Развитието на икономиките води до може би необратими последици върху природната среда, върху демографската система, върху състоянието в обществата и така нататък. Данните, че световната икономика е отбелязала растеж над 3,5% през тази година, вероятно, сами по себе си изглеждат като чудесни и добри за световната икономика. Но оттук натам започват проблемите, които ще се проявят вероятно като черни лебеди през следващата година, тъй като дисбалансите между отделните страни и дисбалансите вътре в обществата водят след себе си различни последици. Това коментира в ефира на БНР  проф. Боян Дуранкев.

„България ще постигне икономически растеж може би и 4% през тази отиваща си година, но това е по-малко, отколкото е необходимо, за да не изоставаме от средното ниво на развитие на Европейския съюз. Това означава, че България ще се отдалечава от най-развитите и средно развитите икономики в Европейския съюз и единствените, с които ще продължаваме да мерим донякъде някакви сили остават на румънски съседи от ЕС или тези страни, които още не са членки на Европейския съюз. Това е единственото поле за състезание, което остава на България. България не успява да постигне тези темпове от 6-7-8 процента даже, които в някои години бяха напълно постижими за българската икономика, за да не се отдалечава от средните нива на развитие на Европейския съюз", посочи икономистът.

„Основните причини за този неуспех са в това, че ЕС няма стратегия за догонващо или изпреварващо развитие на страни като България и Румъния, които са в зоната на изоставащите. Вътрешна причина пък е моделът, че само частното е добро плюс още два фактора, които са очевидни и на най-обикновения български гражданин - невероятната, ширещата се вече почти три десетилетия чудовищна висока корупция, придружена с нисък интелектуален потенциал на управляващите, които се оказаха неспособни да се преборят с корупцията, но и да поведат страната към едно по-добро бъдеще.

Въпреки всичко може да се каже, че и тази година оцеляхме донякъде. За съжаление обаче младите, интелигентните, които мислят за бъдещето си, трудно могат да бъдат задържани в България освен с някакви административни мерки, които управляващите още не могат да измислят".

„Санирането на старите блокове и на НДК подсказва, че новите управляващи не са в състояние да изградят нови жилища и нови дворци на културата", изтъкна Дуранкев.

Като мащабно събитие в икономическия живот извън България той отличи „тръмпономиката" - данъчната реформа в САЩ, която, според него, облагодетелства олигархията за сметка на трудещите се, но няма да повлияе сериозно на инвестиционния климат.

„Второто нещо, което в глобалната икономиката се наблюдава, е, че олигархията дръпна за сметка на трудещите се маси. Даже финансовият сектор продължава да съществува по принципа: „От пари могат да се правят повече пари, отколкото ако произвеждаш нещо друго". Това е феноменът, който се появи в 21-ви век, че пари могат да се правят от пари чрез хеджфондове и други финансови операции и е по-лесно и по-удобно да се инвестира във финансовата сфера, отколкото в реалното производство. Проблемите и в България, и в Европейския съюз, и в света, като цяло, опират и до тези диспропорции.