През май 1989 г. ДС смени тактиката си, започна етническо прочистване на най-непримиримите със смяната на имената -  връчваше им червени паспорти и ги екстрадираше принудително от страната

Вместо да градят сараи, дворци и бизнеси, ръководството на ДПС трябваше преди 36 години да помисли за жертвите на комунизма, казва пред Faktor.bg eдин от  най-автентичните борци срещу режима на Живков

Мохамед Узункъш (Мохамед Юсеинов Юсефов) е роден през 1957 г. в с. Веслец, община Кирково, област Кърджали. Основател и лидeр на ,, Дългата зима” (в превод на турски ,,Узун къш”). Тя се оказва най-голямата автентична нелегална организация на турците в България в годините на комунизма. През периода 1985-1986 г. се бори срещу преименуването на турците и асимилаторската политика на Възродителния процес. 28-годишен е задържан от ДС и е осъден на 20 години затвор за антидържавна дейност. Заедно с него са арестувани над 100 души, но само 9 получават тежки присъди. Лежи в затворите в Стара Загора и Пазарджик. Освободен е през лятото на 1990 г., но  семейството му вече е изгонено в Турция. Днес живее в Бурса.

Разговаряме с него за протестите през май 1989 г., включващи гладни стачки, мирни демонстрации, изпращане на петиции до международната общност. Те са най-масови в Кърджалийско, Разградско, Шуменско, Толбухинско, Търговище. В селата Дулово, Пристоя, Тодор Икономово и др. падат и жертви, пронизани от милиционерски куршуми. Бунтовете срещу комунистическия режим са мотивирани от предстоящата в Париж конференция за правата на човека, където специално е отделено място на ситуацията в България. 

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Узункъш, вие сте бил заедно с Ахмед Доган в затвора в Пазарджик, каква е реално ролята му за майските бунтове през 1989 година?

- Никаква. Беше в затвора, но нямаше дори представа, какво се готви, кои са активистите, нито кога трябва да започнат протестите. Доган никога е нямал структури в страната, нито свои хора в районите, които да подготвят протестите. Натегачи и клакьори след падането на комунизма и създаването на ДПС разпространяваха мита, че Ахмед е организирал тези бунтове. Изписаха се и се издадоха и много книги за големите му заслуги - как от затвора е организирал и ръководел протестите на турци и мюсюлмани срещу смяната на имената. Но и той самият знае добре, че това няма нищо общо с истината. Но явно този фалшив образ му харесваше, защото се прикриваше истинската му връзка и работа за Държавна сигурност.

- Как се стигна все пак до майските бунтове, в Каолиново имаше и жертви при сблъсъкът на протестиращите с милицията?

- Перестройката в СССР вървеше с много бързи темпове, усещаше се разхлабване на тоталитарната примка. От друга страна, демократичната международна общественост ставаше все по-настъпателна срещу комунистическия режим в България и отнетите граждански и религиозни права на турците. Независимо, че бях в затвора имах канали за комуникация с хора от нелегалната организация „Дългата зима“. Повече от години преди май 1989 г. започнахме подготовка за протестите. Информация от БТА за провеждане на Парижката конференция за  правата на човека трябваше да бъде сигналът за старт на бунтовете в районите със смесено население. ДС са имали информация, че се готви атака срещу режима на Живков и чрез провокатори, включително и в затвора, събираха информация, но не успяха да ни пробият. На всички е ясно, че Доган е бил вкаран в затвора от ДС чрез инсценирано участие уж в нелегална група, която била разкрита. Помня добре, че при първата ни среща в затвора той самият ме предупреждаваше да се пазя от ДС, че хората им били навсякъде. Твърдеше, че близки му направили инсценировка и така го тикнали в затвора. Но без съмнение, целта на ДС е била да контролира процесите в средите на турската общност дори и в затвора. Целта на Доган пък е била да му дам пълномощно да представлява нелегалната организация.  Реално край мен в затвора в Пазарджик почти всички бяха внедрени агенти на ДС.

- Промени ли се тактиката на ДС през различните периоди на Възродителния процес?

- Сменяха тактиката си непрекъснато, но главната цел беше да неутрализират всички, на които им бяха лепнали етикета, че са турски националисти, шпиони на Анкара и ислямски фанатици. На прицел бяха активистите и най-непримиримите към комунистическия режим. Една част вкараха по затворите, в лагера „Белене“, други разселиха в райони само с българско население, с принудително подписване всеки ден в милицията. Но когато започнаха майските бунтове разбраха, че трябва да променят тактиката си, защото видяха, че и с репресии няма да ни спрат да се бунтуваме срещу сменените насила имена и липсата дори на елементарна демокрация. Беше ясно, че протестите ще стават по-интензивни, а хората дори и със живота си са готови да пазят имената си, вярата си.

