Унищожаването на горите и застрояването в планините се припознават от българските граждани като ключови проблеми за опазването на природата в България. Това сочат данните от ново национално проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено през февруари 2016 г. Резултатите от изследването бяха представени от международната природозащитна организация WWF днес, пише "Дневник".

76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите. 65% от отговорилите са срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там, включително на туристическа и спортна инфраструктура.

"Изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам, в които следим обществените им нагласи свързани с природата. Когато утихва общественият дебат по темата, утихва и тази обществена чувствителност", сравни данните през годините Станислав Стоянов от социологическата агенция. По думите му изсичането на гората остава и най-забележимият проблем за обикновения човек.

В същото време преобладаващо гражданите не противопоставят развитието на бизнеса и опазването на природата. 70 на сто смятат, че няма конфликт между природа и икономика, и приемат по-скоро опазената природа като източник на добро развитие на бизнеса, показват данните от 2014 г.

От WWF припомнят, че на въпроса "Смятат ли българите, че опазването на природата пречи на икономическото развитие?", на който 31% са отговорили "напротив, помага", а 39% са отговорили, че по-скоро не пречи – общо 70% смятат, че природозащитата не е пречка за икономическия просперитет.

"Това подкрепя и нашето виждане, че противопоставянето на икономика и опазване на природата е неправилно и че опазената природа може да е източник за добро развитие в бъдеще", коментира в тази връзка Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF - България.

"Окуражаващо е да се види до каква степен обществото е чувствително на тема опазване на природата, хората я ценят като национално богатство", коментира новите данни Кавръкова.

Отразяването на медиите показва, че дебатът за строителството в защитени територии е видим повече като конфликт между две страни. "Нашите проучвания през годините обаче показват, че общественото мнение не е така полюсно разделено", коментира Стоянов. "Хората по-скоро възприемат икономиката и екологията като нещо, което може да върви ръка за ръка."

Проучването показва, че зелените организации се ползват с най-голямо доверие (52%) сред организациите и институциите, които би трябвало да се грижат за природата. На второ място очакванията на българите са насочени към общини и кметове (46%), а на трето, но равностойно място (45%) са националните институции.

"Бизнесът и политическите партии са длъжници на природата", коментират от WWF резултатите, според които българите имат много ниски очаквания, че тези две групи полагат усилия за природозащита.

"Има ръст в очакванията на гражданите към държавните институции при разрешаване на проблеми, свързани със защитата на околната среда, и това вероятно се дължи на възобновения дебат за изграждане на втори кабинков лифт над Банско и тази година. В този спор вече започна да се говори за нуждата от спазването на закона и оттам гражданите развиха чувствителност, че и държавните институции трябва да вземат отношение", коментира Стоянов.

В същото време се отчита спад в доверието и към ролята на научните институции (20%), отбеляза Стоянов от "Алфа Рисърч", но не се ангажира с обяснение на тази тенденция.

"Защитените територии трябва да се опазват не само заради дивата природа и биоразнообразие, но и защото ни предоставят екосистемни услуги като чиста вода, съхранена от ерозия и крайностите на климатичните промени почва, чист въздух", припомни Веселина Кавръкова от WWF и даде за пример, че гражданите на столицата пият вода от две защитени територии – Национален парк "Рила" и Природен парк "Витоша".

Мнозинството от хората са за опазването им, коментира тя данните на "Алфа Рисърч", като отбеляза, че това се потвърждава в ключов момент, когато се работи по новите планове за управление на националните паркове "Рила" и "Пирин", както и на Природен парк "Витоша".

"Проблемите с черновите им (всички те се изготвят от фирма "Пролес инженеринг" - бел. ред.) бяха оповестени, те залагаха да се намали тяхната защита", припомни Кавръкова. Проектите за планове са върнати за ревизия на авторите им, но не е ясно какви са редактираните текстове.

"Много е важно какво ще бъде качеството им след редакцията и как ще ги приеме министерството на екологията", подчерта директорът на WWF - България. По думите й високият процент на хора, които са за опазването на тези паркове, трябва да е аргумент за МОСВ да защити обществените интереси. Кавръкова цитира закона, според който природозащитата има предимство над всички останали дейности в тези защитени територии.

По повод настояването на община Банско и на инвеститора "Юлен" да се строи втори кабинков лифт в ски зона Банско Катерина Раковска от WWF припомни данни от 2015 г. от допитване на местното население в региона, според което над 70% от живеещите в населените места в близост до ски зона Банско "не биха подкрепили строителство, което е срещу природата".

Раковска подчерта, че в момента конкретен проблем има с опазването на Рила, Пирин и Витоша, върху които и се фокусира общественото внимание, защото са емблематични за българската природозащита – "Витоша" е най-старият природен парк на Балканите, а Пирин е световен обект под защитата на ЮНЕСКО. По думите й, проблем се появява, когато се обезценява природна стойност и ценност на тази защитени територии заради човешка дейност. Тя даде за пример "Пирин" – национален парк, с който имаме право да се гордеем, че е обект на ЮНЕСКО, но след нерегламентирано развитие на строителството в ски зоната ЮНЕСКО изключи части от обекта заради влошаването на природата там.