Христо Христов, desebg.com

Големите отсъстващи в Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари и тази година бяха Светия синод на Българската православна църква (БПЦ), президентът Румен Радев и бившият монарх и премиер (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.

Изумителното безхаберие на Светия синод

Безхаберието, с което Светият синод на БПЦ се отнася към паметта и почитане на жертвите на комунистическия режим, е поразително!

 Православната църква у нас е обект на репресии на комунистическата власт още веднага след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., а нейното принизяване като институция продължава до 1989 г.

Над 500 свещенослужители са избити без съд и присъда или пратени в комунистическите лагери и затвори.

На този фон липсата на всякаква чувствителност, историческа памет, съпричастност и тотално безразличие към жертвите по време на тоталитарната диктатура на БКП от страна на ръководството на БПЦ е просто потресаващо!

От 2011 г., когато за първи път с правителствено решение 1 февруари се отбелязва като официален Ден за почит и преклонение към жертвите на комунистическия режим само веднъж се е случвало „чудо“ в Светия синод – владиците да се пробудят от трайната дрямка, обхванала ги за паметта на християните, подложени на мъки и терор от атеистичния режим на БКП.

В нея участваха свещеници от храмовете „Св. Неделя” и „Св. София”, както и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който единствен поиска прошка от българския народ, още преди Комисията по досиетата да огласи агентурното минало на повечето членове на Светия синод.

Събитието стана броени месеци след кончината на патриарх Максим (ноември 2012 г.), когато още не беше избран нов патриарх.

За съжаление „чудото“ не се превърна в традиция и остана случайно събитие в дейността на самоизолиралия се от много други проблеми на българското общество Свети синод.

Така че тази отчужденост от паметта към жертвите на тоталитарната диктатура не може да се обясни само с дълбокото проникване на Държавна сигурност в ръководството на БПЦ.

Трябва да се знае, че всички църковни служби пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим се извършват от свещеници от бившия алтернативен синод, които поддържат параклиса „На всички български мъченици“ край НДК.


Президентът Румен Радев и отказа от държавна политика

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев лично оглави честването на Деня в памет на жертвите на комунистическия режим и по този начин положи държавната политика към в отношението към паметта на хората, пострадали в периода 1944-1989 г. по време на режима на БКП.

„Натовският“ генерал Румен Радев, избран за президент като кандидатура на БСП, мълчаливо се дистанцира от пози подход и изостави тази държавна политика.

През февруари 2017 г., малко след като встъпи в длъжност, той отсъства от честванията, а след събитието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим президенството пусна на сайта си като компенсация кратък текст по повод 1 февруари.

През следващите години Радев бе неколкократно критикуван за прекъснатата от него държавна политика, но много бързо се разбра, че той не само не споделя ценностите на хората, жертвали се за свободна и независима от Кремъл България при комунистическия режим, а напротив – тегли страната ни към орбитата на режима в Путинова Русия и е негово прокси в страната ни.

След няколко години стана ясно, че на 1 февруари Радев ходи самостоятелно пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим преди официалното честване и поднася цветя.Това стана на 1 февруари 2013 г., когато най-изненадващо в патриаршеския храм „Ал. Невски“ бе отслужена панихида в тяхна памет от наместник-председателя на БПЦ и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

Даже през 2022 г. президенството се реши да пусне негова снимка пред Мемориала (същия партизански подход тази година избра новият кмет на София Васил Терзиев, станал известен с тежката си фамилна обвързаност с Държавна сигурност и БКП).

Отсъствието на Румен Радев не е никаква пречка за честването на Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим, но е показателно, че той, както и в много други ситуации не се вписа като надпартийна фигура и обединител на нацията, а по-скоро е фигура, стояща далеч от ценностната система, изповядвана от демократичната общност, която се стреми да запази и предаде на следващите поколения паметта и преклонението на жертвите към тоталитарната комунистическа диктатура.


Симеон Сакскобургготски – по-голям интерес към имотите, отколкото към жертвите

В графата на публичните фигури, чиято липса на 1 февруари липсва не само тази година, а изобщо поставям тази на Симеон Сакскобургготски. И като бивш монарх, и като премиер (2001-2005) той недвусмислено показа, че паметта за жертвите на комунистическия режим изобщо не го вълнува.

От връщането си в България досега той не е обелил нито една дума за комунистическия режим и неговите жертви, камо ли да е изразил някакъв жест на почит.

Подобно отношение на човек, чието семейство и лично той в невръстна възраст са изгонени от комунистите след проведения референдум за република през 1946 г., с който е сложен край на монархията в България, е меко казано смущаващо.

Още по-неразбираемо е неговото тотално мълчание, като се има предвид, че чичо му принц Кирил Преславски е един от екзекутираните жертви на „народния съд“ на 1 февруари в качеството му на регент. Тогава са разстреляни и редица съветници на цар Борис III, бащата на Симеон. Всички те никога не са били почетени от неговия син.