Христо Грозев: Путин няма да се размине с международния трибунал в Хага

Международният наказателен съд продължава да разследва руските военни престъпления в Украйна, но работи при строга секретност, за да защити свидетелите, много от които се намират на руска територия или в окупираните от Русия райони. Паралелно с това няколко държави провеждат собствени разследвания, а журналистическите разкрития се превръщат във важен инструмент за установяване на отговорността на извършителите и техните ръководители.

Това заяви разследващият журналист Христо Грозев в интервю, в което коментира работата на международното правосъдие, разследванията за престъпленията в Буча, перспективите за създаване на специален трибунал за Русия и усилията за установяване на конкретните хора, които стоят зад ракетните удари срещу украински градове.

Международният наказателен съд пази в тайна разследванията си

По думите на Грозев привидното затишие около Международния наказателен съд не означава, че разследванията са спрели. Напротив, според него институцията работи приоритетно за защитата на свидетелите, преди да обявява резултати и да предприема следващи действия.

„Най-важният, най-високият приоритет на Международния наказателен съд е да запази безопасността на своите свидетели. Именно затова всичко се случва тихомълком. Затова не се разгласява, че вече е разрешен някакъв случай или че са открити извършителите на определено престъпление. Първата стъпка е да се осигури безопасността на свидетелите.

Голяма част от тях се намират на територии, контролирани от Русия, или вътре в самата Русия. Мнозина няма да повярват, но сред свидетелите има и хора, участвали непосредствено в събитията – например мобилизирани войници, които са били изпратени да участват във войната против волята си“, обясни Грозев.

Според него общественото любопитство към конкретните разследвания трябва да бъде съобразено с рисковете за хората, чиито показания могат да се окажат решаващи за доказването на престъпленията.

Грозев посочи разследването за депортираните украински деца като пример за тема, която неочаквано за мнозина се оказа в центъра на вниманието на международното правосъдие. Той допусна, че има и други направления на разследване, за които обществеността все още не знае достатъчно.

Разследването за Буча продължава към върха на командната верига

По отношение на Буча Грозев смята, че доказателствата за непосредствените извършители на престъпленията вече са събрани в значителна степен. По-трудната задача е да се установи кой е разпореждал действията, кой е носил отговорност за тях и кой е трябвало да знае какво вършат подчинените му.

„В Буча работата не беше само на Международния наказателен съд. Няколко държави поеха ангажимента да разследват престъпленията на територията на Украйна въз основа на принципа на универсалната юрисдикция. Това означава, че те могат да разследват такива престъпления, без значение дали са извършени от руска или от украинска страна.

През юни 2022 г. в Хага се състоя среща на много държави, на която присъствах и аз. Видях най-малко 15 страни, които решиха да поемат този ангажимент. Сред тях имаше не само Франция и Германия, но и държави като Еквадор и Чили, чието участие беше изненадващо за мен“, разказа журналистът.

По думите му работата по тези случаи ще продължи и в националните правни системи на отделните държави, независимо от процедурите пред Международния наказателен съд.

Грозев подчерта, че установяването на непосредствените извършители е само част от процеса. Следващата задача е да се проследи командната верига нагоре, за да се установи отговорността на хората, които са издавали заповеди или са били длъжни да знаят за действията на своите подчинени.

„На практика физическите извършители на престъпленията вече са установени. Но сега работата продължава по пирамидата на властта, защото според принципите на Международния наказателен съд трябва да се стигне до върха – до онзи, който е давал заповедите, или до онзи, който е трябвало да знае какво правят подчинените му.

Именно изграждането на тази пирамида на отговорността отнема повече време, отколкото намирането на действителните убийци на място. Затова процедурата ще бъде дълга“, заяви Грозев.

Той отхвърли възможността разследването просто да бъде прекратено или заметено под килима.

Защо делото за украинските деца стигна толкова бързо до Путин

Грозев обясни, че разследването за депортираните украински деца е напреднало по-бързо, защото в този случай доказването на отговорността на най-високо равнище е било значително по-лесно.

„Защо видяхме именно случая с децата като пример? Защото пирамидата на доказването на отговорността беше съкратена. Не беше необходимо да се разследва всичко по обичайния начин. Защо? Защото Путин излезе с микрофон и каза: „Аз го направих“.

Разбирате ли? Само това беше достатъчно, за да се промени ситуацията. Освен това той доведе тези деца на митинга си в „Лужники“. Ето защо разследването стигна толкова бързо до края си“, посочи Грозев.

Така журналистът обясни разликата между случаите, при които има публични изявления и действия на висшето ръководство, и онези, при които трябва да се събират доказателства за цялата верига на командване.

Възможен ли е специален трибунал за Русия

Според Грозев създаването на специален трибунал за руските военни престъпления е напълно вероятна перспектива. Причината е, че Международният наказателен съд не е признат от всички големи държави, а Русия като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН може да блокира определени международни механизми.

„Мисля, че това е доста вероятно, но причината да се премине към подобен съд може да бъде чисто практическа. Ако има държави, които са готови да признаят легитимността на трибунал, който да съди военни престъпници, но не може да се използва за тази цел Международният наказателен съд, тогава трябва да се търси друг инструмент.

Например Съединените щати никога не са се присъединявали към Международния наказателен съд и не го признават, както и Китай. Ако тези държави решат, че трябва да бъде намерен паралелен механизъм за осъществяване на правосъдие, това може да промени перспективите.

