Заявления за саниране на сгради все още се приемат от общините. Това обяви Десислава Йорданова, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сутрешния блок на БТВ. Във включване по телефона председателят на сдружението, което първо се отказа от саниране, Пейчо Пашов от Кърджали, обясни, че се отказали, защото не искат да връщат пари за реконструкция на сградата.
"Идеята е прекрасна, но е опорочена от методическите указания, съпътстващи програмата. В договора, който е сключен с министерството съществуват чл. 8 и 9, които едностранно решават някои въпроси и собствениците нямат възможност да се защитят. Когато някой не осигури достъп, тогава всички солидарно заплащат направеното от фирмата изпълнител. Чл. 9 регламентира правото на еднократно прекратяване на договора. Това ни притеснява", обясни Пашов.
"След като извършихте промяна в методическите указания се питаме кой носи отговорност за проблемните 5% от собствениците, които отказват достъп до своите жилища. Коя е институцията към която да се обърнем, ако се приложи чл. 9?", попита Пейчо Пашов. В отговора си Десислава Йорданова обясни защо съществуват тези членове в договорите. "Променихме осигуряването на съгласие на 100% от собствениците. Даваме възможност, ако има трудност да се открият собствениците, да не се спира процеса на обновяване на сградите. Осигуряването на достъп касае въпроса да се направи цялостна реконструкция на сградата, въпреки отказите". Ако не може да се завърши обновяването на сградата средствата трябва да се възстановят, призна Йорданова. Тя призова да се говори със собствениците, които са против, за да не се възпрепятства процесът, но това е задача на етажната собственост. Тя уточни, че това се налага, защото целта е да се завърши цялостната реконструкция на сградата. А това е първият енергийно обновен блок по Националната програма за саниране.
Още от Имоти
Шокиращ анализ: Минималната заплата не стига за наем в София и още 14 европейски столици
Нов европейски анализ показва, че София е сред столиците с най-недостъпни наеми за хората на минимална заплата. В българската столица средният наем на двустаен апартамент достига 154% от минималното възнаграждение, нареждайки града сред най-засегнатите от жилищната криза в ЕС
Евростат: Жилищата в България поскъпнаха със 157% за 10 години
Финландия е единствената страна с понижение на цените на жилищата за периода – с 3 %. Наемите са се повишили във всички държави от ЕС.
ЕС затяга контрола: Премахват ваканционните имоти „на тъмно“
Това означава рязко свиване на сектора у нас и възможно поскъпване на нощувките. Целта е по-голяма прозрачност в сектора и по-добър контрол.