В надпреварата за създаване на модерно ракетно въоръжение, Украйна се оказва в парадоксална позиция: тя е единствената нация, която може да произведе уникалното твърдо ракетно гориво, необходимо за нейните балистични проекти като "Сапсан".

Според Defense Express, причината се крие в изключителна комбинация от научна експертиза, наследена индустриална инфраструктура и достъп до патентовани технологии от съветската епоха, които вече не са достъпни никъде другаде.

Тази способност за производство на високоенергийни твърди горива е критична, тъй като съставът на горивото може да определи дали една ракета със сходни размери ще достигне 300, 500 или дори 10 000 километра обсег.

Химическият пробив: ADN и Алуминиев хидрид

Основата на тази технология е поставена още в ранните 70-те години на XX век. Зиновий Пак, доктор на химическите науки и бивш ръководител на съветската асоциация "Союз" (разработвала твърдо гориво за балистични ракети), обяснява, че през 1971 г. в СССР е разработен ADN (амониев динитрамид).

"Аз използвах тази нова молекула като основа за напълно нов клас ракетни горива," казва Пак.
Докато САЩ откриват и патентоват ADN двадесет години по-късно, СССР вече е имал индустриално производство.

Най-големият пробив, обаче, идва от съчетаването на ADN с алуминиев хидрид – изключително реактивно съединение, което дълго време се е считало за неподходящо за стабилно, дългосрочно съхранение. Екипът на Пак е намерил начин да стабилизира съединението чрез превръщане на отделяния водороден газ в течност, гарантирайки стабилността на горивото в продължение на десетилетия.

Този метод е патентован под класифициран съветски патент, който Русия не може да възстанови или репликира днес. Зиновий Пак, който сега работи за възстановяване на украинското ракетно производство, подчертава: "Как да се комбинира алуминиев хидрид и да се осигури както стабилност, така и ефективност, остава предизвикателство за много държави."

Ракети с обсег 10 000 км

Именно тази технология е позволила на украинските конструктори от КБ "Южное" да разработят ново поколение междуконтинентални балистични ракети (ICBM), включително тристепенната РТ-23. Произведена в Павлоградския механичен завод, тази ракета е тежала 104.5 тона и е имала обсег над 10 000 километра.

Днес този опит е ключов за развитието на нови системи като FP-9 (с обсег 855 км и скорост 2200 м/с) и "Сапсан", които разширяват стратегическия обхват на Украйна.

Геополитическият парадокс 

Въпреки че Украйна се нуждае от гориво за новите си системи, геополитическата ситуация създава парадокси.

Съединените щати са отказали на Украйна молбата за доставка или трансфер на твърдо гориво от изведени от експлоатация ракети ATACMS за нуждите на "Сапсан". В Европа само френската ArianeGroup произвежда такива системи, но Франция няма стимул да изнася тази критична технология.
Според Defense Express, това оставя Украйна с единствения жизнеспособен път – независимото разработване и производство на необходимото гориво. Зиновий Пак обобщава: "За да имаме реален суверенитет, първо трябва да постигнем суверенитет по отношение на боеприпасите и ракетите. Само тогава ще имаме истинска гаранция за сигурност."