Една от най-важните фронтови линии в украинския конфликт е търговията с енергия между Русия и Европа. От гледна точка на Европа това е зависимост, от която е трудно да се откаже, докато от руска страна това е поток от приходи, който трябва да се поддържа, и поле за стратегически ходове, пише Кюршад Зорлу в коментар за Habertürk.

Въглищата, петролът, природният газ и много други минерални ресурси с течение на времето се превърнаха в инструмент, използван от Русия срещу Запада.

Особено природен газ - Европа внася 40% от потребявания от нея газ от Русия, която печели около 450 млн. долара дневно от тези продажби.

Нека си спомним как Русия оформя този процес.

След първата доставка на съветски газ за Австрия през 1967 г. енергийният въпрос е от взаимен интерес. Русия трябваше да продава газ, а Европа - да го купува. Енергийният сценарий, който в постсъветския период може би се основаваше на определено ниво на доверие, се превърна в обсада, като Русия се включи във война чрез "Газпром".

Русия, която обвинява НАТО, че се приближава към собствените й граници, в известен смисъл е достигнала до сърцето на самата Европа със своите тръбопроводи! Стъпка по стъпка се преминава към асиметрична зависимост.

С анексирането на Крим през 2014 г. Русия постигна тази цел още по-силно. По това време зависимостта на Европа от природен газ е 30 процента, докато непосредствено преди настоящия военен конфликт тя се е увеличила до 45 процента. В този ход на събитията Германия се превърна в най-обсадената страна. Оттогава насам тя отговаря за 50 процента от целия внос на газ. Докато "Северен поток 1" и "Северен поток 2" означаваха възможност за прагматично превъзходство на Германия, настоящият конфликт подкопа този ход на Русия.

А най-показателният ход на "Газпром" бе през 2021 г., когато той предостави на ЕС недостатъчен капацитет за пълнене с газ. В края на 2021 г. капацитетът за съхранение е бил на най-ниското си ниво. Според Международната агенция по енергетика недостигът на капацитет за съхранение на газ в Европа е наполовина причинен от тази стратегия на "Газпром". В тази връзка трябва да се напомни речта на Тръмп във Варшава през юли 2017 г. "Готови сме да ви осигурим достъп до алтернативни източници на енергия, така че Полша и нейните съседи вече да не бъдат заложници на единствения доставчик на енергия (Русия)", каза той и изрази необходимост от бързо натрупване на резерви.

На фона на недостатъчния капацитет за складиране, прекомерното потребление в Китай след епидемията и възникналата в резултат на това паника, цените се покачиха до рекордно високи стойности. На този етап, дори ако доставките на газ намалеят, приходите на Русия ще останат стабилни. В същото време обемът на руския внос на петрол в ЕС е намалял с 20%, на въглища - с 40%, а вносът на газ се е увеличил. А за два месеца от началото на бойните действия в Украйна Русия удвои приходите си от изкопаеми горива за ЕС.

Очевидно е, че от 2014 г. до настоящата война ЕС не е направил нищо съществено, за да предотврати това!

Политиката за декарбонизация, отказът на Германия от атомни електроцентрали и затварянето на находището Гронинген в Нидерландия, което е едно от най-големите газови находища в Европа, също оказаха влияние.

Енергийната игра между Европа и Русия, въпреки че е достигнала такива мащаби, протича в условията на контролирано напрежение. За известно време санкциите не засягаха тази област. Русия продължи да доставя, но въведе изискване за плащане в рубли. В тази ситуация на дневен ред дойде шестият пакет от санкции на ЕС. Малко преди това Русия спря доставките на газ за България и Полша, тъй като те отказаха да плащат в рубли.

Ето защо лидерите на ЕС предлагат да се спре вносът на петрол от Русия (чийто дял е 27%) за шест месеца. Освен това се планира да се намали вноса на природен газ с 66% през тази година и ЕС да се отърве напълно от зависимостта до 2027 г.

Изпълнението на това решение, което трябва да бъде взето с единодушие, не е лесно. Някои страни, по-специално Унгария и Словакия, се противопоставят на него с мотива, че няма краткосрочна алтернатива на руския газ. Заедно с това новите стъпки, предприети от Полша и Литва за осигуряване на енергийни доставки, са отчасти пример за други европейски държави.

Разбира се, от гледна точка на Русия скъсването на ЕС със зависимостта от вноса би било нежелателно. Много е вероятно тя да не може да доставя на Китай газа, който продава на Европа (23 държави) по газопроводи. Къде може да отидат тези 140 милиарда кубически метра газ, освен в ЕС?

Ако погледнем на въпроса от този ъгъл, Русия започва да се сблъсква с отбранителните ходове, които ѝ се наложи да предприема след 2014 г. Ясно е, че тя все още има силни позиции. А ако Украйна продължи да оказва съпротива в този военен конфликт, ЕС може да спечели време, за да намери нова алтернатива за доставки на газ.

Превод: БГНЕС