„Бюджетът за 2021 г. е много сложен и труден, но няма нищо общо с изборите. За последните 30 г. сме имали още няколко такива бюджета, като започнем от 1991 г. и минем през 2009-2010 г. Ние трябва да преизчислим много неща, които по един или друг начин ще се проявят директно през март-април догодина. По мои изчисления дефицитът тази година няма да бъде по-малко от 10%. Тези, които говорят за 3-3,5%, мечтаят“. Това заяви финансистът Кольо Парамов пред ТВ Европа. 

„Ако дефицитът тази година е 10% и тези пари, които са разчетени не дойдат в хазната, означава, че в едно спокойно време ние трябваше да гласуваме кредитна база на ниво 15 млрд. лв., а не на 10 млрд. лв. Който и да е прогнозист, с каквито и параметри да работи, ще разбере, че тези 10 млрд. лв. няма да стигнат на държавата. Ще се наложи да се платят още пари, защото никой не може да прогнозира как ще приключат тримесечията през 2021 г. и по какъв начин ще се осигурят разликите по тези плащания“, категоричен е Парамов. 

„Няма нищо социално в този бюджет. Ако синдикатите го наричат така, то това няма нищо общо със спокойствието, за което се говори. Истината е една – може да разпределяш пари, които гарантирано получаваш. Ако те не са на 100% гарантирани и се чака да се реализират в хотелите, които може да не бъдат отворени и няма да бъде направен никакъв оборот, и няма да се получат никакви заплати, ще имаме неясна разлика. Компенсационният механизъм ще бъде коренно различен, защото разликата е неясна“, коментира финансистът.

„Ние имахме две разбирания по отношения на разходната част. Аз съм склонен да приема мярката за заеми, с които да гледаме към 2030-2040 или дори за 2050 г. Преди 28 г. гърците заявиха, че ще уравновесят плащанията по отношение на дълга си. Когато изхарчиха 157 млрд. евро, западните банки им почукаха на вратата. Гърците обявиха, че ще преизчислят каква им е възможността. След 9 месеца решиха да поискат 113 млрд. евро подарък, за да живеят в нормален цикъл с останалите държави в ЕС. Този подарък беше даден и те забравиха, че тези пари все пак трябва да се връщат. Аз не казвам ние да постъпваме по същия начин, а трябваше да вземем дългосрочни заеми и да вдигнем работните места и БВП. От там щяха да се увеличат доходите на хората, за да имаме по-сносно потребление. Ние задържахме всичко това, останахме последни в Европа и възможно най-бедните и изгонихме 2 млн. работещи души в чужбина. Можеше да направим матричен модел за селското стопанство по съвсем различен начин, както и да разширим много интензивно част от подотрасловата структура“, допълни експертът.  

„Цялата работа с всички онези зависими хора, които работят и чакат да получат помощ, 90-и ден не тръгва, а трябваше да проработи още на 30-ия ден. Няма какво да се проверява толкова този или онзи. На 30-ия ден трябваше да се разплатим, електронно да се обработи разликата в отчетите и на тази база да се тръгне към промяна на стила. При мандатите на БСП беше блокирана работата с безцелното раздаване на земи, имахме проблем и с хаотичното строене. Заради целия хаос с износа на България, ние не можем да сортираме правилните икономически модели за развитие на паричните отношения и умишлено бавихме 10 години влизането ни в Европейската централна банка. Главният въпрос е кой, как и кога ще оцени реално състоянието на всички фирми, за да се произнесе с ясна и точна фасада. За да може да се каже коя фирма заслужава помощ от 200 000 лв., и коя – от 1 млн. лв. Разликата в отчета и наблюдението отиват в друго направление“, каза още Кольо Парамов.