България навлиза в нов политически цикъл без финансов буфер и с ограничени възможности за щедра бюджетна политика. Това означава, че всяко следващо управление ще бъде принудено да взема трудни решения, вместо да раздава средства „на парче“. Такъв анализ направи икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в ефира на Би Ти Ви.

По думите му държавата няма ресурс за допълнителни разходи, а натрупването на резерви в подобна ситуация е знак за липса на реална финансова стабилност. Затова бъдещото управление – независимо от политическия му формат – ще се сблъска с натиск от различни сектори, които ще търсят финансиране, без бюджетът да може да отговори на всички искания.

Според Богданов фокусът трябва да се измести към увеличаване на приходите и провеждане на дълбоки реформи, особено в публичния сектор. Той посочи, че системи като съдебната власт, полицията и прокуратурата поглъщат значителен ресурс, но страдат от ниско обществено доверие и незадоволителни резултати.

„Гражданите очакват срещу парите си качествени услуги, а това очевидно не се случва“, подчерта икономистът, като не изключи необходимостта от сериозно орязване на разходите именно в тези сектори.

Допълнителен натиск върху икономиката идва от фактори извън контрола на правителството – международните цени на петрола, газа и суровините. Те се определят от глобалните пазари и автоматично се пренасят и върху българската икономика. Затова, според експертите, най-голямото влияние на властта остава върху собствената ѝ финансова политика – ограничаване на дефицита и по-умерен ръст на разходите.

На този фон бързото увеличение на заплатите в публичния сектор – над 20% – допълнително стимулира потреблението и подхранва инфлацията. Макар официалните данни да сочат ръст на цените от около 2,8%, усещането на домакинствата е за значително по-висока инфлация.

Икономистът Стоян Панчев постави под съмнение точността на статистиката, като отбеляза, че има сериозно разминаване между официалните показатели и реалните разходи на хората. По думите му реалният бюджетен дефицит може да достига около 5%, а не обявяваните 3%.

Липсата на излишъци в предходни години днес ограничава възможностите на държавата да подкрепя бизнеса и домакинствата. В същото време кредитната експанзия – с около 20% ръст при потребителските заеми и още по-висок при ипотечните – влива допълнителен ресурс в икономиката и оказва натиск върху цените, особено в сектора на услугите.

Експертите са категорични: независимо от политическата конфигурация, следващото правителство ще трябва да предприеме структурни реформи. Очакванията за държавна подкрепа остават високи, но реалността сочи обратното – период на ограничения, дисциплина и непопулярни решения.