Гордън Кер, bulgariaanalytica
Тази сутрин*, когато италианците отиваха до урните, за да гласуват в референдума за конституционната реформа, европейски телевизионни канали излъчваха специална програма, посветена на корена на референдума – Италианската банковата криза. Редица висши банкери, председатели и главни изпълнителни директори изразиха своите виждания. Не бяха оптимисти. Директорът на Societe Generale в Италия изказа мнение, че няма смисъл банките да се рекапитализират, след като нямат реалистична надежда за формиране на някакви печалби. Друг уверено каза, че необслужваните кредити (NPLs) са проблем, но опасностите които грозят италианските банки идват от небанковите кредитори и от технологичните развития са много по-страшни. А трети все пак призна, че Италия е трябвало да вземе пример от Испания и да подаде молба за спасителна помощ от Европейския механизъм за стабилност (недофинансиран спасителен фонд).
След това младият журналист се срещна с премиера Ренци и финансовия министър Пиер Карло Падоан. Ренци говори за светлото бъдеще на Banca Monte dei Paschi di Siena (BMPS), която скоро ще бъде „без необслужвани кредити /NPLs“. Дo ĸpaя нa мeceцa финaнcoвaтa инcтитyция щe тpябвa дa пpивлeчe ĸaпитaл oт 5 милиapдa дoлapa, зa дa избeгнe бaнĸpyтa cи. Падоан говори за „решение на пазара“. „Това е гаранция, не спасителен план, ние работим в рамките на правилата“.
Глупости. Италия просто национализира активите на необслужваните кредити на своите банки и се надява тежестта да премине върху печатната преса на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това ще направи значително по-бедни всички които държат налични пари. Тъй като по-богатите хора са склонни да поддържат много малко от богатството си под формата на пари, това непропорционално ще засегне страни, където средните доходи са в долния край. България попада в тази категория. Нейните граждани притежават по-големи количества от състоянието си в пари и, чрез своя валутен борд, като следствие, са напълно изложени на обезценяването на еврото, което Италия се опитва да предизвика.
Историята, която ще разкажем, показва не само че италианските банки са системно неплатежоспособни, но някои от тях са на път „да подобрят“ външния вид на финансовите си отчети по начин, който ще накара дори известният американски мениджър на Понци схемата /измамна инвестиционна операция/, Бърни Мадоф да се изчерви.
Манипулациите с правилата на ЕЦБ за репо и валутни операции са пред очите на всички в публичното пространство, но коментаторите редовно ги пропускат.
Италианските власти, подпомагани от JP Morgan и няколко рейтинговите агенции, са забелязали тези възможности и са взели нужното решение на най-високо държавно ниво – правителството. Италия тази година използва законовата мярка, която изрично предвижда държавата да гарантира секюритизацията /финансова практика на обединяване на различни видове договорни задължения, като например жилищни ипотеки, търговски ипотеки, авто кредити или дългови задължения по кредитна карта (или други не-дългови активи, които генерират вземания) и продажба на свързаните с тях парични потоци към инвеститори от трети страни като ценни книжа/, САМО на необслужваните кредити. Никакви други банкови активи не се класират за държавна гаранция. През септември бе обявен относително малък заем еврооблигации за Banco Popolare di Bari. Или по-точно, създадено бе предприятие със специална цел да секюритизира чрез държавната гаранция и изкупи като инвестиция необслужвания кредитен портфейл на Banco Popolare di Bari. Очаква се много от големите банки скоро буквално да копират тази операция. Banca Monte dei Paschi di Siena и Unicredit вече обявиха плановете си.
Секюритизацията е често срещано явление на капиталовите пазари, и в типичния случай включва разделяне на риск от дефолт на първа, втора и трета група потенциални загуби. Подчинените траншове осигуряват усилване на кредитните позиции към по-високо рейтингов транш, чието търсене от инвеститори на пазара на облигации обикновено се усилва от обезпечаването на рейгинг за инвестиционна степен от големите агенции за кредитен рейтинг.
Но няма нищо нормално в сделката за Бари. Предприятието със специално предназначение (в областта на финансите)/ SPV трябва да плати на продавача, Banco Popolare di Bari 148.2 млн евро за активите на необслужваните кредити, но 139 млн евро от тази цена (94%) е предоставена от самата Banco Popolare di Bari чрез комбинация от заеми, парични преводи и покупка на първокласни с държавна гаранция облигации.
Това е самореализираща се секюритизация /направена единство за целите на използване на ценните книжа/, от всяка гледна точка, ако не по име. Има много малък тренсферен риск, и самата банка на Бари е предоставила буфер за първа загуба в паричния капитал в размер на около 7% от цената.
Защо сериозно затруднена банка като Banco Popolare di Bari е отишла толкова далеч и направила разходи за привличане само на 14 милиона евро за финансиране от пазара? Официално, целта е да се създаде вторичен пазар на италиански необслужвани кредити. Но ако за такава инвестиция наистина съществува интерес, защо Banco Popolare di Bari просто не продават на този пазар? Какво означава дейността по „секюритизация“ и какви са разноските? Както се обясни по-горе, основният принос на тази структурирана дейност е да се намали навлизането на истинска пазарна дейност в институцията и да се даде възможност на Banco Popolare di Bari да купува собствените си необслужвани активи, но по начин, който повишава нейните отчетени нива на капитала. Тази дейност разкрива стандартното отчитане на капитала като безсмислено. Ето как става това.