Възможно е подобен процес да се проведе и въз основа на националното законодателство, както беше при случая с полет МН17, когато беше приложено нидерландското право“, коментира журналистът.

Според него участието на държави, които досега не са заявявали готовност да подкрепят подобен механизъм, би увеличило значително шансовете за създаване на специален трибунал.

Разкрити са имената на хората, които програмират руските ракети

В интервюто Грозев коментира и разследването за хората, които участват в подготовката на руските ракетни удари срещу Украйна. Според него е важно отговорността да не се приписва единствено на абстрактното понятие „Русия“, а да се установяват конкретните личности, които изчисляват траекториите, определят целите и програмират ракетите.

„За мен това разследване беше много важно именно по тази причина. Войниците, които са на фронтовата линия, рискуват живота си лично. Те могат да попаднат в плен или да бъдат убити. В известен смисъл те са по-честни от онези, които се крият зад колективното понятие „Русия нанесе удар“.

Тези млади хора, които участваха в разследването – мисля, че бяха 33 или 34 души, чиито самоличности разкрихме – бяха част от един коварен, анонимен колектив. Вечер можеха да отидат в клуб или да гледат западен филм, а през деня да отговарят за програмирането на ракети.

Не мисля, че това са единствените хора. Най-вероятно има още няколкостотин, които вършат подобна работа“, заяви Грозев.

По думите му публикуването на имената и лицата на тези хора е имало конкретни последствия: те са попаднали под санкциите на американските, британските и европейските власти.

„Това е много важно. Те бяха санкционирани лично от американските, британските и европейските власти. Това трябва да бъде сигнал за останалите.

Обещанията на Министерството на отбраната или на Кремъл, че тези хора ще останат анонимни, ще получават високи заплати, ще живеят нормално и след време ще могат да пътуват до Турция или дори до Европа, не са гаранция, че това действително ще се случи.

Ще завърша с един конкретен пример: съпругата на един от тези хора го е напуснала заедно с децата им. Смятам, че това е успех на журналистиката. В живота на тези хора вече започва да се променя нещо и може би някои от тях започват да разбират, че това, което правят, е нещо, от което ще трябва да се опитват да се оправдават до края на живота си“, каза журналистът.

Разузнавателните служби променят начина си на работа

Грозев отбеляза, че войната е променила и взаимодействието между западните разузнавателни служби. Преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. обменът на информация бил организиран предимно вертикално, като американските служби предавали сведения на ограничен кръг доверени партньори, а информацията достигала до останалите държави поетапно.

По думите му преди началото на войната европейски служби са проявявали скептицизъм към предупрежденията на САЩ, тъй като не са разполагали със собствени доказателства за непосредственото нахлуване.

„Месец преди войната европейските служби бяха напълно скептични към информацията, идваща от американските служби. Те не вярваха, защото не бяха видели със собствените си очи данните, за които американците твърдяха, че разполагат с тях.

След това се оказа, че американците са били прави. Но междувременно вече се бяха създали малки групи за комуникация, основани на лични контакти между хора, които работят заедно и могат директно да проверяват информацията“, разказа Грозев.

Според него сега съществуват множество центрове за събиране и проверка на разузнавателна информация, които общуват помежду си и съпоставят данните си, преди да предприемат действия.

Той описа тази промяна като преминаване от централизирана към по-конкурентна система, в която различните служби могат независимо да проверяват получените сведения.

Грозев обаче посочи и проблем: разузнавателните структури продължават да отделят повече внимание на тайните операции, свързани с физически действия, отколкото на икономическите инструменти, санкциите и други форми на натиск.

Журналистическите разследвания помагат за доказването на военни престъпления

Според Грозев журналистите разследващи вече изпълняват важна функция, която допълва работата на разузнавателните служби и правоохранителните органи. Публично достъпните данни, видеозаписите и информацията в социалните мрежи позволяват да се установяват обстоятелства, които в предишни войни биха останали неизвестни.

„В тази война журналистите заместват много неща. Огромна част от разследванията, които Международният наказателен съд в момента провежда тайно, се основават именно на журналистически разследвания. За това помага и откритостта на данните по време на тази война – нещо, което не сме имали в миналото.

Ако погледнем предишните войни, е имало военни престъпления, на които са били свидетели ограничен брой хора. Още по-малко са били оцелелите, които са могли да разкажат за тях. Броят на престъпленията, които изобщо са били разследвани, е можел да се преброи на пръстите на двете ръце.

Сега има данни, има ТикТок, има Туитър, има Телеграм, а журналистите получават пряк достъп до тази информация. Така става възможно да се установяват фактите и поне на пръв поглед да се доказва престъпният характер на определени събития. Това прави невъзможно правоохранителните органи просто да ги игнорират“, заяви Грозев.

По думите му в момента могат да се водят едновременно стотици разследвания, които в миналото не биха били възможни без работата на журналистите.

„Сега едновременно се водят може би около 700 разследвания. Преди, без журналистите, те щяха да бъдат около 12“, посочи той.

В интервюто Грозев очертава картина, в която международното правосъдие продължава да работи, макар и при строга секретност, националните разследвания допълват усилията на международните институции, а журналистическите екипи помагат за установяването на конкретните извършители и за проследяването на отговорността до хората, които стоят над тях.