Гюров VS Йотова

Илия Налбантов,

Академичен форум за национална политика 

Едно денонощие след заявката на двойката Гюров – Кандев за участие в президентската надпревара през 2026 г. се наблюдава интересно явление. Неконструктивната, в някои случаи дори обидна, политическа реторика срещу тази кандидат-президентска двойка в социалните мрежи се използваше от четири категории политически наблюдатели и граждани: крайно и умерено десни антикомунисти, крайно и умерено леви привърженици на комунистическата идеология, припознаващи себе си като част от великоруското евразийство. Този факт ме провокира да се замисля върху цялостния политически процес на 

противоборство между европейското и евразийското 

след приемането на Конституцията от 1991 г.

На практика до идването на власт на Владимир Путин в Русия, идеята за евразийството нямаше своето осезаемо присъствие в посткомунистическа България. Наблюдаваше се носталгично припознаване на неокомунистическите идеи, поддържани от московския институт "Патрис Лулумба" и въвеждани в живота на посткомунистическото ни общество чрез Руския културно-информационен център в София. 

Стриктно дирижираният от Андрей Луканов процес на трансформация на единната политико-икономическата власт на БКП, чрез полукриминално разпределение на финансовите и икономически ресурси на страната, имаше за цел да съхрани реалната власт БКП/БСП върху държавата и обществото в новите условия. За това бяха използвани възкресените стари и новосъздадени политически партии във фасадния процес на демократизиране на страната.

До ден днешен се спазва неформалното правило в държавното управление да не се допускат наследниците на знаковите опозиционни личности, както и тези на горяните и всички, оказали съпротива срещу БКП след 1944 г., вкл. и наследниците на така наречените червени политически затворници.  

Въпреки това, разбирайки предимствата на западната демокрация, пред неясната посока в развитието на политическите процеси в Русия, която беше призната като наследник на СССР в притежаването на съветския ядрения арсенал, неформалните властимащи в България, придобили значителни финансови, икономически и външно-политически ресурси, за да съхранят придобитото, усилено работеха, особено след  кризата от 1996/97 г., за утвърждаването на правилата на западния свят в управлението на финансите, икономиката и цялостния обществен живот в страната. 

Това е основната причина да се наблюдава следния политически процес:

-      от 1991 г. до 1997 г. серия от редовни на СДС, ДПС и БСП и служебни правителства, при двама президенти Желю Желев и Петър Стоянов, трансформирах основната част от публичните ресурси в частни, довели до крах на икономиката и финансите при управлението на БСП (1995 – 1997 г.). Периодът е характерен с усилена пропаганда за превратно възприемане на ценностите на западната демокрация от обществото и въпреки това: 

-      при правителството на Костов и президент Петър Стоянов се създадоха предпоставките за приемането на страната ни за член на НАТО;

-      при правителството на НВ Симеон II и президент Георги Първанов се реализира планът за реформи в отбраната и страната бе приета в НАТО;

-      при това управление бяха изпълнени основните изисквания за подготовката на България за членство в Европейския съюз;

-      при правителството на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев и президент Георги Първанов е завършен процесът на подготовката за членство и приемането ни в ЕС през 2007 г. 

-      Приемане на България в „Шенген“ – 01 януари 2025 г. – служебно правителство на Димитър Главчев, президент Румен Радев.

-      Процес на приемане на България в еврозоната и приемане на еврото като разплащателен инструмент: 

o  начало - 2018 г. от 3-то правителство на Борисов, президент Румен Радев;

o  край 31.12. 2025 г. правителство на Росен Желязков, президент Румен Радев.

С приемането на страната ни в Еврозоната на практика беше завършен формалният процес на интеграцията на България в европейското пространство. Този акт се оказа

 червена линия за Русия,

която загуби още един лост за въздействие върху интеграционните процеси в Европа, както и територия, която тя винаги е считала за свое лимитрофно пространство, в което може да прави каквото си иска, без да носи отговорност за своите действия.  

