Христо Христов

Какъв фактор е Димитър Иванов днес, та да се появи от нафталина и да брани агента си

„Сава“ не е сред истинските борци за човешки права  по време на комунистическия режим

Сега е времето на наследниците на ДС, а те имат същия манталитет на предците си - самочувствие без покритие, претенции да управляват, а в същото време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях откровено некадърни, казва пред Faktor.bg разследващият журналист и издател на специализирания сайт desebg.com

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Христов, смущаващ ли е фактът, че 34 години след закриването на Държавна сигурност висш офицер от нейните структури като Димитър Иванов – Гестапото, известен като последния шеф на Шести отдел на Шесто управление, брани като Матросов агента на Държавна сигурност Ахмед Доган?

- Подобна защитна реакция не е изключение. През всички години на прехода сме били свидетели на куп случаи като този, при който създадената след краха на тоталитарния комунистически режим от Държавна сигурност паралелна власт е бранила своите кадри – щатни или нещатни сътрудници, замесени в различни скандали, включително и в политически.

В тази активни мероприятия, чиято цел е да се минимизират репутационните щети или да се манипулира и обработва общественото мнение чрез кризисен пиар, в полза на лицето от задкулисието на ДС, винаги активна роля са играли зависимите медии. Защото никой не може да ме убеди, че една независима медия или журналист ще се сети толкова „гениално“ да включи с мнение за войната Доган-Пеевски точно Димитър Иванов. Това става чрез активиране на връзките на задкулисието в медийните канали. Какъв фактор е Димитър Иванов днес, та да се появи от нафталина и да брани Доган? Ами никакъв фактор не е, но очевидно на Доган му трябва каквато и да е публична подкрепа, дори и такава, която в очите на нормалните хора би извадила очи, вместо да изпише вежди. Затова и активират Димитър Иванов. Не трябва да се забравя, че той беше вицепрезидент на „Мултигруп“ точно по време на мандата на кабинета Беров, избран в края на 1992 г. с мандата именно на ДПС. Знаете, че тогава дойде безвремието на българската държава и времето на „Мултигруп“ – групировката, която натрупа баснословно богатство, заставайки на входа и изхода на всичко печелившо в България по това време. 

Но Иванов не е единственият от ДС с подкрепа за почетния председател на ДПС. Още в началото на сблъсъка Доган-Пеевски Касим Дал, който има доста точна представа какво става в ДПС, публично заяви, че не трябва Доган да звъни на хора като бившия ректор на УНИБИТ Стоян Денчев, също осветен като агент на ДС, и да търси помощ, а да поеме отговорност за това, в което лично е превърнал Пеевски. Активирани са и дежурните обществени манипулатори, които са на всяко гърне мерудия, но произхождат от различни комунистически фамилии, с важни позиции по времето на режима на БКП. Всички те бранят „добрия“ Доган и развяват заплахата за етническия мир все едно, че Доган е най-големия миротворец на света.

- Прави натрапчиво впечатление, че във вътрешния конфликт в ДПС на страната на Доган са все видни агенти на ДС, изглежда като акция на някаква семейна задруга?

- Винаги е било така и по тази причина тази публична защита от задкулисието на ДС за бивш агент на ДС, чиято политическа власт в момента е заплашена, не трябва да ни учудва. Това, което обаче трябва да се каже много ясно е, че в конфликта Доган-Пеевски няма добра страна. Нито Доган е добър, а Пеевски – лош, нито обратното. Пеевски е продукт на модела Доган. ДПС никога не е била нормална партия. Още в началото на прехода, когато паралелната власт на Държавна сигурност много бързо показа на Доган накъде е „правилната посока“, поставяйки го в зависимост чрез случая „оня списък“ (скандала с предаването на списък с имената на български разузнавачи под дипломатическо прикритие в турското посолство), за да му възложат ролята да бие един „депесарски шут“ на демократичното правителство на СДС, начело с Филип Димитров в посочения от тях момент. За да дойде след това времето на мутрите, на борческите групировки и организираната престъпност в разпределението на обществените блага в началото на прехода към демокрация. Тогава, през 1992 г., на Доган му бе показано нагледно как може да се осребрява политическата власт и влияние, и той се превърна в успешен политически брокер или по собствените му думи – в „незаобиколим фактор“ и „балансьор“. От тази позиция ДПС търгуваше успешно всичко, до което успя да се домогне, за да изгради непоклатим здрав икономически гръб. Неслучайно ДПС е била най-дълго време във властта без да е печелила нито едни избори. А когато не е във властта чрез политическите си позиции, пази изграденото. Сега един от най-важните въпроси, който не се обсъжда изобщо публично след началото на войната Доган-Пеевски, е кой контролира „обръчите от фирми“ на ДПС или казано по друг начин - кой държи в момента в ръцете си икономическия лост в партийната корпорация? Защото това е важна предпоставка за развоя и изхода от сблъсъка.

- Вие познавате  Досието на агент „Сава“, работил и като „Ангелов“ и „Сергей“ – автентичен борец ли е срещу комунизма? Какъв е всъщност?

- Познавам досието на Ахмед Доган, то е запазено в пълнота. Аз съм го публикувал и онлайн (над 1800 страници) на моя сайт desebg.com и то е едно от най-четените през годините. Важно е да се знае, че към момента на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход Ахмед Доган е агент на Първо главно управление на ДС, който е подготвян за извеждане в Турция (самият Доган се страхува да бъде изпратен там, защото не знае добре турски език и по това може да бъде разкрит) или на Запад (там Доган си въобразява, че ще се превърна във водещ философ). Когато имената са сменени, в досието му е посочено, че Доган е сърдит на оперативните си работници, че не са му казали за акцията. Тоест, той е смятал, че е много близък с тях и те му доверяват абсолютно всичко, но се оказва, че изобщо не е така. 

Най-показателно за това, че Доган – агент „САВА“ е изцяло продукт на Държавна сигурност говори един документ от досието му в ПГУ-ДС от 1986 г., в което водещите му офицери посочват, цитирам:
„1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е прехвърлен във СУ „Кл. Охридски".
3. С наша помощ след завършване е завършил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „Кл. Охридски" ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лв., а впоследствие от май 1982 г. по 125 лв., като разликата му е давана за подпомагане в наема на квартирата.
5. Закупувани са му дрехи периодично.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и др.
8. По време на защитата на дисертацията и на коктейла след нея е осигурен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е съдействие в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива."

За верността и клетвите на Доган към Държавна сигурност е излишно да се говори. Самият той казва, че ако случайно измени на ДС, по-скоро би се самоубил. Така е определял своята лоялност към репресивния апарат на БКП, който го е формирал и го е издигал в обществото преди 1989 година. 

- Как си обяснявате, че след толкова разкрития за фалшивия образ на Доган, продължава да има турци и мюсюлмани, които го смятат за идол и дори го обожествяват?

- Всичко в днешно време опира до пари и влияние. Онова, което не може да се купи с пари, се купува с много пари. Когато си част от веригата на партията-корпорация ДПС и си приел да си на хранилката – как няма да величаеш Доган, на когото славолюбието не е чуждо. Другото е проява на много ниска политическа култура или отсъствието ѝ, както и прояви на лица, които няма морална дилема.

- Но паралелно много са и отвратените и отрезвени турци, с тях например работите за годишните поклонения на лагера Белене?

- Имам честта да познавам лично една част от истинските борци за човешки права сред мюсюлманите по време на комунистическия режим. Те са десетки, но тук ще си позволя да спомена някои от тях – Сабри Искендер, учредител и секретар на легалната гражданска организация Демократична лига за защита правата на човека в България (1988), Мохамед Узункъш – основател и лидер на „Дългата зима“, една от най-големите нелегални организации, бореща се с мирни средства срещу т. нар. възродителен процес, смелата Зейнеп Зафер от с. Корница, член на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, днес професор в университета в Анкара, учителят по западен език Шукри Мехмед и др. Всички те са или политически затворници или лагеристи в концлагера „Белене“. Никой от тях не е агент на ДС. Те са само малка част от имената на автентичната съпротива на мюсюлманите срещу тоталитарната комунистическа власт начело с Тодор Живков. Това са горди, достойни, уважавани и независими личности, с ясни биографии. Има и една много важна черта. Всички тези личности са достъпни – човек може да се срещне с тях, да разговаря, да им задава въпроси за миналото и настоящото. Не са като Доган, който повече от десетилетие се крие в Сараите си, недостъпен е за собствените си избиратели, камо ли за медиите. Цялата му дейност е зад кулисите, в сянката. Далеч от всякаква публичност и отчетност. Но така му е удобно.

Питам се, защо ако Доган е бил част от автентичната съпротива срещу режима на БКП не използва през изминалите 35 години и 1 процент от огромното си политическо влияние, за да възтържествува справедливостта и да има осъдени по т. нар. дело срещу вдъхновителите на „възродителния процес“ начело с Тодор Живков? Мисля, че сами може да си отговорите за тази необичайна дистанцираност на Доган от естествения стремеж и очаквания на жертвите на насилствената асимилация да получат правосъдие и справедливост.

- Нямате ли усещането за някакъв ренесанс на ДС – висш офицер от репресивните служби представя агента си като национална ценност, син на десар, гонил Църквата, стана патриарх, а внук и син на десари и шумкари ръководи кметството на София…?

- То това усещане никога не си е тръгвало. Имаше голяма заблуда, че като започне да управлява СДС, влиянието на паралелната власт на Държавна сигурност и изграденото от нея задкулисие ще бъде прекъснато. Нищо подобно! Достатъчно е да видите какви назначения на агенти и бивши оперативни работници на ДС за посланици и генерални консули са правени в периода 1997-2001 година. Наследниците на комунистическия режим и слугинажът им в медиите направи всичко възможно да замъгли представите на българите за тоталитарната машина на Българската комунистическа партия и нейния репресивен апарат, подчинен на съветския КГБ. Задкулисието на ДС си избра президент – агент на Държавна сигурност, имаше и патриарх – агент на ДС, има си и мюфтия – агент на ДС. Имало е през прехода и армия от свои верни пионки в изпълнителна, съдебната, местната власт, в парламента, в медиите, образованието, икономиката, бизнеса. Сега е времето на техните наследници. Но най-страшното е, че и те, като своите предци, имат един и същ манталитет – самочувствие без покритие, претенции да управляват, само защото са били родени за това, а в същото време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях откровено некадърни, хора, които никога не са научени на отговорност и не на последно място – възпитани са да бъдат винаги правоверни към господарите им в Кремъл.

Последвайте Faktor.bg в