Новите цени на газа, който през юли поскъпна с 32%, а през август – с още 60%, са направили невъзможно хлябът да поевтинее с 20% заради премахнатото ДДС върху крайния продукт и върху брашното. Това показа допитване на “24 часа” до производители от бранша.
ДДС-то бе премахнато от 1 юли. Преди няколко дни Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ разпространи данни от тяхно проучване, според което намалението на цените на хляба от юни насам се движи между 1 и 11%, а не е 20%, както се очакваше след махането на налога и както уверяваха от бранша.
Данните на НСИ обаче показват, че синдикатите са прекалено оптимистични. Според статистиката хлябът през юли е поевтинял само с 4,3% в сравнение с юни, а през август – с още 0,5%. Спрямо година назад поскъпването на хляба беше стигнало през юни до 35,4%, през юли процентът беше намалял до 28,8%, а през август – до 27,8%. Т.е. хлябът продължава да е хранителният продукт с едно от най-високите поскъпвания, отстъпвайки първото място единствено на олиото и на млечните продукти.
“Само двайсетина дни след премахването на ДДС-то цената на газа скочи с 60 процента. Затова няма как да се усети трайно поевтиняването. За да стане това трябва да има трайно и дългосрочно предвидима цена на природния газ”, каза в четвъртък по БНТ Димитър Петров, търговски директор на хлебозавод в Белослав, Варненско.
Според него има и доста голяма търговска надценка в магазините - около 40%, което може да се поправи само ако държавата се намеси и ѝ сложи таван.
Друг производител на хляб в София, който не желае да се споменава името му, каза, че се е наложило да вдигне и заплатите на персонала точно през лятото.
Когато предложението на БСП за премахване на ДДС върху хляба мина през парламента в последните дни на юни, тогавашният вицепремиер Корнелия Нинова заяви, че това автоматично ще намали цената на хляба с 20%. Още през първата седмица след промяната тя разпореди на Комисията за защита на потребителите да направи проверки по магазините. Оттам установиха, че още през първите дни цената наистина е намаляла. По-късно обаче стана ясно, че големите търговски вериги са направили промоции, при които цената е свалена някъде дори с 30%, но само на някои видове хлебни изделия.
В България около 60 на сто от производителите на хляб ползват природен газ, предимно малки и средни пекарни. Някои от тези фурни са комбинирани и могат да работят и на ток, но неговата цена, отнесена към себестойността на продукцията, е с около 20% по-висока от тази на природния газ дори след увеличението му през юли и август, тъй като производителите разчитат в по-голямата си част на борсовия ток.
Преди два месеца шефката на управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева призна пред “24 часа”, че мярката с отпадането на 20% ДДС върху хляба, за която браншът се бори от години, има и друга цел освен чисто социална. Тя ще елиминира сивия сектор в хлебопроизводството, който по нейните думи е около 40% от целия бранш.
Тези производители на хляб и хлебни изделия - предимно малки пекарни в малки и средни населени места, изобщо не се регистрират по ДДС и не плащат данъка. Това им позволява да подбиват по нейните думи цената, а и труда на колегите им, които спазват правилата. Любопитното е, че в момента цената на хлебната пшеница, а оттам и на брашното, което също е освободено от налога, са рекордно ниски. Особено след като Украйна деблокира износа, цените на хлебната пшеница са на нивата от 2012 г., докато цената на хляба е с около 80% по-висока в сравнение с тогава. Според бранша причината е изключително в горивата и в заплатите, които през този период са се удвоили или поне са нараснали с много.
Сред причините да няма поевтиняване с 20% било и повишение на заплатите
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг