Този вид вероятно е достигал между 7 и 19 метра, челюстта му е наподобявала клюн - достатъчно здрав да троши черупки и кости
Гигантски октопод, наподобяващ митичния Кракен, вероятно е бил върховният морски хищник в ерата на динозаврите, съобщава „Ottawa Citizen“.
Японски учени от Университета „Хокайдо“ анализират 15 фосилизирани челюсти на големи октобрахии, открити на остров Ванкувър и в Япония, както и още 12 челюсти на перконоги октоподи, намерени в Япония чрез дигитален метод за „добив“ на фосили.
Всички образци датират от късната креда — преди около 100 до 72 милиона години.
С помощта на изкуствен интелект са създадени визуални модели, които разкриват начина на хранене на тези животни.
При добре запазените екземпляри до 10% от върха на челюстта е изтрит, което показва многократни и силни взаимодействия с плячката — доказателство за
изненадващо агресивна стратегия на хранене
обяснява проф. Ясухиро Иба.
Изследването включва анализ на отчупвания, пукнатини и вдлъбнатини във фосилите от групата Цирата — изчезнали перконоги октоподи — както и измервания за определяне на размера и хранителните навици. Данните показват, че тези създания са достигали дължина до близо 20 метра, надминавайки някои от големите морски влечуги от същия период.
Откритията поставят под съмнение дългогодишното схващане, че само гръбначните животни са били върховни хищници в древните океани.
За първи път се представят преки доказателства, че
безгръбначни могат да еволюират в гигантски и интелигентни хищници
доминиращи хранителната верига. Според учените мощните челюсти и липсата на външен скелет са ключови фактори за този еволюционен успех.
Макар да са известни фосили на октоподи с дължина над два метра от мезозоя, този вид вероятно е достигал между 7 и 19 метра. Челюстта му е наподобявала клюн, достатъчно здрав да троши черупки и кости, а силните пипала са му позволявали ефективно да улавя плячка. Изследователите заключават, че тези подобни на „Кракен“ октоподи са били сред най-успешните хищници в Северния Тихи океан през периода креда. /БГНЕС
Още от Наука
Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук
Те имат размерите на Юпитер, обикалят около звезда на повече от 1000 светлинни години разстояние и са открити от спътника TESS на НАСА
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"