Христо Грозев разказа за разкриването на руски военнопрестъпници

Ново интервюто на Христо Грозев за UA очертава няколко ключови разследвания на Bellingcat, но централната тема е установяването на самоличността на руски военен, заподозрян за изтезанието и убийството на украински военнопленник.

Как Bellingcat стига до заподозрения?

Грозев подчертава, че екипът не назовава публично името на заподозрения, а представя доказателствената верига, която според тях води до много убедителна хипотеза, която трябва да бъде предадена на правоохранителните органи.

Разследването започва от видеозаписи, разпространени в руски Telegram канали, на които се вижда как руски войници измъчват с нож свързан украински пленник, след което го убиват с изстрел в главата. Според Грозев именно руската пропаганда неволно е дала на разследващите важни следи.

„Понякога пропагандистите правят полезна работа“, казва той. Според него това е особен резултат от съвременната война, в която пропагандата оставя множество визуални следи, които могат да бъдат използвани за установяване на истината.

Пропагандните видеа издават извършителя

Екипът открива най-малко пет пропагандни видеа, в които се появява една и съща руска разузнавателна група – при превземането на завод „Азот“, в Лисичанск, Северодонецк и на други места.

Благодарение на видеата в добро качество разследващите успяват да сравнят облеклото, шапката и други отличителни предмети на човек, който прилича на фигурата от видеото с убийството. Така кръгът на заподозрените е сведен до двама души.

Ключът се оказва бяла машина с ръчно изрисувана буква „Z“. Един от двамата заподозрени е заснет непосредствено до същия автомобил. В пропагандно видео на Патрик Ланкастър разследващите виждат човек със същата шапка и същите отличителни вещи, който от автомобила взема бутилка вода.

„Това беше ключовият момент“, обяснява Грозев. Според него именно това позволява да се изключи версията, че някой впоследствие е облякъл същите дрехи, за да инсценира убийството. Един и същ човек е видян както във видеото с престъплението, така и непосредствено до същата машина.

Телефонният разговор с предполагаемия извършител

Още по-важен момент идва, когато Грозев успява да разговаря по телефона с предполагаемия извършител.

По време на дългия разговор мъжът признава, че е човекът с шапката, появяващ се в няколко от пропагандните видеа. В един момент той заявява, че е бил във всички показвани видеа, но по-късно започва да отрича, че някога е виждал бялата машина.

„Той сам започна да си противоречи“, разказва Грозев.

Мъжът твърди още, че никога не е бил част от „Ахмат“, макар едновременно с това да говори какви автомобили използва подразделението. Представя се като бивш служител на МЧС, изпратен в Украйна само за да съпровожда руски журналисти. Той твърди и че оръжието му е било дадено за снимките, защото никога преди не е използвал пушка.

Разследващите обаче откриват стари негови снимки в социалните мрежи, на които държи същия тип снайперска пушка, която се вижда и в пропагандните кадри.

Следите водят до ФСБ и Приволие

Особено любопитен е разказът за реакцията след публикуването на видеото. По думите на самия заподозрян журналисти, с които той е работил, му се обадили и го посъветвали да се обърне към ФСБ, за да докаже, че не е човекът от видеото.

Грозев предполага, че вероятно именно негови познати са го разпознали.

Заподозреният твърди, че ФСБ го е задържала за разпит – според различните му версии за два или четири дни – и в крайна сметка службата обявила видеото за „фейк“. Според тази версия на него били приписани действия, извършени от украинци срещу украински войник.

Но именно в опита си да обясни случилото се мъжът прави ключова грешка. Той споменава, че ФСБ му е казала, че мястото на престъплението е някъде край Приволие.

„Това стесни необходимия ни радиус на търсене“, обяснява Грозев.

Bellingcat започва да търси именно там и успява да установи конкретното място на престъплението – обект, описан в разследването като санаториум, който се намира приблизително на 90 метра от сграда, видима на кадрите от убийството. След разговора вътрешната увереност на Грозев в идентификацията става „почти стопроцентова“.

Кой е разпространил видеото?

Грозев не изключва различни версии за това как видеото е попаднало в руските Telegram канали. Според него най-простото обяснение е, че самите извършители или хора около тях са искали да се похвалят с направеното и да използват кадрите за сплашване на украинци, които биха могли да се запишат в армията.

Той обаче допуска и друга възможност – украинските служби да са получили видеото, например след залавянето или ликвидирането на участник, и след това анонимно да са го изпратили на проруски канали, за да бъде разпространено оттам.

„Войната е такава, че автентично видео може да бъде пуснато и от другата страна“, отбелязва Грозев. Затова, според него, пътят на файла от телефона до Telegram каналите остава не напълно изяснен.

Историята с руските самолети и „агентите на MI6“

Във втората голяма част от интервюто Грозев говори за операцията около предполагаемия опит за отвличане на руски военни самолети – Су-24, Су-34 и стратегическия ракетоносец Ту-22М3.

Той отхвърля твърдението на ФСБ, че е участвал в операцията. По думите му Bellingcat действително е знаел за операцията, но информацията е била получена от бивши служители на спецслужбите, които са работили доброволно.

„Сега ФСБ ме включи в този филм като участник в него. Това, разбира се, е пълен абсурд“, заявява Грозев.

Според него операцията постепенно се превръща в информационна война между двете страни. ФСБ успява да проникне в комуникационен канал и започва да подава дезинформация, но от украинска страна също започват да се появяват умишлено изкривени сведения.

Грозев твърди още, че част от материалите, показани от ФСБ по телевизията, са били очевидни фалшификати – включително чат, в който е използвана негова снимка. Той подчертава, че телефонният номер, приписан на него, никога не е бил негов.

Как руските контраразузнавачи сами се разкриват

Един от най-силните изводи на Грозев е свързан с начина, по който руските служби сами оставят дигитални следи.

Разследващите откриват Instagram профили на хора, за които се предполага, че са служители на ФСБ. Някои от тях публикуват снимки пред военни самолети и дори пред обекти, които би трябвало да бъдат строго секретни.

„Това качество аз само в комедийни сериали мога да си представя“, казва Грозев за поведението на тези служители.

В крайна сметка той обобщава слабостта на руската система така:

„Те се прикриват един друг и затова смятат, че нямат врагове.“

Според Грозев именно тази среда, в която служители на силовите структури се чувстват недосегаеми и вярват, че никой не може да ги преследва, създава идеални условия за разследващата журналистика.

„Ето къде е идеалната ниша за разследващите журналисти.“

В обобщение: интервюто показва метода на Bellingcat – събиране на публични видеа, геолокация, сравнение на изображения, проследяване на автомобили и предмети, анализ на социални мрежи и директни разговори със заподозрени. Най-същественото послание на Грозев е, че дори пропагандата и грешките на руските служби оставят следи, които могат да бъдат превърнати в доказателства за установяване на истината.