в Русия. Нека да преминем към най-актуалната тема, това е вчерашната среща на Ердоган с президента на САЩ Доналд Тръмп. Самата нейна подготовка е доста показателна. На 8 май имаше важни сондажи във Вашингтон на високо равнище. От една страна, тричленна турска делегация, включваща началника на Генералния щаб, началника на Националната разузнавателна организация МИТ и говорителя на министерството Ибрахим Калън се срещнаха със съветника по националната сигурност на САЩ Хърбърт Матмастер, за да разговарят преди всичко за Сирия и за сирийските кюрди. В същото това време турският министър на правосъдието Закир Бузак бе приет от неговия американски колега Джеф Сешънс, за да поиска отново екстрадирането на религиозния проповедник Фетхуллах Гюлен . Резултатите от тази предварителна подготовка, а и от самата визита снощи на Ердоган, наистина са доста скромни.

Веднага след първата подготвителна среща искам да ви напомня Вашингтон официално обяви и реално предостави тежко въоръжение на сирийските кюрди. А по отношение на Гюлен и гюленистите САЩ запазват непроменено досегашното си принципно отношение и няма никакви изгледи да се коригират. Ето и телеграфно изявленията на Тръмп и Ердоган за техния вчерашен разговор. Президентът на САЩ потвърди подкрепата към Турция за нейната борба с терористичните организации ДАЕШ и Турската работническа партия ПКК. Нито дума за сирийските кюрди, още по-малко за Гюлен и за гюленистите. Ако използваме футболна терминология, крайният резултат от визитата на Ердоган в САЩ е загуба с 2:4. Търговският еквивалент би бил 50-50. Понеже Анкара искаше подкрепа по четири терористични по нейно мнение направления – ДАЕШ, ПКК, сирийските кюрди и гюленистите, получи потвърждение от Вашингтон само по първите две. Заради това турският президент изрази категорично несъгласие отрядите за самоотб