Българският разследващ журналист Христо Грозев заяви в интервю за UA NEWS:

"Дълго време всички журналисти се опитваха да разберат на какво е готов Кремъл, на какво е готов Тръмп. И във връзка с това всички ние се опитваме да общуваме с хора, които имат достъп до мисленето, до сегашните мисли на кремълската среда.

И няколко различни източника в началото на тази година, може би дори повече от шест месеца назад, ми разказваха подробно за онези условия, които според тях по време на администрацията на Тръмп Кремъл..., а „Кремъл“ е много условно казано, защото трябва да се говори и за това кой именно представлява Русия в това предложение, смята, че Тръмп може да приеме. И там имаше пунктове, които много ясно съвпадат с това, което виждаме сега в това предложение.

Мога просто да прочета от записите си тогава, които бяха през март. Никакво присъствие на чуждестранни миротворци, особено западни, на територии, контролирани от Украйна след примирието. Отказ от НАТО и „да“ за Европейския съюз. Замразяване на границите на сегашната територия към момента на подписване, но при условие на де факто признаване на Крим и Донбас за руски от американската страна. Всичко това виждаме буквално сега.

„Денацификация“, която бе включена – както ми бе обяснено – именно за да бъде продадено примирието на вътрешния електорат в Русия, защото всичко останало може да изглежда като неизгодно: защо е започната тази война с такива загуби, ако в крайна сметка остава същият режим в Киев. Избори в срок – първоначално беше в рамките на два месеца, сега виждаме 100 дни. И най-важното – едно от най-трудните за измисляне от другаде – следвоенна инвестиция в реконструкцията на Украйна на принцип 50 на 50.

50% трябва да дойдат от замразените руски активи в ЕС и в САЩ, останалите 50% – не от Америка, а именно от Европа. Именно тези пунктове разпознавам от онова, което четох тогава. Не твърдя, че всичките 28 пункта са били там, може би един-два са добавени впоследствие, но не мога да си представя как този план може да се представя като съвместен американско-руски, когато най-ключовите моменти присъстват и тук, и там.

После ме питат: какво е изчезнало в сравнение с това, което видях преди 6 месеца?

Точно бе казано, че ще има предложение към екипа на Тръмп, за да им е по-лесно да приемат това предложение: САЩ да участват в реинвестиции в руската икономика, не само в украинската. Като се има предвид, че се очаква реална рецесия – и финансова, и в мисълта за инвестиции – които са изчезнали и са заменени с китайски. И че това трябва да бъдат „новите 90-те“ – както Америка направи тогава, така трябва да се повтори сега. За автора на концепцията това изглеждаше много изгодно за Тръмп – възможността цялата страна, всички инвеститори, да видят нов огромен пазар. Или пък лично за неговия екип и семейство.

Вторият пункт, който сега не се вижда, но никога не бих очаквал да бъде в писмен вид: дълъг разговор за това как Русия трябва зад кулисите да предложи на Америка нова коалиция на „християнски сили“ срещу Китай.

Голямата част от руските елити ненавиждат Китай, защото Китай завзема пазарни ниши, които елитът смяташе за „свои“. И се очаква, че това ще продължи, а след края на войната Китай може да бъде единствената страна с достатъчна ликвидност да завземе още пазари. Затова идеята беше да се даде на Тръмп това, което би му харесало емоционално – обща коалиция срещу Китай. Разбира се, не бих очаквал да видя това написано. Интересно е дали е било предложено устно.

После ме питат по какви канали се предават такива инициативи, дали Кирил Дмитриев е изиграл ключова роля, като е успял да изгради отношения със Стив Виткоф, който беше отчасти разположен към Путин и беше готов да се среща с него.

Аз съм убеден, че тук не е присъствала онази част от дипломатите, които обичайно участват в такива преговори. Това се вижда по самия стил и по езика на предложението. То явно е написано от бизнесмени от едната или от двете страни, а не от дипломати, защото има терминологични грешки. Роман Доброхотов писа за това подробно. И липсва отчитане на политическите последствия вътре в страната и в Европа.

То е описано като транзакция между бизнес партньори. Това води към мисълта, че Кирил Дмитриев е обединяващият фактор, който го е предавал и вероятно писал на базата на идеи от тази част на кремълската групировка, която е заинтересована от край на войната, за да могат по-бързо да започнат да харчат натрупаните по време на войната средства.

Убеден съм, че Лавров дори не е знаел за такъв вариант – той не би допуснал такива терминологични грешки. И съм сигурен, че сега това се продава активно вътре в Русия на петата колона на елита, за да стане общоприемливо, а не предложение само на една „кула“ на Кремъл. В следващите ден-два ще видим дали държавната пропаганда ще започне да го представя като „премиум план". В зависимост от това ще стане ясно
доколко изобщо е представителен планът на Дмитриев.