Българинът не се е отървал от културата на агонизиращ патриархат. Това е култура, според която единственото важно нещо е аз и моите роднини да живеем добре и няма значение какво става с другите - с гетата, с общността и публичния свят. А това е много лицемерно.

Така социалният антрополог Харалан Александров описа социалните връзки в българското общество в интервю за Би Ти Ви. Повод за неговия анализ бе случая с 8-годишно момченце, станало жертва на сексуално посегателство, което е било заснето на видео. Александров посочи, че този случай „говори за провал на обществото и семейството“, но не и за провал на отговорните институциите.

„Става дума за провал на общността, за провал на семейството. Става дума за гето“, уточни антропологът.

 „В България всички политики за закрила на детето и всички опити на институциите да ги прилагат са под много тежка идеологическа и политическа атака. Всеки опит да бъде цивилизована социалната сфера се натъква на свирепи удари от страна на агонизиращата патриархална култура. Не си ли спомняте какво стана със закона за социалните услуги, чиято задача е точно тази – да цивилизова и развие грижите за деца. Появиха се от някъде едни обезумели, силно разтревожени и според мен идеологически манипулирани родители, които казаха: „Не, ще ни вземете децата, ще ги дадете на зли норвежци, ще ги направите джендъри, безумия едни…“, коментира той. 

По думите му това е „съсредоточена битка на патриархалната култура да запази суверенните права върху децата си“. 

"В културата, в която най-важното е родителите да притежават детето, всичко друго може да бъде жертвано. Може да бъдат пожертвани децата от малцинствените общности, може да бъде пожертвано бъдещето на децата, може да бъде пожертвано бъдещето на страната. Важно е нашите деца да живеят по начина, по който ние вярваме. Това е патриархатът. Всичко останало – корупцията, безхаберието, лошото функциониране на институциите и масовата миграция на младите -  е без значение. Ами ние ще ги прогоним, но няма да се променим.“, обясни той.

Социалният антрополог посочи, че това е дебат как отглеждаме младите хора и какво ще правим със следващото поколение – това е единственият важен дебат, според него, тъй като ние друг важен ресурс нямаме. 

В среда, в която социалният работник винаги ще бъде обвинен, че иска да отнеме нечие дете, да обвиняваш институциите, че не си вършат работата е меко казано наивно, каза Александров.