Данните от компанията за обработка на данни „Cirium“ показват, че от януари тази година 43 търговски авиокомпании са обявили фалит. За сравнение, 46 фалираха миналата година и 56 през 2018 г.
По-големите авиокомпании оцеляват по-трудно. От 43 фалирали 20 са имали над 10 самолета във флота си, докато миналата година 12 такива компании са банкрутирали, а през 2018 г. - 10.
Въпреки че силната държавна финансова подкрепа е попречила на някои от най-големите авиокомпании в света да фалират, като германската „Луфтханза“, през следващите месеци може да се очаква вълна от фалити в сектора, казаха анализатори от въздушния транспорт пред CNBC.
Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) обяви тази седмица, че превозвачите ще губят 77 млрд. долара през втората половина на годината, а през 2021 г. ще губят между 5 и 6 млрд. долара на месец.
Доказателство за лошата ситуация в този бранш е новината, която британската нискотарифна авиокомпания „Изиджет“ обяви вчера - че тази година може да отбележи първата си загуба от основаването си през 1995 г. Компанията очаква дефицит до 1,1 млрд. долара.
Поради ограничения в пътуванията, дължащи се на коронавируса, „Изиджет“ е ангажирала само 25% от капацитета си. За да оцелее в пандемията, досега компанията е взела назаем 600 милиона държавна помощ, съкрати 4 500 служители, събра 8 608 милиона от продажби на самолети и получи 19 419 милиона за рекапитализация от акционерите.
Още от Бизнес
Кристалина Георгиева: Световната икономика устоява на енергийния шок въпреки войната в Иран
Тя очерта две основни тенденции в световната икономика- отрицателен ефект от блокиране на енергийните доставки и положителен ефект от ръст на инвестициите в AI
Експерт развенча мита за "Кошницата с грижа": Неефективна мярка, която не дава резултат
Според Богомил Николов, председателят на асоциация "Активни потребители", структурата на пазарите за селскостопанска продукция пък е "тотално повредена"
Отава се готви за митническата война със САЩ - ще обяви нов пакет от ответни мерки
По думите на Марк Карни преговорите са се провалили не само заради размера на тарифите, но и заради допълнителни условия, свързани с търговските отношения на Канада с други държави