През последната седмица китайският лидер Си Дзинпин направи нещо необичайно – той излезе от комфортната зона на дипломатическата тишина. С остър тон Си призова за незабавно отваряне на Ормузкия пролив и безусловно примирие. Това е най-директната му намеса до момента и ясен сигнал, че в Пекин цари паника.

Защо сега? Китай е най-големият вносител на суров петрол в света, като огромна част от доставките му минават именно през това „тясно гърло“. Всяко прекъсване на трафика там е директен удар по китайската икономика, която и без това е в деликатно състояние.

Операция „Епична ярост“: Прокси война срещу влиянието на Китай

Според Зинеб Рибуа, експерт от Института „Хъдсън“, американската кампания срещу Иран – известна като операция „Епична ярост“ – има скрит „втори етаж“. Макар официалният враг да е Ислямската република, стратегическата цел е ерозия на китайските позиции.

„Аз съм сред онези, които смятат, че става въпрос за отслабване на Китай“, категорична е Рибуа. „Администрацията във Вашингтон няма да го каже в прав текст, но това е голямата картина.“

Години наред Пекин се възползваше от американското военно присъствие, което гарантираше сигурността на търговските пътища, докато същевременно сключваше многомилиардни сделки с Техеран. Сега това статукво е разбито.

Намесата на Си разкрива две болезнени за Китай истини. От една страна липса на реален лост. Въпреки „безграничното приятелство“, Пекин изглежда няма достатъчно влияние върху Техеран, за да го накара да спре ескалацията. И от друга - зависимост от „врага“. Парадоксално, Китай все още разчита на американската доминация в проливите, за да тече петролът му.

Доскоро се смяташе, че САЩ са в упадък и се изтеглят от региона. „Епична ярост“ обаче показа, че Вашингтон е готов да действа агресивно, разрушавайки баланса, от който Китай черпеше сили. Ако Вашингтон успее да неутрализира иранското влияние, Пекин губи най-важния си стратегически партньор в Близкия изток и остава енергийно уязвим.

Контекстуална бележка за теб: Китай купува около 90% от иранския износ на петрол. За Пекин Иран не е просто съюзник, а бензиностанция, която не приема заповеди от Запада. Ако „бензиностанцията“ пламне или затвори, икономическият двигател на Китай може просто да угасне.