Глас, мимики, жестове, тяло, мисъл – казват това, което Петрова-Чамова опита да скрие с думи(видео)

Доц. Валерия Кардашевска

„Всички знаем кой започна." Малко разбрахме. Много не разбрахме. Външният министър е институционален говорител на държавата. От неговото публично поведение се очакват категорична теза, премерена дипломатическа формулировка, устойчив глас и овладяно присъствие. Какво виждаме и чуваме тук? Няма ясно и стегнато изведена теза, която зрителят може веднага да разбере. Причината е в започнатите, но недовършени мисли. Прескачането между Украйна, България и Европейския съюз, както и употребата на общи фрази като „най-добрата позиция" и „националния интерес" допълнително объркват и говорителя и слушателя. Липсва каквото и да е заключително изречение, което да обобщи основната позиция.

 Няма развита аргументация

 Има заявени позиции, че войната трябва да приключи с мирно споразумение, че Русия я е започнала, че България трябва да защити националния си интерес и че Европейският съюз трябва да участва в преговорите. Липсва обяснение защо това е правилната линия и как конкретно трябва да бъде постигната. Твърденията са поставени едно след друго, без достатъчно факти, причинно-следствени връзки и конкретни примери. Структурата е разпокъсана. Няма ясно начало, в което да се формулира позицията, последователно развитие на аргументите и категоричен финал. Мисълта преминава от мирното споразумение към отговорността на Русия, след това към националния интерес на България и ролята на Европейския съюз, без връзки между отделните части. Това затруднява проследяването на логиката и оставя впечатление за импровизиране в момента.

Паралингвистичните средства подсилват впечатлението за напрежение и несигурност. Погледът често се отклонява встрани, вместо да бъде устойчиво насочен към събеседника или камерата. Главата се движи хаотично при формулирането на отделните мисли, което създава усещане за търсене на отговора в момента. Напрежението личи и в стегнатите устни и активната лицева мускулатура. Гласът също не е устойчив. Той трепери през цялото време, понякога изтънява и преминава в по-висок, леко фалцетен регистър. Интонацията е насечена, почти скандираща. Фразата е кратка, изстреляна и след нея още една, почти без логическа връзка.

 Учестеното и повърхностно дишане накъсва фразата и затруднява плавното развитие на мисълта. В съчетание тези зрителни и гласови сигнали създават впечатление за

неувереност, притеснение и защитна реакция

 Честото движение на погледа нагоре, надолу и встрани създава впечатление за неустойчив визуален контакт. То може да се свърже с търсене на формулировката, припомняне, вътрешен самоконтрол и проверка на реакцията на събеседника. В конкретния случай тази подвижност на погледа, съчетана с паузите, напрежението в лицето и накъсаната фраза, подсилва усещането за импровизация, притеснение и недостатъчно овладяна позиция. Конкретно - показателен за импровизационния характер на изказването е моментът преди отговора на въпроса „Кой започна тази война?". Наклонът на главата, отклоняването на погледа и последвалата пауза създават впечатление за колебание и търсене на подходяща формулировка. Вместо да даде непосредствен и категоричен отговор, дамата първоначално използва уклончивото изречение „Всички знаем кой започна тази война". Наклонената глава в кинесиката може да бъде възприета като сигнал за несигурност, предпазливост или вътрешно оценяване на ситуацията. В съчетание с паузата и избягването на директния отговор жестът отслабва категоричността на позицията и подсказва стремеж да се спечели време, преди да бъде назована Русия. Разпокъсаната мисъл, липсата на развита аргументация, уклончивото назоваване на отговорността, неустойчивият поглед,

 напрежението в лицето

 и гласа и накъсаното дишане създават противоположно внушение - за импровизация, колебание и недостатъчно овладяна позиция. Зрителят трябва да се досеща за посоката и целта на изказването, но не получава увереност, че България има ясно формулирана и последователно защитавана външнополитическа линия. 

Днес няма граници и няма затворени зали. Това изказване не остава само в България. Всяка дума, всяка пауза, всяко трепване на гласа се вижда навсякъде, от Москва през Брюксел до Вашингтон. Светът гледа тялото и слуша гласа също толкова внимателно, колкото и думите. А тялото и гласът, в онзи момент, казаха нещо, което думите се опитаха да прикрият.