ПРЕДИ секюритизацията, ако приемем, че Италия оперира с 12% режим на капитала, при положение, че необслужените кредити вероятно привличат 100% оценка за риск-претегленост в съответствие с правилата от Базел, Банката в Бари би била длъжна да докаже достатъчно капитал (т.е. ограничаване на дълговия ливъридж) еквивалент на 12% х 148,2 млн = 17,8 млн евро.
СЛЕД финансовата операция Banco Popolare di Bari притежава облигации, гарантирани от Италия, следователно безрискови съгласно правилата от Базел. Това разширява малкия кредит до SPV – предприятие със специално предназначение, нека приемем, че това изисква капитал от 0.5 млн.
Компанията PricewaterhouseCoopers е на мнение, че тази финансова операция, по силата на счетоводинте правила на Международните стандарти за финансово отчитане / IFRS дава възможност на Banco Popolare di Bari да „деконсолидира“ (т.е. да премахне) необслужваните кредити от своите сметки.
Струва си да отбележим две допълнителни особености.
1. Гаранцията на Италия, не влияе на рейтинга. Тази особеност заблуждава медийните коментатори, когато се обяви емисия на облигации. Медиите съобщиха, че рейтингът за инвестиционан степен на старшите книжа / дългови ценни книжа, или облигации, които имат предимство пред други, необезпечени, което се отбелязва в случай на несъстоятелност. Старшите книжа трябва да бъдат платени първи, ако активите са на разположение в случай на ликвидация на дружеството/ – Baa1 – произлиза от тази суверенна подкрепа. Moody’s определят ранга на облигациите единствено от тяхната оценка на вероятността запис на заповед или облигации да се изплатят предимно след съдебни производства. Освен това, рейтингът е една степен по-висок от този на самата Италия, т.е. Moody’s вярват, че инвеститорите в тези необслужвани кредити са по-склонни да получат парите си навреме, отколкото инвеститорите в държавни облигации на Италия. Нито един от активите не е генерирал и едно евро от паричните потоци, всички от тях са в процес на принудително изпълнение. 65% от кредитополучателите са в южната част на Италия, включително около 20% – в региони на Сицилия, които са известни, както с ниското ниво на БВП на глава от населението, така и с оскъден растеж и мудност на съдебните процедури за кредитните вземания.
2. Вярва се, че въпросните книжа не попадат под изискванията на споразуменията за обратно изкупуване на ЕЦБ. Това е най-интересният момент. Merrill Lynch публикува анализ, който предложи вариант как тези книжа могат да отговорят на изискванията, но ние /посочват анализаторите от PricewaterhouseCoopers/ сме осведомени от контрагента по сделката, че ЕЦБ отказва да приеме необслужваните кредити да се подкрепят от подобни книга като допустимо обезпечение.
Кой от ЕЦБ мисли така? Като установени правила, които определят, че за инвестиционен рейтинг книжата могат да бъдат допустими, при каква база пък сега се стреми да дискриминира облигациите при веобслужвани кредити? Доверявате ли се в методиките на рейтинговите агенции? Освен това, предвид факта, че самостоятелните секюритизации събират много малко средства, тези сделки ще направят много малко, за да помогнат на ликвидните нужди на банките на Италия. Това затягане на ЕЦБ ще дойде след натиск да се сложи край на дискриминацията и така да се отвори кранчето за споразумения за обратно изкупуване.
В заключение, на финала, сблъсъкът между различни играчи в тази банкова криза в момента е в гледната точка. Ако ЕЦБ позволява на банките в Италия да получат достъп до констатация за споразумения за обратно изкупуване с необезпечени кредити, подкрепени с допълнителна гаранция, те ще бъдат ефективни както за одобряване на фалшифициране на капиталовите отношения, така и за съгласието да се остойностят проблемите с необслужваните кредити чрез инжектиране на масивна ликвидност на банките в Италия чрез печатната преса. Изглежда малко вероятно Германия да се съгласи с това.
Да се върнем към италианския референдум. Вотът „не“ може да донесе, в период на политическа нестабилност, проблеми с националното рефинансиране на дълга, което може да влоши допълнително проблемите на банковия сектор на страната. Последствията от това трябва да се обмислят и систематизират от политиците на България. Немислимо е валутната структура на еврото да издържи на експоненциалната девалвация, която ние вярваме, че е на път да започне. Ако банковите и финансовите власти в България не подготвят конкретни планове за непредвидени ситуации, със закъснялата преценка на събитията, може да се счита, че те са безотговорни и им липсва загриженост за страната /като Нерон, свирел на цигулка, докато пожар унищожава Рим/.
Още от Бизнес
UniCredit отправи оферта за придобиването на Banco BPM на стойност 10 млрд. евро
Офертата има за цел да „засили конкурентната позиция на банката в Италия, като генерира значителна дългосрочна стойност за всички заинтересовани страни
ЕK официално оспори пред СТО китайските антидъмпингови мита върху брендито
Китай трябва да даде отговор в рамките на 10 дни
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит