„Или има тотално неразбиране по темата за 16-те млрд. дълг, които правителството иска да вземе, или става дума за умишлен саботаж от определени сили, свързани с червената олигархия и ограбването на български банки по времето на Жан Виденов. И ако можем с ирония да отминем инфантилното поведение на Мая Манолова по стратегически важната тема, то съм поразен от позицията на икономиста Румен Гечев“. Това обяви пред Faktor.bg от Лондон финансистът Кольо Парамов. 

Според него Румен Гечев, който преподава дори в различни световни университети, би следвало добре да разбира банковите механизми и критериите за държавен дълг. Но сега се държи като слънчасал снежен човек и ни прави всички на ненормални с популистки и политически изказвания.

„Нима не е ясно, че с този финансов подход днешното управление си осигурява един стабилен и перспективен финансов ред с ясно бъдеще за три години. Естествено, че така се обезценя досегашната лява несъвършена и популистка политика. Но трябва да стане ясно едно – не става дума за взимането на нови 16 млрд., които ще увеличат размера на стария дълг, а за нова схема за оптимизация на външните ни задължения. Ако приемем варианта, че трябва да погасим през 2015 г. 7 млрд. лв. и подготвим нови 2,6 млрд. за началото на 2016, заедно с дефицита от 2,5 млрд. от тази година, ще имаме едно активно натрупване до 12 млрд. лв. Обвръзката до 16 млрд. е проектирана за активното управление на външните ни финанси за следващите 36 месеца, което означава търсене на най-оптималната лихва и директната изгода от нея“, посочва Парамов.

Според него няма съмнение, че 

сега е златният момент

да вземем нов дълг на ниска цена, поради конюнктурата на пазара. Това е и една гаранция за по-голяма сигурност в перспектива.

„Истината е, че българският външен дълг е като пеленаче пред гръцкия. В сравнение с дълговете на съседите, който е 160% от брутния вътрешен продукт на страната, тоест, нашият е пет пъти по-малко. В момента във финансово отношение Гърция е като след война. СИРИЗА управлява днес с много утопия, с малко прецизност и съмнителен реализъм. Последните разговори на Ципрас с Меркел и Оланд се коментират от финансовите медии и експерти твърде песимистично, въпреки че все пак вчера се постигна договореност. Гръцките банки за последните 70 дни са изтеглили 12% от депозитите или по 1 млрд. евро на ден. Финансовият им министър обяснява, че тази тенденция спира, но само преди ден в Лондон цената на гръцките банки рязко падна и това показва отношението на ЕС към задлъжнелите държави.

Един от известните лондонски икономисти Антонио Гарсия Паскуал е категоричен, че трудно германското правителство ще се съгласи да подкрепи инициатива на Европейската централна банка за рефинансиране на гръцкия дълг и за сключване на ново финансово споразумение с новото гръцко правителство. Тази тенденция оказа влияние и в края на тази работна седмица Националната банка на Гърция, която е собственик на ОББ – България, регистрира падане на цената на акциите й с 6,5%, стойността на книжата на "Пиреос банк" пък се сринаха с 9,5%. И ако този негативен вал беше продължил и не беше постигнато споразумение с предоговарянето на 68 млрд. евро от дълга на Гърция, още от новата седмица в България щеше да се почувства категорично ограничаване на тегленето на средства от гръцките банки. Фактът, че Германия се е съгласила да рефинансира гръцкия дълг означава, че и 

при нас идва едно успокоение

Но благоприятната външна ситуация е свързана и с ниската лихва, на която можем да вземем нов дълг, не само за текущите нужди, но дори и за по-смели решения – да рефинансираме други стари кредити и да ги обслужваме през следващите години на по-ниска цена. Уви, тези благоприятни тенденции не се отчитат от българските политици, а и от някои икономисти, констатира Парамов. Той изтъква, че в трудната, обсадна ситуация, в която управляващите бяха поставени през тази седмица, шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова се оказала най-големият мъж в българския парламент, изправяйки се срещу популизма на опозицията и двоумящите се партньори от Патриотичния фронт и АБВ.