Бившият премиер иска закриване на министерство на ДПС

Бившият премиер Бойко Борисов провокира управляващите, инициирайки 7 радикални мерки за ефективно управление в областта на регионалната политика. Според него те ще дадат бързи и видими резултати. Като основен проблем Борисов настоява за незабавно закриване на измисленото заради ДПС Министерството на инвестиционното проектиране.

Вижте мерките, предложени от лидера на опозицията, публикувани на http://www.boykoborissov.bg :

І.НЕЗАБАВНО ЗАКРИВАНЕна Министерството на инвестиционното проектиране и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на Министерството на регионалното развитие и благоустройствотос пълен обем от функции и отговорности както в областта на устройственото планиране на територията, така и по отношение на строителния контрол и благоустройството.

ІІ. Съхраняване на природата и в частност на крайбрежната плажна ивица чрез:

Предприемане на конкретни мерки за:

- АМ "Марица"

- АМ "Струма" –лот 2 и 4

- Северна скоростна тангента на софийския околовръстен път

Осигуряване на европейско финансиране и приоритизиране като ключови стратегически проекти за периода 2014-2020 на:

- АМ Струма – лот 3

- АМ "Хемус",

- Тунел под Шипка,

- АМ "Калотина – София",

- Скоростен път София –Видин

Предприемане на действия за преговори и поетапно осигуряване на финансиране за:

- Доизграждане на Софийски околовръстен път

- Скоростен път Русе- Велико Търново

- Скоростен път Русе-Свиленград

- По-справедливо разпределение на финансовата тежест на пътните такси;

- Повишаване на приходите от пътни такси, което ще позволи увеличаване на финансовия ресурс за ремонти и превантивна дейност при поддръжката на пътищата.

IV. РЕАЛИЗИРАНЕ НА МАЩАБНА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМА НА ВОДНИЯ СЕКТОР

- Създаване на условия за изпълнение на европейските директиви в областта на питейното водоснабдяване и осигуряване на достатъчно количество и качество на питейната вода и непрекъснатост на водоподаването за всички селища на територията на страната чрез насочване на инвестиции за строеж на язовири и резервоари за питейна вода, рехабилитация на довеждащи водопроводи и съоръжения, реализиране на програми за намаляване на загубите на вода - строителство на нови язовири. Осигуряване на безвъзмездно европейско финансиране по линия на ОП Околна среда 2014-2020

- Стартиране на процедури за строителството на 3 нови язовира - „Луда Яна“, „Пловдивци“ и „Нейковци”, и за рехабилитацията на язовир „Студена“. С тяхното изграждане и рехабилитация се очаква да се подобри водоснабдяването на около 200 хиляди души;

- Подобряване на качеството на ВиК услугите на национално ниво чрез въвеждане на интегрирано управление на водните ресурси;

- Навременно приемане на регионалните генерални планове за ВиК системите на страната. Повишаване на ефективността при усвояване на фондовете от ЕС и подготовката на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми, основани на регионалните генерални планове за ВиК системите на страната, с които се прави анализ на съществуващата инфраструктура и се прогнозира развитието на самите системи;

- Преструктуриране и оптимизация на дружествата, предоставящи ВиК услуги и превръщането им във ВиК оператори на територията на съответната административна област. Промените трябва да осигурят възможности за функционирането на ВиК операторите в действителна пазарна и конкурентна среда и за предявяването на по-високи изисквания за качеството на техните услуги.

V. РАСТЕЖ И НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ РЕГИОНИТЕ ЧРЕЗ ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЕТОСТ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

Имайки предвид, че над 70% от населението на страната е концентрирано в градовете, считаме, че основна роля за постигане на тази стратегическа цел развитието на градовете като центрове на икономически растеж, които ще допринесат за по-висока заетост, по-голяма икономическа активност и по-висок растеж за регионите като цяло. Затова предлагаме:

1. Умереният полицентризъм като модел за развитие на България

-Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони;

- Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България;

- Засилване на връзките между градските и селските райони на всички равнища чрез подобряване на достъпността и възможността за работа.

