...Почти всяка религия в стремежа си да подреди и подчини живота на своите последователи налага някакви ограничения в храненето. Чрез тях божеството разделя света на познаваем и непознаваем, чист и нечист, разрешен и забранен. Тези ограничения обикновено се изразяват в частично или пълно въздържание от храна за определени периоди (пост), пълна забрана на определени храни и технологии, строги правила при тяхното поднасяне и съчетаване.

Библията е най-изразителен пример за подобни многобройни хранителни регламенти. В Стария завет в особено голяма степен взаимоотношенията между Бога и "неговия народ" са опосредствани от трапезата и отношението към нея. От Първата Мойсеева книга "Битие" до последната - "Апокалипсиса", отношението към храната е в процес на постоянно развитие. Всеки нов завет, който Бог сключва с хората, е пречупен и през храната.

В началото Бог разрешава на Адам и Ева само растителна храна. "Ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна" (Бит. 1:29). След Потопа на трапезата на човеците се появява месото.

По-рано това не е регламентирано изрично, въпреки че Авел бил пастир и трябва да се предполага, че се е хранел с месо и мляко, а освен това сам Господ "погледнал благосклонно" на неговите дарове.

На Ной и неговите синове Господ казва: "Всичко що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте." (Бит. 9:3-4) Така библейското меню чувствително се разширява, но се появява и едно ограничение. Забраната да се яде кръв е повторена многократно в Мойсеевия закон. Тя произтича от схващането, че в кръвта е скрита душата на всяко живо същество, а тя принадлежи на Бога. Тази забрана винаги е била сърцевина на еврейския хранителен закон Кашрут.

Заедно с месото Бог дава на човека лозата и виното, което по-късно също става обект на множество ограничения. Ной е първият лозар и винопроизводител. Преди Потопа Бог нарежда на Ной да събере в ковчега си от всички "чисти" и "нечисти" животни, без да уточнява кои точно са едните и другите. По-късно, след извеждането на евреите от Египет, това е направено с най-пълни подробности.

На Мойсей Бог открива "чистите" животни, които евреите могат да ядат, и "нечистите", които са забранени. "Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя." (Лев. 11:3) След това са отделени камилата, скокливата мишка, заекът и свинята като нечисти и поради това забранени за храна, защото не отговарят на едно от двете условия - или не са чифтокопитни, или не преживят.

"От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат пера (перки) и люспи във водата, моретата, или в реките; тях да ядете. Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат пера и люспи, мръсни са за вас. Те трябва да бъдат мръсни за вас, месото им не яжте и от труповете им се гнусете." (Лев. 11:10-11) Така извън рибното меню се оказват всякакви морски деликатеси като раци, омари, сепии, октоподи и всички хрущялни риби от рода на есетрата.

При птиците не е посочен точно признак, по който да се различават чисти от нечисти, но забранените за храна са изброени: орел и морски орел, сокол, "всякакъв гарван с породата му", камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб, бухал, рибар и ибис, лебед, пеликан, щъркел, папуняк и прилеп. Ясно е, че става дума за грабливи и плътоядни птици.

Сред насекомите като чисти и годни за храна са посочени само няколко вида скакалци. Всяко друго насекомо, както и влечуго, е нечисто и забранено за ядене.

Така заедно с Десетте божи заповеди по пътя към обещаната земя, в която ще тече мед и масло, Мойсей получава и една твърде детайлна диета, чието нарушаване е считано за точно толкова греховно и страшно, колкото и всяко друго отклонение от догмата на вярата.

