Николай Василев*

ГЕРБ са токсични. Какво обаче ще последва, ако изчезнат? 

През 2013 г, в разгара на протестите издадох едно романче наречено „Токсиколкогично отделение”. С риск да звуча като учителките в шести клас, които обясняваха „какво искал да каже авторът”, ще поясня, че основната идея на романа е, че когато обществото е отровено, държавата заприличва на токсикологично отделение. Не е трудно да се забележи, че у нас отношенията във всички публични институции, политически партии, частни бизнеси и т.н. са достигнали до опасно ниво на токсичност. Комунистическият режим унищожи много от традиционните български добродетели и хората разбраха, че за всичко си има „втори начин”. Че е нормално да говориш едно, а да мислиш друго. Че не трябва да се доверяваш на никого – ако знаеш или можеш нещо, в службата не трябва да го споделяш с другите, за да "не си изгубиш хляба". И разбира се, че е напълно нормално да влизаш в търговия не само с пари, но и с власт, с достъп до дефицитни стоки и услуги и така нататък . Тази токсичност проникна дълбоко в обществото и след промените се превърна в негов основен регулатор. И ако в зората на демокрацията имаше цяла плеада от идеалисти, които безкористно искаха да променят България,  те скоро бяха омаскарени. В крайна сметка българинът масово престана да вярва, че има обществени фигури, които не преследват някакви свои си интереси и бе убедено, че всички политици говорят възвишени приказки, само за да излъжат избирателите.  Тази атмосфера беше основна причина за неудачите на прехода. Но не единствената. 

Поради много особености на българското историческо развитие, за разлика от други страни в Източна Европа, у нас към 1989 г. нямаше стабилно мнозинство от граждани, които да разглеждат току що рухналия комунистически режим като престъпна идиотщина, наложена от вероломно нахлулата в България Червена армия и да осмислят прехода преди всичко като еманципация от Москва. 

Въпреки тези крайно неблагоприятни дадености, първото и второто поколение от европеизатри, успяха да преодолеят тежката съпротива и формално да спечелят „Битката за България”. Прие се що-годе демократична конституция с разделение на властите. Извършени бяха реституция и приватизация, страната стана член на НАТО и ЕС. 

Но токсичността  породена от разрушаването на традиционните ценности, липсата на дълбоко вкоренена полисна етика, както и на дълбоко емоционална идентификация във Западния свят породиха задкулисие, олигархия и някаква латентна геополитическа неопределеност. "Ама то при „социализма не било толкова лошо, ама нашето отношение към Русия било различно от това на поляците и така нататък”. 

Десетилетието на ГЕРБ

Малко след края на прехода ознаменуван с приемането на България в ЕС и НАТО като основна политическа сила се утвърди Политическа партия „Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ), която доминира в продължение на десетилетие. Тази партия олицетворяваше цялата токсична двусмисленост на обществото. Тя можеше да говори за комунистическите престъпления и същевременно да лансира агенти на Държавна сигурност. Можеше да говори за евроатлантизъм, но същевременно да финансира руски стратегически проекти като „Турски поток” и т.н. 

ГЕРБ беше в състояние да влиза във всевъзможни съюзи – с демократи и с националисти. Можеше да превръща свои люти критици във верни глашатаи.  Но би било изключително несправедливо да привиждаме в ГЕРБ (и в ДПС) единствен носител на токсичността. ГЕРБ бяха продукт, а не генератор на задкулисието, на двузначността, лавирането и балансирането, на лицемерието. Те просто бяха майсторите на двойната игра или по-точно се превърнаха в привлекателен център, който да сплоти майсторите на двойната игра.  Проблемът обаче беше в това, че когато през 2020 г. избухна „анти-ГЕРБ революцията”, обществото не беше преодоляло другите си основни разделения. То не беше анатемосало комунистическия режим и не беше готово да плати всяка цена, за да се изтръгне от хватката на Кремъл.  Напротив, Западният свят изпадаше във видима криза, а агресивното поведение на Путинова Русия печелеше симпатизанти.  Преди българското общество да е усвоило основните характеристики на Западния свят и преди да е започнало да се идентифицира с него, изглеждаше, че се появява алтернатива на „цивилизационния избор”. Така се стигна до едно тежко разделение на демократичната общност. По време на втората война в Ирак и по време на "Арабската пролет” много западни наблюдатели вярваха, че е достатъчно да бъдат съборени авторитарните режими в Близкия изток, за да възцари демокрацията. Оказа се, че на много места „демократизацията” доведе до избуяване е на крайни религиозни режими. Добре с да се замислим дали в отровената българска среда разрушаването на лицемерно прозападния ГЕРБ няма да отприщи много по-разрушителни сили?

След офертата направена от Бойко Борисов за консултации, за формиране на „евроатлантическо мнозинство” Продължаваме промяната на Демократична България се умълчаха,

защото се оказаха пред тежка дилема.

Дали да отхвърлят офертата, от страх, че всяка колаборация с ГЕРБ ще се окаже самоубийствена за тях. Или да поставят на масата дълъг списък от искания, с надеждата, че или ще хванат Борисов в блъф, или ще прокарат част от своите искания , това ще има траен положителен ефект и ще бъде оценено от обществото. Първият вариант към този момент изглежда много по-вероятен. Но много хора ще видят в отказа поставяне на партийните интереси над националните. Защото формирането на някакво правителство подкрепено от ГЕРБ и ДПС, с третия мандат – приемно на „Български възход” може да нанесе трайни щети на страната. 

Както се случва често, събития извън нашите граници могат да предопределят хода на нашата история. Евентуално тежко поражение на Путинова Русия, което да доведе до смяна на режима в Москва и евентуалното идване на власт на реформатори, които да търсят не конфронтация със Западния свят, а адаптация в неговата периферия, с оглед удържането на Китай, ще предостави на България период на ред и мир, който може да бъде използван за спокойна детоксикация. Ако обаче Путин извоюва някаква дори частична победа, или бъде заменен с още по-тоталитарен режим, разкъсването на българското общество ще продължи и никой няма да може да предвиди какво ще последва!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg