"Ахмед Доган иска да  се изкара като един от организаторите на майските събития през 1989 година. Това бяха протести и бунтове на турци и мюсюлмани срещу смяната на имената им, срещу отнетите им граждански и религиозни права. Не Доган, аз съм един от организаторите и помня и знам, как всичко това се случи. Нека

Доган да каже поне едно име,

на което от затвора е предал информация за събитията“.

Този горещ въпрос към почетния председател на АПС задава Ибрахим Рунтов Коруджу, политически затворник и един от автентичните организатори на майските протести преди 36 години. Днес хората на Доган организират чествания в смесените райони, посветени на майските събития, опитвайки се да пренапишат историята и да изкарат Меди Доганов като единствен  техен организатор. Но това реално е един отчаян опит да намерят политическа легитимация в новите условия и реалности.

 „Аз ще изкарам 1000 човека, с които сме работили активно по това време – Илия Минев, отец Благой Топузлиев, Петър Манолов, Петър Бояджиев, от Франция, д-р Тренчев, отец Христофор Събев, Тодор Гагалов и много други. Румяна Узунова от „Свободна Европа“ следеше събитията и всеки ден информираше за протестите. Д-р Тренчев може да каже истината – каква беше нашата дейност и дали е чувал за Доган. Аз не съм чувал, но и никой друг не е чувал. Сега му създават образа на борец срещу комунизма. Ние създадохме тогава Мюсюлмански стачен комитет като крило на Независимото дружество за защита правата на човека. Ние подготвихме гладните стачки и  манифестациите. Целта беше протестите да започнат преди Парижката конференция за защита правата на човека. И тези протести наистина разтърсиха режима на Живков“, казва  пред Faktor.bg ,Рунтов.

Той е и един от организаторите на

бунтовете в Пристоя и Каолиново

на 20 май 1989 година. „Същия ден бях в Пристоя, а от там хората тръгнаха като на манифестация към Каолиново. И от другите  села прииждаха хора, които си търсеха правата и не искаха повече да мълчат. Същия ден тръгнах към Казанлък, а по-късно по телефона Мехмед, учител от Пристоя ме информира, че полицаите са стреляли и има жертви. Тогава се събраха над 10 хил. недоволни от режима. Веднага предадох на Петър Бояджиев в Марсилия, че има убити, а той предал лошата вест на „Свободна Европа“ и Румяна Узунова. 

През целия май бях под наблюдение от МВР, непрекъснато ме притискаха да подписвам декларации, че няма да се занимаваме с антидържавна дейност. Отказвах им с твърдението, че нищо незаконно не искам и не правя, а само настоявам да ни върнат имената и политическите свободи“, спомня си активистът на Независимото дружество.

Той и семейството му се оказват също едни от жертвите на майските протести. На 21 май Ибрахим, заедно с баща му Рамадан Коруджу, който също е политически затворник, са извикани в МВР Казанлък и получават червени паспорти, с условието незабавно да напуснат България, защото са размирници и не са желани тук. С милиционерска кола са конвоирани до гарата в Пловдив, качени са на международния влак за Виена. 

„До безмитната зона на Драгоман ни конвоираха милиционерите. В същото време успяхме да предадем на Петър Бояджиев във Франция, че ни гонят от страната. Той е алармирал правозащитници и по време на престоя в Белград дойдоха от турското посолство и ни поеха. Стояхме там повече от седмица, а след това Турция ни даде убежище. Тургут Йозал изпрати личния си самолет да ни прибере. Дойде и лично на летището да ни посрещне.  Така  комунистите изгониха много хора тогава, това си беше

фаза на етническо прочистване“,

свидетелства Ибрахим. 

Ибрахим Короджу си спомня, че за Доган е чул доста по-късно, когато вече е бил  в Анкара. „Допусках че е агент на ДС, нямаше как да му дадат да се изучи, да работи в София, но печелеше доверие, защото беше образован, философ и това внушаваше респект. По време на майските бунтове много ни помагаше и Митко Димитров, който работеше за Би Би Си. Но големите генератори на протестите бяха Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, Петър Бояджиев и Румяна Узунова. Те превърнаха едни селски бунтове в европейски проблем, който бе поставен и на Конференцията за правата на човека в Париж. Иначе нас комунистите щяха да ни изтрият от лицето на земята“, допълва Ибрахим.

Той е убеден, че и днес 36 години по-късно комунизмът продължава да бъде враг на човечеството.

 „Той и сега е тук, той никога не си е отивал, за съжаление на всички български граждани. И ако продължаваме да мълчим и да ни лъжат, комунизмът никога няма да се махне, ще бъдем за срам на света. Част от този останал комунизъм са и лъжите, че Доган е организирал протестите“, предупреждава политическият затворник.

Б.Р. Видео: Евгений Михайлов