- Как действаха комунистите?

- Имаха информация и знаеха в районите, кои са водачите и най-активните противници на режима. Изведнъж започнаха да ги привикват в милицията, връчваха им червени задгранични паспорти и им даваха срок до  24 часа да напуснат страната. Съпровождаха ги до гарите и ги конвоираха до съответната граница, за да са сигурни, че са напуснали страната. Този процес започна някъде след 6 май и продължи почти до края на месеца когато Живков обяви официално, че отварят границата към Турция. Това беше принудително екстрадиране от страната, но реално прочистване на най-реакционно настроените. Етническо прочистване на най-лошите елементи, както ги класифицираше ДС. Въпреки че тогава изгониха и българи дисиденти като отец Топузлиев и Петър Манолов. Извеждаха ги в Югославия, Австрия или Швеция. Няколко хиляди станаха жертва на това прочистване, разделиха семейства, поставиха хората при екстремна ситуация, но така „най-хуманният“ строй - комунизмът се грижеше за хората. Този процес  на изгонване на конкретни лица предхождаше голямата екскурзия, която започна два месеца по-късно. Така реално се отърваха от най-опасните, но явно са очаквали падането на режима на Живков и целяха тук да останат само такива, които могат да бъдат контролирани и манипулиране – агентурата на ДС.

- Доган има ли все пак някакво участие в тези събития?

- Единственото му участие е, че опита да напише една декларация до Парижката конференция за правата на човека. Но той нямаше канали как да я изнесе навън от затвора, нямаше хора с които да работи. Поиска съдействие от мен, но като прочетох декларация стана ясно, че трябва да се пренапише. Защото беше в неговия наукообразен стил, уж философски, уж казва нещо, а не можеш да разбереш какво. Преработих я, написах я с лимонена киселина върху писма до моето семейство и така на два пъти я изнесохме. Предали са я на правозащитници в Турция, но до Париж мисля, че не е стигнала. Последните години се носят митове и за тази декларация, но истината е доста прозаична и съшита с бели конци, като всичко от активностите на Доган.

- Хората на Доган и тази година организират възпоменания и паметни тържества, посветени на майските бунтове, като продължават да представят Доган за водача им, не са ли наясно каква е истината?

- Правят го едни и същи натегачи и лакеи. Например преди години при възпоменанията в Джебел на 19 май на мен не ми даваха думата и не ме допускаха до трибуната, за да не засенча мита за Меди Доганов. Големият проблем обаче е, че и преди, и сега Доган е голямата жертва. Първо жертва на ДС и комунистическия режим, които го използваха да работи срещу турци и мюсюлмани. После като лидер на ДПС службите и олигарсите продължиха да го използват, за да си редят сценарии и да въртят бизнеси и обръчи от фирми. В крайна сметка Доган, който се хвалеше, че с едно намигване урежда бизнеси и раздава порциите в държавата, сега се оказа без имоти, направиха го за смях. Сега отново е жертва, но този път на политически тарикати или така наречените дерибеи, които осребряват мита, че Доган е бил борец против комунизма, а те са верните му последователи. Повечето от тях са или комунистически номенклатури или свързани с ДС. Те организират възпоменанията не за да почетат жертвите, а за да укрепват личните си позиции в политиката. Инак за хората не им пука. По селата е трагедия – мизерия, бедност, феодалите, които Доган създаде, държат бизнеси, държавна администрация, съдебна система и се разпореждат както си искат. Това е тъжната истина, а хората на Доган дължат отговори. Всъщност те сами се самоизяждат. Години наред предупреждавах Ахмед, че ще дойде такъв фатален край, но заради казването на истината ме приеха като враг. Всъщност когато казваш истината - ставаш лош. И сега е така. ДПС на Доган е вече далече от народа, лидерите се самоизяждат за власт. Преди да стане по-лошо, е добре да се осъзнаят, но те няма да ни послушат никога.

- Миналата седмица депутати от АПС на Доган предложиха парламента да гласува пенсии за репресираните турци по време на възродителния процес, как оценявате този жест?

- Това предложение е лицемерно и подло,  всъщност е гавра със жертвите, защото по-голямата част от тези хора вече са измерели и не дочакаха справедливост. За това трябваше да помислят преди 36 години. Вместо да градят сараи, дворци и обръчи от фирми, да бяха направили нещо реално за страдалците на комунизма. Но това не се случи, защото политическото ръководство на ДПС бе овладяно от ДС и комунисти, които останаха  далеч от реалността и хората.