Числото 18 милиарда бюджетен дефицит за първи път беше споменато от Людмила Петкова през есента на миналата година, напомни бившият министър на финансите Владислав Горанов.

"За съжаление, тя не можа достатъчно добре да разкаже за тези 18 милиарда. Вместо това се амбицира да приключи бюджета за 2024 г. с 3% дефицит на касова основа." - коментира той пред БНТ. 

Горанов реагира с чувство за хумор на обвиненията на лидера на ДСБ Атанас Атанасов, че твърденията за 18 милиарда дупка в бюджета са „активно мероприятие“:  
„Ген. Атанасов може да обясни с активно мероприятие и непорочното зачатие.“ 

Бившият финансов министър отбеляза, че през последните няколко години се натрупаха проблеми във фиска, които са резултат от политическата криза и от лековатото отношение на Асен Василев към публичните финанси.

"Сякаш за пръв път от няколко години политиците разбраха, че има проблем с фиска. Тук можем да упрекнем всички партии, представени в парламента в последните няколко правителства. Къде е ролята на Асен Василев? Ролята на Асен Василев е в това, че през голяма част от тези периоди на политическа криза след 2021 година той е финансов министър, той задава тона и той казва на политиците кое може и кое не може. Когато един финансов министър успокои политиците в парламента, че всичко е наред и всичко е възможно и може за сметка на заеми бързо да забогатееш, те нямат абсолютно никаква житейска и политическа причина да предпазят финансовия министър от грешни действия." - поясни той.

Горанов подчерта, че България е изпаднала в ситуация, при която се е налагало парламентът да пази фиска от финансовия министър - нещо, което обикновено е обратното.

Той не смята, че Асен Василев е "фокусник", тъй като не е особен фокус да обезкървиш енергетиката или да прехвърлиш плащания от едната година за следващата.  

"Това е лошо статистическо управление на бюджета", констатира Горанов.  

"Грешка е, че за 3-4 години удвоихме заплатите и пенсиите – нещо,  което не се случи с БВП", подчерта той.

Бившият финансов министър коментира и изнесените от финансовия министър Теменужка Петкова пред парламента данни, че през 2025 г. трябва да бъдат разплатени над 4 милиарда лева:

"Ако тези ангажименти бяха управлявани така, че да намерят място в бюджета за 2024 г., дали щяхме да се говорим за успешно изпълнение на 3% на каса в основа? Може би не. Ако вземем предвид примерно огромната инвестиционна програма, разписана по общини, която е обезпечена на един много малък процент, аз съм доста озадачен какво колегите от Министерството на финансите ще могат да предложат за следващата година. Остават броени дни, ако спазят срока, до представянето на сметката за тази година."

По думите му, имаме сериозна фискална криза и без по-решителни мерки в приходите и в разходите трудно ще постигнем нормален бюджет. Той призова да се внимава с приходната част на бюджета и да не си представят, че числата не се виждат отстрани и че може да заблудят някой:

"Ако поискаме извънреден конвергентен доклад и се окаже, че не изпълняваме някой от критериите за конвергенция, ще получим критика от нашите европейски партньори, която вероятно пазарите ще калкулират в по-висока цена на дълга. Затова е много важно да се отбележи на тези критици на еврото и на тези, които смятат, че можем да продължаваме да разпускаме коланите и да харчим безогледно, ако продължим с такива темпове да задлъжняваме, ще ни накаже."

Той посочи, че на мястото на експертите, работещи по бюджета,  би предприел по-радикални мерки спрямо хазартната дейност.

Горанов подчерта, че колегите му от МФ ще заслужат аплодисменти, ако успеят да постигнат 3% дефицит или 6 милиарда лева в абсолютно стойност.