Все още не сме стигнали пика на инфлацията, цените ще продължат да се покачват. Заради високите цени една част от бизнеса работи на загуба или минимална печалба, което ограничава инвестиционната активност. Миксът от кризи, на които сме свидетели в България, неминуемо ще доведе до икономически спад. Това заяви финансистът Никола Филипов от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).
Темата за инфлацията наистина стана доста гореща в последните месеци. Причините за нейната поява са две.
„Първото и най-важното е фискалната политика, която водят европейските държави в COVID-кризата. В икономиката се наляха огромни пари под формата на всякакви директни плащания, помощи и подкрепа за бизнеса, което е напълно нормално. Вкараш ли повече пари в една икономика, има повече свободни пари и хората започват да купуват повече. И това по един или друг начин естествено вдига нагоре цените. Това е нормално. Тази фискална политика е вредна и винаги води до покачване на цените“, заяви Филипов.
Втората причина, която според него е и по-важната, е свързана с монетарните политики, които водят ЕЦБ и ФЕД. „Те също паралелно с тази вредна фискална политика водят вредна монетарна политика, която покачва парите в обръщение. Това засилва ефекта от фискалните мерки и покачва допълнително инфлацията. Това са основните начини и винаги ще бъдат те“, добави финансистът. Той е изненадан, че прогнозите на ЕК до голяма степен не можаха да хванат тази инфлация. Попитан дали трябва да се безпокоим за валутния борд, Никола Филипов отговори, че валутният борд си е стабилен. Доказан е през годините, по тази линия няма казус.
„Трябва да ни притеснява това, което следва, а то не мога да кажа, че е позитивно, а в моите виждания е негативно. Виждаме, че индексът на производствените цени нараства. Това е голям проблем, това означава, че разходите, които един производител прави се покачват. Това ни казва какво ще последва следващите месеци“, предупреди финансовият експерт.
Той даде и конкретен пример: когато произвеждате някакъв местен продукт или метал, металът се удвои през последната година, цените растат нагоре. Нормално е да има момент, в който тази покачена цена се прехвърля на крайните клиенти. Така че цените тепърва ще се покачват, заяви Филипов. По думите му това, което сме видели, не е пикът на инфлацията, а тя ще продължи да се покачва. Важен елемент на инфлацията е, че тя се възпроизвежда. Ако вие произвеждате тръби и виждате какво се случва на международните пазари, за да си фиксирате себестойността на продуктите, ще започнете да купувате в момента. Когато купувате, цените отново се покачват, така инфлацията сама се възпроизвежда и се засилва. Все още не сме стигнали т. нар. пик на инфлацията. Фючърсите на енергийните борси са нагоре, коментира финансистът.
Инфлацията със сигурност се подкрепя в някакъв степен от повишаването на енергийните ресурси, но не това е водещото.
„Европейската икономика е напълно интегрирана с нашата и когато един енергиен ресурс се търгува на някаква цена в България, нормално е ако се търгува на по-висока цена в Европа, тези цени да се балансират. Това синхронизиране на цените е неизбежен процес. Ние си имаме вътрешни проблеми в самата държава в сектор енергетика. Знаете, че в момента бизнесът плаща значително по-скъпа цена от тази, която плаща крайният потребител и това води до генерирането на редица вътрешно секторни дисбаланси. Това е голям проблем. Вече тук въпрос е на политика как ще бъде решено, защото неизбежно е прехвърлянето на част от бремето, което в момента поема бизнесът върху нас крайните потребители“, каза Филипов. Това има чисто негативен ефект, не знам коя политическа сила или партия, би възприела такъв подход, но той е неизбежен, няма как, обясни още експертът от СИПП.
Той подчерта още, че едно от нещата, до които води инфлацията, е повишаване на лихвените равнища. Това отново е неизбежен пазарен процес, така че това ще бъде един от негативните ефекти, които ще генерира инфлацията. Другият ефект ще е загубата на покупателната способност на крайните потребители.
„В момента в България имаме някаква политическа несигурност. Виждаме какво става, временно правителство, спирала от избори. Имайте предвид, че това миксирано с инфлацията, води до редица системни проблеми с икономиката. Тоест това води до редица неща – свиване на кредитирането, нормално е в тези условия, което пък води до пряко свиване на икономическия растеж. Така че поради този микс от няколко кризи, които в момента стават една, неминуемо води до икономически спад. Дали той ще бъде реализиран тази година или в началото на другата, не мога да прогнозирам, но това е неизбежно“, каза Филипов.
Експертът обърна внимание и на факта, че в последните месеци една част от бизнеса работи на загуба. Няколко месеца бизнесът произвежда на договорена крайна цена, тоест този времеви влак, в който той ще успее да прехвърли новата крайна цена, той работи в голяма степен на загуба. Или дори ако не е на загуба, е на минимална печалба. Така че това е още един фактор, който ограничава инвестиционната активност и кара бизнесът да бъде по-предпазлив, да изчака по-спокойни времена, коментира Филипов.
Има инструменти, които могат да подпомогнат бизнеса и потребителите, но те не са политически лицеприятни. Както споменах едни от основните фактори, които доведоха до текущото състояние са огромните публични разходи, които правят държавите за борба с COVID-кризата. Всички тези трилиони евра, които бяха налети в европейската икономика, включително и при нас. Реално единственото решение е да се ограничат тези разходи. Обаче няма кой това да го направи, особено в момента, когато почти всяка социална група иска и очаква някаква помощ от държавата. Чувам сега се коментират някакви енергийни помощи, това буквално ще налее още повече бензин в огъня, добави Филипов. Всъщност по думите му се оказва, че помощите засилват инфлацията, а не помагат срещу нея. Помощите са един от основните фактори, които доведоха до инфлацията, точно тези пари, които се наляха в икономиката, обобщи финансистът Никола Филипов от СИПП. /БГНЕС
Никола Филипов
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг