Руският политически елит и захранваните от Кремъл сепаратистки движения в Украйна от доста време обмислят създаването на „Новорусия“ - конфедерация на двете „бунтовнически републики“ Донецк и Луганск, което да обедини югоизточния регион на Украйна - Одеса, Николаев, Херсон, Запорожие, Донецк, Луганск, Харков и Днепропетровск региони.

За първи път Министерство на външните работи на Русия споменава името „Новорусия“ на 25 септември 2014 година, лансирайки напълно измислени и откровено неверни тези, които да легитимират тази идея. Те се позовават на изявлението на президента Владимир Путин през  април 2014 по държавния телевизионен канал на Русия, което се  основава на няколко тези. Първата – че Новорусия е историческото име на Изтока и Юга на Украйна, където по -голямата част от населението е етнически руско. Втората- че тези територии, са били незаконно прехвърлени от болшевиките на Украинската ССР през 20 -те години на миналия век. И третата - разказът „Новоросия“ е свързас с мита за „произхода“ на руския християнски свят – именно в Херсонес княз Владимир Велики е бил кръстен.

Тезите на руския президент се превръщат в наративи, подети от украински лидери, рупори на властта в Кремъл, които широко прокламират, че „най-после идва времето, когато ще бъде създадена „Новорусия“ в Одеса, за да обедини 8 области, които не виждат своето бъдеще в Украйна“.

Защо историческите фалшификации на руската пропаганда не легитимираха проекта и с какво бе заменена мъртвородената Новорусия?

Преди всичко  версията на Путин за историята – че „като цяло исторически тези земи винаги са я наричали Новорусия, защото това по същество е един регион с център в Новорусийск, затова се нарича Новуросия. Това са Харков, Луганск, Донецк, Николаев, Херсон, Одеска област“, няма нищо общо с истината. И колкото и да се опитва да постави знак за равенство между проекта "Новорусия" от 2014 г. и Новорусия от 18-19 век, общото между тях е единствено еднаквото име.

От друга страна, колко и да му се иска на руския президент понятието „Новорусия“ няма национално значение. Това е просто измислено име за територия, характеризираща руската експанзионистична политика. През целия ХХ век концепцията за „Новорусия“ е извън употреба. През 90 -те години на ХХ век някои маргинални политически групи се опитват да я възродят, като използват разказа „Новорусия“ за своите политически цели. Например, като лансират безумната идея, че Одеска, Николаевска и Херсонската област се населяват от етнос, различен от украинци и руснаци - „новоруси“, имащ право на самоопределение, която няма нищо общо с реалността. 

Едва след анексирането на Крим, и особено след събитията в Донбас и конфликта, който вече 7 години не стихва там, отново се възражда волунтаристичната идея за „Новорусия“. В началото това ново държавно образувание  трябва да включва целия югоизток на Украйна, но накрая проектът се стеснява до т. нар. „ДНР“ и „ЛНР“. Всъщност идеята за създаването на една квазидържава вегетира за по -малко от година. А развръзката донякъде изглежда предизвестена.

През май 2014 г. в Донецк представители на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики, с участието на представители на областите Николаев, Одеса, Херсон, Днепропетровск и Запорожье, подписаха документ за обединението на тези републики в „единната държава“, наречена „Новоросия“. На конгреса присъства и Александър Дугин, обявен за идеолог на проекта "Новоросия" и автор на фалшивия наратив за "разпнатото момче" . 

На 24 юни 2014 г. Донецката и Луганската народни републики обявиха решението си да се обединят в конфедеративна държава - Съюза на народните републики. На 15 юли на заседание на парламента на Съюза бяха направени изменения в конституцията на "държавата Новорусия“. Само година по-късно, през май 2015 г. лидерите на т. Нар. "ДНР" и "ЛНР" обявиха, че не могат да получат желаната подкрепа на населението в югоизточната част на Украйна, която поставя проектът пред провал. Олег Царев, бивш депутат от Партията на регионите и председател на „парламента на Новорусийск“, признава, че проектът е „временно замразен“. „За съжаление, дейността на парламента на Новоросия сега е замразена, тъй като съществуването й противоречи на споразуменията от Минск. И затова нито аз, нито моите заместници сега можем да повлияем пряко на ситуацията в Донбас “, написа Царев на страницата си в интернет.

Политически експерти коментират, че много са фактори, предизвестили тази развръзка, като най- решаващият според тях е превъзходството на проукраинските сили в югоизточна Украйна. Повече от очевидно е, че няма как с фалшиви аргументи и изфабрикувани неистини за историята на една суверенна страна да бъде създадена нова държава. Или ако това, не дай боже, се случи, то тя ще бъде на глинени крака, защото международната общност няма да я признае, а и трудно би издържала на съвременни предизвикателства. В същност, концепцията за „Новорусия“ се оказва съшита с бели конци, не само заради международните споразумения, подписани от Украйна и Русия. Но и заради факта, че откъсването на територии от която й да е свободна и независима страна, и прекрояването на нейните граници днес е в пълен разрез с международното право.