26 Декември, 2025

Борис Петров: Евроатлантическото мнозинство да се консолидира около приемането на еврото

Борис Петров: Евроатлантическото мнозинство да се консолидира около приемането на еврото

Борис Петров

Eврото е втората глобална резервна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната.

Сега е времето да въведем еврото и да се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна подкрепа и гаранции.

Това заяви в интервю  финансистът Борис Петров.

Според него, макар и малки, България все още не е изпуснала всички шансове и може да получи „зелена светлина“ за въвеждането на единната валута.

„Напълно реалистично е да поискаме извънреден конвергентен доклад за оценка на изпълнението на критериите в края на месец юни 2023, след като приемем всички законодателни промени. Той ще бъде изготвен до септември, а до октомври може да бъде разгледан и в случай на положителен изход страната може да получи зелена светлина за въвеждане на еврото към края на 2023. Отброяваме 6 месеца за техническа подготовка на процеса, което ни дава месец юни 2024, като най-ранна възможна дата“, отбеляза финансистът.

За целта служебното правителство трябва веднага след провеждане на изборите да внесе отново законодателния пакет, с който привеждаме нашето законодателство в съответствие с изискванията за членство, поети още през 2020 г. от редовното правителство. „Касае се за промените в Закона за БНБ, Закона за съдебната власт, Закона за мерките срещу изпиране на пари, режима на несъстоятелност и Кодекса на застраховане“, уточни Борис Петров.

Финансистът коментира причините датата 1 януари 2024 г. за влизането ни в еврозоната да отпадне, при условие, че по-голямата част от политическия елит твърдеше, че това е приоритет и се работи в тази посока. „Причините са две. Първата, типично българската черта да отлагаме най-важните и трудни решения до последния момент. Втората причина, част от евроатлантическото мнозинство конюнктурно се подаде на лобистки искания и натиск, изоставяйки стратегическите национални цели”, обясни той. Петров обаче успокои, че всичко това е поправимо.

Според него след изборите на 2 април евроатлантическото мнозинство в парламента трябва да се консолидира около националната цел – въвеждане на еврото, а не да се фрагментира, като отговаря на конюнктурни лобистки искания. „Парламентът трябва да обсъди и приеме приоритетно законодателните предложения, свързани с въвеждането на еврото.”, категоричен е той.

Борис Петров подчерта, че времената са трудни и изискват висота на взетите решения, включително и от политиците. „Ние не бива да правим грешки от миналото, когато стигаме до правилното решение, след като сме изпробвали всички грешни такива. Имаме и много правилни стратегически решения в миналото”, отбеляза той. Финансистът припомни, че въвеждането на валутния борд през 1997 и обвързването с германската марка е било силно политическо, но много правилно и навременно решение, защото е заздравило нашата евроориентация.

„Сега е време да циментираме всичко това, като въведем еврото и се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна подкрепа и гаранции. Не се заблуждавайте, еврото не е просто паричната единица на Обединена Европа. Еврото е втората глобална резервна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната. Това изключително важно в този момент, когато враждебни на Европа сили се опитват да дестабилизират съюза. Разбира се, те постигат точно обратното – консолидират го”, категоричен е финансистът.

Борис Петров коментира и по какъв начин ще се отрази влизането ни в еврозоната върху лихвите. Влизането в нея означава поне един процент по-ниска лихва по държавните ценни книжа и оттам по-ниска лихва и за частния сектор, както и банковите дългове на всички бизнеси и домакинства в икономиката, които са доста съществена част - около 85 милиарда лева, а на държавния сектор са около 37 млрд. лв. „Тоест говорим за една стойност на дълга около 117 млрд. лв. При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е доста по-евтино на годишна база - около 1,2 милиарда лева по-малко по-консервативна оценка“, заяви пред БГНЕС финансистът Борис Петров. /БГНЕС
Сподели:

Коментари (0)

Среброто  за първи път надхвърли 75 долара за унция

Среброто  за първи път надхвърли 75 долара за унция

Златото също отбеляза рекордна стойност от 4,531,04 долара за унция

Кремъл е в шок: Все повече руски петролни танкери засядат задълго край бреговете на Азия

Кремъл е в шок: Все повече руски петролни танкери засядат задълго край бреговете на Азия

В материал на Bloomberg се изтъква, че санкциите срещу агресора принуждават руския петрол да остава все по-дълго в морето, докато Москва и нейните купувачи търсят нови схеми за доставка

НАП напомня на клиентите как да избегнат двойното данъчно облагане

НАП напомня на клиентите как да избегнат двойното данъчно облагане

Метод може да прилoжи всяко лице, чийто доходът е бил правилно обложен