След извеждането от Египет Бог в най-пълни детайли разкрива правилата, по които трябва да се приготвят неговите жертви, как да се прави пасхалното агне и безквасните хлябове, които да напомнят за края на робството. (Изх. 13:6-7)

В Мойсеевия закон няколко пъти е подчертано да не се вари яре в млякото на неговата майка. (Изх. 23:19) От тази на пръв поглед странна забрана, която психоаналитици тълкуват като страх от греха на кръвосмешението (кулинарен инцест), произлиза едно основно правило в еврейския хранителен закон - никога да не се съчетават млечни и месни храни. Те не могат нито да бъдат готвени заедно, нито поднасяни заедно. След месна храна трябва да минат няколко часа, преди да се яде млечна. Част от другите хранителни забрани предвиждат да не се яде животно, убито от други животни, да не се яде мърша, да не се яде бедреният нерв на овце, кози и телета. Последното правило е отзвук от битката между Иаков и Ангела. (Бит. 32:33)

Сложните правила на хранене според Мойсеевия закон в миналото включвали и забрана да се яде храна, приготвена от неевреин или животно, убито от неевреин. Като компромис се приемало поне евреин да е участвал или контролирал приготвянето на храната. В тази забрана тълкуватели на Талмуда виждат страх от смесените бракове, усилие за запазване на чистотата на племето, доколкото общото хранене може да бъде стъпка към някаква взаимност.


Какво все пак са яли древните жители на Израил и Иудея?

Археологически проучвания сочат, че храната е била предимно растителна. Хлябът бил основно ястие, а месото, яйцата, птиците, рибата и различни плодове и зеленчуци - допълнително. Хляба (квасен и безквасен) приготвяли от счукано в хаван или смляно в ръчна мелница жито (пшеница, ечемик, просо). Приготвяли и различни каши на основата на брашно. Към квасните дрожди отношението винаги е било подозрително като към нещо нечисто и разрушително, затова свещените хлябове винаги са безквасни. Хляба изпичали в глинени и каменни пещи или в пепел. Обикновено не го режели с нож, а го чупели.

Най-важни от растителните храни били маслините, гроздето и смокините. От маслините приготвяли зехтин, а от гроздето - вино. В Библията са споменати също нарове, фъстъци, орехи, ябълки, дини, тикви. От зеленчуците най-важни били баклата, грахът и някои други бобови растения, лукът, чесънът, краставиците.

Сред животинските продукти специално място заемали маслото и млякото. Някои допускат и употреба на сирене, но данните са несигурни. Употребявали и пчелен мед, вероятно от диви пчели, който бил знак за сит и доволен живот. Рибите приготвяли печени, варени или осолени. Месото и птиците най-често били варени. Само пасхалното агне задължително било изпичано цяло.

Основната подправка била солта, но в Библията са споменати също копър, кориандър, кимион и други ароматни треви. Трапезата понякога била разнообразявана от дивеч - сърни, елени, фазани и др.

Сложните старозаветни хранителни закони често са били предмет на различни коментари. Някои ги схващат като изпитание за силата на вярата, други откриват в тях задравословни хигиенни норми, трети - начин да се изолират евреите от езичниците. Последното може би е най-важно. 

Храната винаги е била код за идентифициране на общността. По тази причина чужденците, когато описват своите приключения из чуждите земи, никога не пропускат да разкажат за храната на "другите". Различията между културите най-отчетливо присъстват на трапезата.

Мойсеевият хранителен закон е един начин след излизането от Египет евреите да се отделят от останалите семитски племена. Това отделяне е логична част от библейското повествование. Самото сътворяване на света е поредица от разделения. Първо светлината от тъмнината, сушата от водата, чистите животни от нечистите, юдеи от неюдеи и т.н. И в този ред може би е дошло време за отделяне на Америка от Европа.

В Стария завет храната е заредена със страха от проклятието заради първородния грях, който впрочем е свързан с нарушаване на хранителна забрана - да не се яде от дървото на познанието.

В Новия завет отношението към храната е друго. Тя е освободена от повечето старозаветни забрани. Христос засипва пропастта, която иудейският хранителен закон изкопал между евреи и езичници, като казва: "Не това що влиза в устата на човека го осквернява, а това що излиза от устата на човека го осквернява."

Разделението "чисто" - "нечисто" преминава в духовна плоскост, при което храната става само една метафора.