Не става дума за реални пари, които да платим, а за съгласие обвързано с гаранция на общо европейският бюджет, въпреки това трябва да внимаваме с клаузите, смятат водещите експерти

Косара Белниколова

Европейската комисия потвърди, че ще иска от България и останалите 8 страни извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от близо 13 милиарда евро. В момента всяка страна трябва да реши каква позиция да отстоява, а искането хвърли в паника и разнобой балгарските политици и икономисти.

Пред Faktor.bg двама водещи експерти - Красен Станчев и Муравей Радев са категорични, че България трябва да приеме предложението на ЕК.

„По принцип страната е поела ангажимент за влизане в еврозоната, иска да стане част от Банковия съюз и Механизма за стабилност и да ползва тогава, когато се наложи, извънредна ликвидна помощ. Това не означава, че в момента банките имат проблем или че ще имат в обозримо бъдеще, но това няма значение. Има значение, че страната иска тези неща”, коментира председателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Въпреки това той е на мнение, че „дяволът е в детайлите” и е наложително да се види какво означава това за данъкоплатците и по какъв начин се смята участието на отделните страни.

„Тези детайли за момента не са ясни. България донякъде и печели. 

Не очаквам проблеми с еврото,

дори при ситуация с Грексит. Доколкото еврото е свързано с лева, всяка една стабилност на еврозоната е в интерес на българските граждани и фирми” категоричен е той.

Според него ще се постигане консенсус с другите страни, към които е отправено предложението, но може да е проблем за отделни държави, където се обсъжда членството в ЕС - например Великобритания.

„Очаквам по-малките страни, които са се справили с някакви подобни предизвикателства – например Словения, да помогнат: „Там ситуацията беше доста подобна на Гърция, дори да няма такива размери. Но те се справят със собствени сили и средства и сега трябва да помогнат на тези, които не са се справили.”

„Това, че сме една от най-бедните страни, няма никакво значение. В крайна сметка процедурата по изчисляване, най-вероятно ще отчете такива фактори като БВП – т.е да се прецени дали може, това е достатъчно обективна причина за сравнение” обясни Станчев по повод критиките, че страната ни няма финансовата възможност да отпуска допълнителни средства.

„Още през 2011-та трябваше да се приватизира онова, което можеше да се приватизира, защото 85% от активите в страната се контролират от правителството. Тогава те биха могли да редуцират дълга повече, да изплатят частично заемите на Гърция. Тогава нямаше да се стигне до такива размери на дълга и разпродажбата на активи щеше да е 20 пъти по-висока от настоящия момент. Можеше за приблизително година да се приватизират активи на стойност между 55 и 60 милиарда, а сега цента е около милиард и половина – два. Най-вероятно правителството ще остави Ципрас „да изяде попарата”, прогнозира Станчев.

Подобна е и тезата на бившия министър на финансите – Муравей Радев:. „Въпреки нахалното поведение и безцеремонно изнудване от страна на комунистическото правителство на марксистко – тротцкистко – маоистката партия Сириза, която за половин година управление успя да върне Гърция пет години назад, цяла Европа се чуди как да й помогне.

Залогът е съдбата на обикновения грък,

който без трета спасителна програма само след няколко месеца ще има нужда от хуманитарна помощ, съизмерима с бедстващите африкански страни. Затова смятам, че България трябва да приеме предложението на ЕК за мостов заем от Стария европейски фонд”

Бившият финансов министър акцентира върху факта, че не става дума за реални пари, които да платим, а за съгласие обвързано с гаранция на общо европейския бюджет.

„В този случай, обаче би трябвало да обвържем съгласието си с категорична и недвусмислена клауза в договорът за мостов кредит, че Новият фонд ESM ще възстанови отпуснатата сума на старият EFSM, ако Гърция по някаква причина не върне средствата или провали третата спасителна програма. Тогава за страните не членки на Еврозоната не биха произтекли никакви вреди. Освен това, предложението на ЕК сигурно ще бъде прието със или без нас, защото за да мине е необходимо квалифицирано мнозинство от 16 държави членки, които представляват 65% от населението на ЕС. Мисля, че такова мнозинство вече е формирано и мястото ни според мен е между тези държави” съветва Радев.

„Това споразумение вече мина през гръцкия парламент, но следва ратификация и в редица държави от Еврозоната. Някои от тях са проблематични и въпросът все още не може да се приеме за решен. В случай, че ратификациите са успешни, ще започнат същински преговори по новата – трета по ред спасителна програма. Това са конкретни детайли, текстове, срокове, форми на контрол и т.н. Нещо, което ще отнеме поне няколко месеца. Едва след това, съгласно европейското законодателство, спасителният фонд на Еврозоната - ESM (Европейски механизъм за стабилност) може да отпусне пари на Гърция. До тогава, обаче тя има неотложни плащания за юли и август т.г. от 13 млрд.€, които без външна помощ не могат да бъдат платени. За да реши този проблем, ЕК предлага да се ползват временно за няколко месеца средствата от Старият европейски фонд - EFSM (Европейски финансов механизъм за стабилност). Мостов заем, който Старият фонд спешно да отпусне на Гърция, която да му ги възстанови веднага щом получи първия транш от Новия фонд (ЕSM).” убеден е бившият министър в правителството на Иван Костов.

Радев обясни, че „тази гимнастика се налага”, защото Новият фонд, който ще бъде основният донор на Гърция, има отношение само към страните от Еврозоната. Докато Старият фонд е за целия Европейски съюз, набраните в него средства са гарантирани от бюджета на ЕС и за изразходването им, дори и временно е нужно съгласието на държавите-членки. По тази причина е необходимо съгласието не само на Англия и други големи не еврови държави, но и на България.

В заключение той смята, че 

България има нужда от стабилен и предвидим съсед,

и в икономическо, и в политическо отношение. „Затова е добре да съдействаме за успеха на поредната спасителна програма чрез която стартират тежките и болезнени реформи, които ще превърнат след време Гърция в нормална европейска държава” заяви финансистът.

Поради очевидната липса на по-добри решения за Гърция единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност. Това е инструмент, който беше създаден в началото на дълговата криза и по принцип не би трябвало да се използва повече. Във фонда обаче има налични пари от европейския бюджет като гаранция, които могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 милиарда евро през юли и още 5 милиарда през август. Без да върне просрочения заем към МВФ, той не може да участва в сключената сделка с евролидерите за 86 милиарда евро, а гръцките банки няма да получат помощ, за да спрат ограниченията.

Една от възможностите е изкупуването на ценни книжа за гаранция или бъдещи парични трансфери от европейския бюджет в замяна на този заем. Комисарят по регионална политика Корина Крецу уточни, че на гърците ще бъдат преведени авансово плащания по още незавършени проекти от предишния и от новия програмен период на обща стойност 1,5 милиарда евро свежи пари. Освен това делът на съфинансиране от гръцкия бюджет остава 10%. За сравнение българската държава участва в европроектите с 20 на сто собствени средства.