Николай Василев*

Пет години след подписването на "Илинденския" договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и (тогава) Македония, сме свидетели на ожесточена хибирдна война, не само между страните, но и между сегменти на двете общества и дори части от диаспорите. Грозните сцени в Битоля, Скопие и Благоевград, не предвещават приятелство и сътрудничество в обозримо бъдеще.

С пълно мнозинство македонското Собрание гласува закон, с който се забранява да се кръщават клубове на лица, които под някаква форма са сътрудничели с нацистите и фашистите. С подобно мнозинство общинският съвет на Благоевград протестира срещу македонския културен клуб, който отваря врати в града тази неделя, 30 октомври. Роднина на Никола Вапцаров подари на лидера на македонското опозиционно ВМРО ДПМНЕ книга, която свидетелства, че поетът се е декларирал като българин, на което Кристиян Митсковски отговори, че има книги със свидетелства, в които става ясно, че Вапцаров изразявал своя македонски идентитет. Лидерът на друга македонска опозиционна партия Димитър Апасиев пък натърти, че българските клубове в Македония били кръщавани на "сътрудници на фашизма", докато македонския клуб носел името на виден "антифашист".

Това потвърждава констатацията на лидера на Българския културен клуб в Скопие, който в присъствието на тогавашните премиер на Република Македония и кандидат за президент Стево Пендаровски,

че разликата между македонци и българи не е етническа, а схоластична

Хората , които в Македония се определят като българи и тези в България, които се определят като етнически македонци, не се различават от своите съседи и съграждани по нищо друго, освен по разбиранията си за историята. (Малко от първата група владеят добре книжовния български и малко от втората литературния македонски, а споровете за това кой е бил "асимилиран" или "отроден" са в същината си схоластични). 

В Договора от 2017 г. двете страни признаха, че имат "обща история", но не направиха смислен опит да изградят общ исторически "наратив", който да обясни както съществуването на двата народа и на двата езика, така и на хора в Македония, които се определят като българи и на хора в България, които се определят като "етнически" македонци и който да стимулира сътрудничество, а не конфронтация. Този разказ трябва да обясни защо се стига до там, че в навечерието на Втората световна война единствените потенциални съюзници на македонските българи са италианските фашисти и нацистите. Защо големите демокрации по онова време подкрепят кървавия режим на Кралство Югославия. Защо комунистите, които (освен всичко друго) предлагат решение на Македонския въпрос чрез

"изваждане на македонците от българската етнонационална тъкан"

(по думите на Дарко Митревски) и защо синът на Йонко Вапцаров - доказан български патриот и приятел на царете Фердинанд и Борис, без съмнение флиртува с идеята.  Наратив, който да изведе мисленето за историята от заклинанията "сътрудничел с Хитлер (след 22 юни 1941 г. (независимо от това  при какви обстоятелства е трябвало да сътрудничи с нацистите и дали се е опитвал да сведе това сътрудничество до възможния минимум  - фашист и злодей, сражавал се срещу Хитлер след 22 юни 1941. (независимо от това какво е превел преди тази дата, а и след като е дошъл на власт) - антифашист и герой!"

Можеше ли "Илинденският" договор да заработи и да не се стигне до днешното положение на хибридна война? Трудно е да се даде дефинитивен отговор. В Северна Македония мнозина не приеха същината на договора - "общата история" и продължават да градят своята идентичност на база на вярата в някаква хилядолетна македонска самобитност, според която мнозинството от македонците никога не са били българи (дори според разбирането за това какво значи да си българин в различните епохи) и че македонците в България са етническо или дори национално малцинство, което говори на език различен от българския,  че България е била "фашистки окупатор" итн.  Но в Македония има и хора, които не отричат, че в миналото мнозинството от хората са се определяли като българи, че възрожденците са разглеждали своите говори като български, и че комитите са приемали книжовния български като свой. С политиката си на налагане на вето, на оспорване на съвременния македонски език и с отказа на БПЦ да приеме да стане църква майка на МПЦ ОА, България изгуби симпатиите на тези хора и даде огромна легитимност на българомразците. Остава въпросът защо постъпихме така? Заради предателство или от глупост?!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktpr.bg