В този контекст, особено след загубата на поддръжката на Орбан, Русия активира своите лостове за влияние, за да получи реванш. Румен Радев, доказал със своите действия лоялност към Русия, набързо освободи президентската институция и се впусна в битката за превземане на законодателната и изпълнителната власт. 

Каквито и внушения да се правят относно избора на Андрей Гюров за служебен министър-председател, те никога няма да бъдат близки до истината. Но при цялата атмосфера около възможностите, които предлага „домовата книга“, президентът Йотова нямаше кой знае какви опции да откаже назначението му за служебен министър-председател. 

Това беше реално победа на онези бизнес и политически фактори, дърпащи конците на неформалната власт, които напълно осъзнаваха пагубните последствия от очертаващата се перспектива за дистанциране на България от Европа. 

Много анализатори считат, че служебното правителство на Андрей Гюров създаде най-добрите условия за категоричната победата на Румен Радев в тези избори. Те имат своите основания, но погледнато през призмата на очертаващата се политическа посредственост в капацитета за управление на държавата от екипа на бившия президент, действията на служебното правителство имат своята логика. А тя е много проста - всяка посредственост генерира вътрешни противопоставяния, особено в борбата за лесно забогатяване. Стоте дни вече ясно показват тенденции за възкресяване на СИК и  ВИС-аджийски практики и търсене на сътрудничество с икономически партньори, склонни да приемат високите проценти на комисионните. Тези практики винаги са водили към масово обедняване на хората. Но обедняването на хората никога не е било проблем за тази категория икономически оператори. Тях не ги интересува общото благосъстояние, от което те също могат да печелят, тях ги интересува общото неблагосъстояние, за да принизяват изискванията на хората към управляващите, и те да са доволни от трохите, които им се подават. Мантрите „малки сме“, „бедни сме“, „толкова си можем“, са пропагандна стратегия, работеща срещу самите хора. В нов исторически период се прилагат  

симбиозата Йотова президент – Радев министър председател,

която не само че е натоварена с тоталитарния потенциал на евразийсткото, но ще гарантира безконтролност в действията на наследниците на СИК и ВИС. 

В този контекст посланията на екипът Гюров-Кандев са в крещящ дисонанс с интересите на тази категория икономически и политически оператори, защото зад тези послания ще застанат хора с бизнес и интелектуален интерес към западните партньори и ценности. По този начин ще се търсят възможности не само за неутрализиране на пагубните перспективи на евразийските практики, а и за реален бизнес с високотехнологичните западни компании. Този тип икономическо сътрудничество е  гаранция за устойчивост в развитието на обществото ни. 

Очертаващото се противопоставяне в президентската надпревара между Гюров/ Кандев и Йотова/Вълчев в действителност ще бъде битка между перспективите за устойчиво развитие на българското общество и перспективите за възкресяване на криминалните и полукриминални икономически практики от последното десетилетие на 20 век. 

И тук възниква въпросът - когато крайно и умерено десни антикомунисти, крайно и умерено леви привърженици на комунистическата идеология, критикуват Гюров, 

слепи ли са да видят червените нишки на московските кукловоди  

Използвайки институционалните възможности за администриране много преди началото на изборната кампания, президентът Йотова целенасочено осъществява неформални и формални контакти в търсене на подкрепа от политически оператори, които имат ясно очертан евразийски профил, облечен с мантията на българския трибагреник. 

Тандемът Гюров - Кадев разчитат на личното си обаяние и митологизирането на резултатите от техните действия по време на служебното правителство. Стратегията за отдалеченост от политическата партизанщина не трябва да изключва интелективната стратегия на подадената ръка към потенциалните политически поддръжници. Това е стратегия, която отваря вратите за общественото съгласие при осъществяване на мисията/функция на президентската институция - да  олицетворява единството, заявена в политическа програма на двамата кандидати.