ГЕРБ успя да натъкми финансите на държавата и приключва месец април, както и целия си 4-годишен мандат не само без дефицит, но дори с малък излишък. Министерството на финансите обяви късно в четвъртък, че по предварителни данни фискът ще приключи месец април с излишък от 115 млн. лв.

"Добрата" новина обаче не намалява особено неяснотите около бюджета до края на годината. Той се очаква да изпита сериозни трудности още в първите дни на месец май, когато ще започне изплащането на пенсиите и когато се очаква правителството в оставка да гласува поредните 240 млн. лв. за осигуряване на добавката за възрастните хора от 50 лв. за май и юни, както и финансирането на някои от мерките за бизнеса.

Това се разбра, след като в сряда управляващите признаха, че парите за ключовите мерки срещу Covid-пандемията в Бюджет 2021 изобщо не са осигурени до края на годината. Всъщност, те бяха разписани само до 31 март, но оттогава насам няколко пъти правителството прави размествания в бюджета и последно обяви, че ще осигури средствата до 30 юни, без да увеличава гласувания дефицит от 4.9 млрд. лв.

Какво ще стане след 30 юни обаче, никой не знае. Евентуалното бъдещо служебно правителство ще може да направи известни размествания в бюджета и да емитира вътрешен (но не и външен) дълг, за да финансира текущия дефицит, но няма да може да внесе актуализация на бюджета при отсъствието на Народно събрание.

"Дали ще има актуализация на бюджета, зависи от това дали ще има нова вълна на пандемията", коментира пред БНТ в четвъртък председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Демократична България" Георги Ганев.

"Ако има една или две нови вълни, няма как така структурираният бюджет да издържи, защото това означава, че ще има по-големи разходи и по-малки приходи заради затворените бизнеси, но ако няма следваща вълна, е възможно с разумно управление на бюджета, както е заложен в сегашната рамка, да се изкара до края на годината", посочи Ганев.

По думите му обаче това не важи, ако бъдещото управление реши да продължи някои от мерките за бизнеса и домакинствата на Борисов.

"В бюджета е планирано тези пари да спрат през годината. Ако искаме да продължим да се дават тези 50 лева за пенсионерите, тогава най-вероятно бюджетът ще трябва да се ревизира, защото прогнозите сочат, че за това ще са нужни 1.3 милиарда лева, които не са предвидени в бюджетната рамка", уточни Ганев.

"Икономиката отбеляза спад, но домакинското потребление държи определено ниво. Туризмът и транспортът обаче са в спад. Държавата харчи повече заради мерките за здравеопазването, по-голямата част се дължи на увеличените заплати в публичния сектор и пенсиите и добавките, те натоварват бюджета", посочи още икономистът.
По думите му, ако се стигне до служебно правителство, това ще стане в средата на май. "Инициативата за промяна на бюджета трябва да дойде от Министерския съвет. Ако няма такова предложение, не може да се пипа законът за бюджета", обясни Ганев.

По данни на МФ към края на април приходите в бюджета се очаква да бъдат 16.7 млрд. лв. (35% от годишния разчет), като спрямо първите четири месеца на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 2 млрд. лева.

Данъчните и неданъчни приходи нарастват с 2.3 млрд. лв. (включително постъпленията от концесията на "Летище София" в размер на 660 млн. лв.).

Разходите към 30 април се очаква да бъдат в размер на 16.5 млрд. лв., което е 31.5 % от годишния разчет. Това е с 3.5 млрд. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Ръстът се дължи не само на повишените социални, здравни и антикризисни разходи за бизнеса, но и на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и др., съобщи още МФ.

По данни на институцията фискалният резерв в края на месец март възлиза на 7.9 млрд. лв.