- Планиране на специфични мерки в подкрепа на периферните и слабо населени селски райони - основната роля за развитието на периферията трябва да се играе от метрополните урбанизирани райони;

- Планиране на устойчиво градско развитие чрез прилагане на интегриран подход при реконструкцията и обновяването на градовете

2. По-красиви, по-модерни и по-достъпни градове

- Договаряне на максимално голям бюджет по новата Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. - поне равностоен на бюджета от периода 2009-2013г. (1.6млрд.евро);

- Договаряне на ресурс в ОП „Региони в растеж“ в подкрепа на: строителство и ремонт на детски ясли, градини, училища; подобряване на културните центрове и средища; подобряване на масовия обществен транспорт; промяна облика на градовете чрез изграждане на детски площадки, рехабилитация на междублокови пространства, паркове, зелени площи; енергийна ефективност в българските домове и по улиците на градовете и други;

- Осигуряване на възможност за незабавно кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ за периода 2014-2020

- Осигуряване възможност за незабавно обявяване на тръжните процедури от страна на общините при условие и с възможност за избор на изпълнители още от м. април 2014г., за проекти по ОП „Региони в растеж“;

- Създаване на единен фонд за управление на мерките за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради, предоставяне на безвъзмездно финансиране минимум 50% и възможност за останалите 50% чрез нисколихвен заем с до 1% на год. база за период от до 15 години;

- Рехабилитация 1-3 клас пътна мрежа в рамкета на ОПРР, осигуряване 4-ти класните общински пътища да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони;

- Преустановяване на процеса на роене на подзаконови документи уреждащи усвояването на средства от ЕС, като постановления и други; унифициране на правилата и процедурите и регламентиране на цялостния процес на управление, наблюдение и контрол на средствата чрез единен Закон за управление на средствата от ЕС, със съответните наредби за неговото приложение;

VІ. КАДАСТЪРЪТ В УСЛУГА НА ГРАЖДАНИТЕ И БИЗНЕСА

Отчитайки факта, че кадастърът е изключително важна дейност за социално-икономическия живот на страната и за спокойствието на гражданите и бизнеса, е необходимо ефективното му развитие с бързи темпове през следващите. Кадастралната карта повишава сигурността и бързината при сделките, подобрява инвестиционния климат, създава увереност в бизнеса при използване за свои цели на собствеността върху недвижимите имоти. Осъзнавайки това и целейки балансираното развитие на сектора предлагаме:

- Обединяване на Агенция по геодезия, картография и кадастър с Имотния регистър в Агенция по вписванията и с регистъра на Картите за възстановена собственост (МЗХ);

- Продължаване на процеса по покритие на територията на страната с кадастрална карта, в т.ч. приоритетното създаване на специализирани карти на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, включително и за определяне на границите на охранителни зони "А" и "Б"; създаване на кадастрална карта за териториите на 28 броя черноморски землища, попадащи в ивицата от 2,5 км, необходими за нанасянето на охранителната зона „Б”; създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на осемте административни района на гр. София и за другите градове, за които понастоящем не са изработени;

- Въвеждане на нови електронни услуги в кадастралните служби;

- Съществено съкращаване на процедурата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР), както и възможност нотариусите да поемат част от дейността по предоставяне на скици;

- Създаване на възможност официалните документи (скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри) да бъдат издавани от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната.

VII. МЕСТНА ВЛАСТ С ПОВЕЧЕ ПРАВА

Въпреки безусловния напредък през последните години е необходимо да се задълбочат процесите на децентрализация, за да се чува по-силно думата на българските региони и общини, както в правенето и провеждането на отделни политики, така и в преговорите за споразумения между ЕК и България.

Провеждане на административно-териториална реформа. Преосмисляне на броя и функциите на областните администрации;

Прехвърляне на власт от „центъра” към „периферията”, за да се сложи край на модела за взимане на решения „отгоре-надолу”, продължаване на процеса на децентрализация, вкл. засилване на финансовата самостоятелност на местните власти и възможност средствата от местни данъци и такси частично да остават в общините;

Предоставяне на възможност за обединение на няколко общини на доброволен принцип срещу предоставяне на финансови стимули от страна на държавата;

Повишаване капацитета на общинските администрации за още по-добро усвояване на парите от европейските фондове и за предоставянето на по-качествени публични услуги.