Досега Германия е избегнала "най-лошия сценарий" за икономически срив след спирането на доставките на руски газ и е оптимистично настроена, че запасите ѝ ще стигнат за следващата зима, заяви министърът на икономиката.

Русия, която беше най-големият износител на газ за Европейския съюз преди нахлуването си в Украйна, затвори кранчетата през септември миналата година заради разрушителните санкции, наложени срещу нея заради войната.

Германия - най-голямата икономика в Европа, беше силно зависима от руския газ и се опита да намери алтернативни доставчици като Норвегия и Съединените щати, плащайки по-висока цена за своя газ.

"Най-лошият сценарий, който ни заплашваше това лято, досега беше избегнат... беше избегнато пълно разпадане на сърцето на европейската и германската индустрия", заяви министърът на климата и икономиката Роберт Хабек по време на посещение в Осло.

Той заяви на пресконференция, че газовите "резервоари са добре запълнени, повече от 90 %, а цените падат".

Хабек заяви, че макар цените на газа да могат да се повишат отново, той запазва "известен оптимизъм" за следващата зима, тъй като запасите от газ са нараснали, а доставките на втечнен природен газ (LNG) са се увеличили.

Подобно на голяма част от Европа, Германия се опита да изгради инфраструктура за внос на втечнен природен газ и през декември откри първия си терминал.

Норвегия увеличи миналата година добива си на газ с 8% и след избухването на войната в Украйна се превърна във водещ доставчик на газ в Европа.

"Германия рядко е била по-важна за Норвегия, отколкото точно сега. И мисля, че Норвегия рядко е била по-важна за Германия, отколкото в момента", заяви норвежкият министър-председател Йонас Гахр Стор.

Двете държави се споразумяха да засилят сътрудничеството си в зелени сектори като възобновяемата енергия и електрическите батерии.

Норвежкият петролен и газов гигант Equinor и германската компания за комунални услуги RWE обявиха съвместен проект за водород, целящ да помогне на Германия да декарбонизира производството си на енергия.

Планът включва изграждането на неуточнен брой електроцентрали - първоначално захранвани с норвежки природен газ, които да заменят въглищните електроцентрали, които Берлин възнамерява да затвори до 2030 г.

Въпреки че природният газ отделя по-малко CO2 от въглищата, с увеличаване на производствения капацитет той постепенно ще бъде заменен от водорода.

В началото "синият" водород ще се произвежда от природен газ, като повече от 95 % от CO2 ще се улавя в промишления процес.

След това ще се произвежда безвъглероден "зелен" водород, като се използва енергията от офшорни вятърни паркове, които Equinor и RWE искат да разработят съвместно край бреговете на Германия и Норвегия.

Планът включва изграждането на тръбопровод за транспортиране на водород между Норвегия и Германия, чиято възможност са реализация се проучва. /БГНЕС, АФП