Накратко, става дума за ново разследване на Христо Грозев (Bellingcat) за руското специално подразделение на ГРУ № 29155, което се занимава с диверсии, терористични актове и саботажи из цяла Европа. Представяме ви част от него, останалото можете да видите във видеото.

Разследването се  фокусира върху това същото подразделение, което стои зад взривовете в складове за боеприпаси у нас и в Чехия през 2014 година, както и зад отравянията и други операции.

В разследването се разкрива, че семейна двойка „нелегални шпиони“ (дълбоко прикрити агенти) е подпомагала това подразделение — осигурявайки прикритие, жилище и логистична подкрепа за операциите.

Един от тях — чешки собственик на хотел в Гърция — тайно е получил званието „Герой на Русия“, което показва ролята му в тези мисии.

Материалът показва как Русия води „хибридна война“ срещу Европа — чрез мрежа от тайни агенти, саботаж и дезинформация.

Като цяло, това е история за това как Кремъл използва нелегални агенти и диверсанти за тайни операции в ЕС — и че това е само началото. Според Грозев, в бъдеще подобни методи могат да се прехвърлят и в политическата сфера.   

Какво е нужно, за да станеш Герой на Руската федерация? Това е най-високото отличие, което страната може да даде. Обикновено то се присъжда на войници, сражавали се в битки, или на космонавти, които рискуват живота си сред звездите. Но през 2015 година това звание тайно е дадено на една жена — чешка гражданка, приветливата собственичка на красив курорт в Гърция. И тя не го получила заради гостоприемството си. Получила го за това, че помогнала да бъде взривена страна от НАТО отвътре.

Здравейте, аз съм Христо Грозев, разследващ журналист. Това е пети епизод от нашата поредица за подразделение 29155 — свръхсекретен екип на ГРУ, стоящ зад всичко – от експлозии до отравяния из цяла Европа. В предишния епизод разгледахме как това подразделение взриви оръжейни складове в Чехия и България, за да прекъсне доставките на оръжие към противниците на Русия в региона.

Обяснихме как са организирали атаките, често пътувайки под фалшиви самоличности и използвайки дистанционно управление за предизвикване на мощни експлозии. Но дори след като публикувахме нашите открития, имаше един детайл, който не ни даваше мира. Той беше свързан с взрива от 2014 г. във Врбетице, Чехия.

Унищожените складове принадлежали на компанията IMEX Group. За да влязат в нейната фабрика, агентите на ГРУ се нуждаели от достъп. Някой трябвало да ги пусне вътре. Те имали нужда от човек „отвътре“. Двама членове на подразделение 29155, използвайки фалшиви имена, получили разрешение да посетят складовете малко преди взривовете. Причината за това била ясна – достъпът им е помогнал да определят целите и вероятно да поставят устройствата. Но защо са поискали официално разрешение и защо им е било дадено толкова бързо – тогава все още не знаехме.

Подкупили ли са някого вътре в компанията? Или пък са имали сътрудник в IMEX Group, която управлявала складовете? Отговорът ни доведе до една от най-забележителните шпионски истории, които съм разкривал. История за дълбоко прикрити руски нелегали, които десетилетия наред изграждали перфектното си прикритие, само за да го използват, за да подпомагат разрушения из цяла Европа.
За да разберем тази история, първо трябва да обясним различните типове агенти, които руското военно разузнаване — ГРУ — използва в чужбина, и как те си взаимодействат.

Първо са шпионите под дипломатическо прикритие — служители, представящи се за консули или културни аташета. Те са защитени от дипломатически имунитет и затова се смятат за „законни“ шпиони.
След това идват нелегалните агенти — шпиони, които нямат дипломатическо прикритие и по закон извършват престъпление на територията, където действат. Те биват три типа:

Дълбоко прикрити нелегали – руски агенти, които в продължение на години или десетилетия се представят за чужденци, водейки напълно обикновен живот. Ако сте гледали сериала The Americans, знаете за какво става дума.

Хибридни нелегали – руснаци, получили гражданство в друга страна и изградили легенда, че са политически или икономически емигранти. Пример е известната шпионка Анна Чапман, разменена през 2010 година.

Краткосрочни нелегали – това са агентите от подразделение 29155: военизирани диверсанти, които извършват саботажи и отравяния под фалшиви имена.

Дълго време се смяташе, че тези групи действат отделно. Но колкото повече се задълбочавахме, толкова по-ясно ставаше, че те често си сътрудничат.

В предишния епизод разкрихме, че Мишкин и Чепига — същите, които участваха в отравянето в Солсбъри — са били и във взривовете във Врбетице. Тогава използвали други фалшиви имена — Руслан Табаров и Николай Попа. Чешките власти обявиха, че именно тези двама, под фалшиви самоличности, официално поискали достъп до складовете само дни преди експлозиите.

Заявката им била изпратена от Андрей Аверянов, командир на подразделение 29155, до служител на IMEX на име Петър Бернатик-младши, син на собственика на фирмата. От имейлите се виждало, че Петър не просто препратил заявката — той веднага се свързал с друг служител, Николай Шапошников, и му я препратил.

Кой бил Шапошников? На хартия — обикновен търговец от IMEX. Но проверката разкри, че той е бивш съветски военен, служил в Афганистан и Чехословакия, който след разпада на СССР се представил за „политически беглец“ и поискал убежище.
Документите му били пълни с фалшификации — скрил военната си кариера, изфабрикувал документи за произхода си и дори подменил акта за раждане на доведения си син Павел.

Скоро станало ясно, че това не е обикновен случай на „емигрант“. Чешките следователи открили, че Шапошников и съпругата му Елена са живели далеч над възможностите си — с имоти в Чехия и Гърция, офшорни сметки в Швейцария и фирма на Маршаловите острови, докато официалната му заплата в IMEX била около 650 долара на месец.

Когато през 2009 г. купили вила на гръцкия полуостров Халкидики за 275 000 евро, Елена твърдяла, че парите са от родителите ѝ – пенсионери в Украйна с доходи под 300 долара.

Вилата, наречена Villa Elena, станала „семеен хотел“ – но всъщност била конспиративна база. Анализът на пътуванията на агентите от подразделение 29155 показал, че те редовно пристигали в Солун именно след 2010 г., когато вилата станала тяхна.

Тя била идеално прикритие: реален бизнес, регистриран в сайтове за резервации, с реални гости и ревюта, но предлагала пълна изолация и била само на час път от летището.

Данните показват, че командирът Андрей Аверянов лично е бил там през юли 2013 г. и отново през август 2014 г., само месеци преди взривовете във Врбетице. Най-малко още четирима членове на подразделението са посещавали вилата между 2012 и 2018 година.

faktor.bg