Въпреки, че от политическите решения, от поведението на политическите лидери, тяхната морал и визионерска способност зависят много неща в нашия живот, драмите свързани с живота и смъртта, с родителстването, с отглеждането на деца, с рисковете пред младите хора и всички тези въпроси, които повдига тази много заплетена и много, според мен, мистифицирана афера около "Петрохан", коментира социалният антрополог Харалан Александров в ефира на "Фокус". 

Петроханският "Туин пийкс" е доста добро название, според мен. Всичко това е далеч по-фундаментално. Тук са заложени огромни такива въпроси, свързани с основното функциониране на хората като семейство и като индивиди. Съвсем естествено е, че това предизвика повече тревога, допълни той.

"Освен това, сме доста уморени и доста изтощени от политическите интриги и най-сетне огромна част от хората си дават сметка, че сме поставени структурно в ситуация, в която твърде малко зависи от политиката на национално ниво. Всеки ден си даваме сметка с нарастващо чувство за безнадеждност, колко малко зависи от държавите в един интегриран и глобализиран свят и в каква огромна степен казването на решение се е отместило донякъде незабелязано в други центрове на власт, най-вече свързани с глобалните корпоративни елити, които очевидно имат нова версия за това как ще изглежда световния ред, разбира се, така че да ги устройва".

Според него това е големият проблем на съвременния свят - структурното напрежение и противоречия между демокрацията и глобализацията. 

"Това е светът, в който живеем. Той е много мрачен, много, много страшен и българската му проекция, за да се върна към вашия въпрос, е вероятно свързана с тази драма в "Петрохан", поне това е което хората виждат.  Сега това е много опасна линия на интерпретация, държа да кажа, защото фактите са, че имаме жертви, имаме трима странни хора, които са живели в гората, които намираме убити по очевидно брутален начин. Всичко, което започва да се разплита, те първа ще разберем какво е и как се е случило, защо и какви са. Разбира се, надявам се да бъдат разкрити извършителите, но това е в момента в сферата на догадките. В това пространство на неяснота се развиха точно фантазиите, конспирациите и тревогите. И се страхувам, че върху тези клети хора, които Господ знае какво са правили там и защо са били въоръжени до зъби и са заградили част от планината", коментира социалният антрополог.

И добави: "Това само по себе си очевидно е скандално и недопустимо и се надявам да бъде потърсено отговорност от тези, които са го допуснали. Но така или иначе, тези хора, въпреки политическата си протекция, въпреки специалния статус на квази държава, който им е бил даден, или са си присвоили в най-добрите мутренски традиции на 90-те, между другото, защото точно така функционираше света тогава, някой, който е по-брутален и по-въоръжен, завземаше част от територията и почваше да се разпоражда върху нея".

"Така че, така или иначе, тези хора са мъртви. Това е което би трябвало да ни тревожи. Оказва се обаче, че тревогите, които са в обществото, са толкова по-дълбоки, по-фундаментални, както казах, свързани с ключови въпроси около това дали сме компетентни като родители, дали сме в състояние да защитим децата и младите хора, че те веднага биват проектирани или прилепени към този криминален казус. И се получава тази особена смес от фантазия, от догадки, от недокрай установени факти, който е идеалната почва и хранителна среда за параноидни и конспиративни теории. И в най-добрите традиции на Дейвид Линч, защото той е автора на Twin Peaks и не само, много други филми, които общо заедно точно това показват, как под повърхността на тънкият слой на привидна нормалност се крие ужас, безумие и дълбоко ирационален и насилнически свят".

Според него това, което може да се каже, че основната тревога на родителите е, че те не са в състояние да комуникират пълноценно с децата си и не могат да разберат техния свят.

"Случва се нещо, което е много различно. То се случва в кодираните социални медии. Затварят се младите хора от тези поколения в своите групи започват да произвеждат, да пренасят в тях ключови процеси, свързани с социализацията, с съревнованието, с утвърждаването в света. Случват се процеси, които са много притеснителни, свързани с виртуалното насилие, например. И всичко това научаваме през симптоматиката на травмата. Все повече деца от това поколение започват да показват травматични симптоми и изведнъж възрастните започват да се питат какво се е случило, къде се е случило и как".

Александров смята, че това е световен процес, а не само в България.