Големите корпорации са силите, които дърпат конците в света и световната политика. Нашите съдби зависят от интересите им, коментира в предаването "Деконструкция" на БНР журналистът Къдринка Къдринова.
"Ако погледнем нещата исторически, от средата на 20-ти век насам националните държави винаги са в отстъпление и много драматични исторически събития са свързани с намесата на големи корпорации в политическия живот на определени страни. Всички пословични преврати в страни от Латинска Америка са инспирани от големи транснационални компании с доминиращ американски капитал."
Според нея договорът за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ, който се обсъжда в момента, е в интерес на големите корпорации от САЩ и Европа и е насочен срещу хората на двата континента.
Темата за държавата и корпорациите коментира и политологът доц. Минчо Христов.
"Правителствата винаги са по-силни от корпорациите, стига да има политическа воля. Вижте какво става в една Унгария, в Гърция, вижте какво вероятно ще стане сега в Испания", заяви политологът.
Той даде пример с тока у нас и посочи, че председателят на енергийния регулатор преди дни е заявила, че ако бъдат предоговорени цените, на които държавата изкупува електроенергията от ТЕЦ "Марица" 1 и 3 и цените за слънчевата енергия, цената на тока ще спадне драстично.
"Какво пречи на българската държава да каже: "Господа, навремето Иван Костов подписа договор, за да ви изкупуваме енергията 3 или 5 пъти по-скъпо, отколкото реално струва. Ако не ги предоговорим тези договори, ги прекратяваме", попита доц. Христов.
Според Къдринка Къдринова държавата има възможност да се опре на законодателството, за да защити националните интереси, нещо, от което, обаче трансатлантическо търговско споразумение между САЩ и ЕС може да лиши правителствата.
"Там е залегнала една такава клауза, според която транснационалните компании ще могат да искат компенсации от правителствата, които са вдигнали минималната заплата или са променили социални условия в страната и няма да отговарят на условията, при които е сключен договорът с чуждия инвеститор. Този инвеститор може да иска вече компенсации за загубите, които той прецени, че е претърпял. Такъв случай съвсем наскоро е имало в Египет, заради вдигната минимална заплата там след Арабската пролет", даде пример тя.
"А една американска компания осъди Канада за това, че е забранила добива и проучването за шистов газ на територията на Квебек", посочи друг пример доц. Минчо Христов.
И двамата са убедени, че подобни казуси могат да се случат и в Европа, ако трансатлантическото търговско споразумение бъде подписано.
Според политолога ежегодно големите корпорации у нас крадат от държавата милиони левове.
"От ЕРП-тата само за 4 години, по официални данни на ДКЕВР, са откраднати 820 милиона лева и никой не ги търси. Никой не търси дивидента от държавата по времето на Сергей Станишев, а и след това. От ДДС се крадат всяка година 3 милиарда лева, от акциз 1.5 милиарда лева, от българското злато - над 3 милиарда. Всеки месец големите търговски вериги изнасят над 1 милиард лева. И никой не казва нищо."
Къдринка Къдринова смята, че съотношението на силите у нас може да бъде променено, когато качествените хора влязат в политиката.
"Нужни са смели политици. Смелост и в низовите настроения на обществото, смелост и у политиците, които са способни да предложат алтернатива. Защото не е лесно и винаги ще има откат", посочи тя.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг