Настояване на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за определяне на огромна по обем охранителна зона е основният проблем вече седем години да не се стигне до даването на статут на недвижим групов паметник на културата от национално значение на бившия комунистически концлагер „Белене“ на остров Персин.

Това стана ясно в петък (11 юли 2025 г.) на кръгла маса в София, организирана от шест неправителствени организации и две политически партии, на които съдбата на бившия концлагер „Белене“, рушащ се вече 36 години „благодарение“ на безразличието на държавата, не е безразлична, пише desebg.com.

Фондация „Истина и памет“, гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяваща бившите лагеристи в „Белене“ по време на насилствената асимилация (1984-1989) и техните близки, Съюзът на репресираните от комунизма – памет, Асоциация „Памет за утре“, сдружение „Историческа памет“, Атлантическият съвет на България и партиите „Обединени земеделци“ и БЗНС с най-много жертви в бившия концлагер, обединиха усилия на кръгла маса в опит да се разбере какви са причините вече седма година процедурата за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата да стои блокирана.

Изброените организации са част от Инициативната група „Белене“, която през 2023 г. възстанови годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера и организира провеждането на това възпоменателно събитие, чието начало е поставено от самите жертви на „Белене“ в далечната 1990 г.

Кръглата маса успя за първи път да събере публично на едно място представители на четири държавни институции, замесени в казуса – Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Министерството на правосъдието и Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Най-големият бивш концлагер за политически противници на БКП в България по време на тоталитарния комунистически режим се намира на дунавския остров Персин, където днес съществува природен парк „Персина“, за който отговаря МОСВ, както функционира и действащ затвор, подчинен на Министерството на правосъдието.

Предисторията на предложението концлагерът „Белене“ да стане национален паметник на културата

През август 2014 г. журналистът Христо Христов (desebg.com) внася предложение за обявяване на концлагера „Белене“ за национален паметник на културата, като го връчва по настояване на президента Росен Плевнелиев на тогавашния служебния министър на културата Мартин Иванов в служебния кабинет Близнашки, назначен от държавния глава.

Чак през ноември 2018 г. зам.-министърът на културата Амелия Гешева подписва заповед за сформиране на 20-членна междуведомствена комисия за изготвяне на предложение за предоставяне на статут и определяне на режими за опазване на обект „Исторически комплекс „Концлагер „Белене“.

През февруари 2020 г. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата предлага на министъра на културата Боил Банов да издаде заповед за предоставяне на статут на Мемориален комплекс „Втори обект“ на лагера „Белене“ с класификация на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време и с категория „национално значение“.

През май 2020 г. тогавашният министър на околната среда и водите Емил Димитров отказва да съгласува заповедта за статута на „Белене“ с мотива, че в охранителния режим на бъдещия паметник на културата са включени защитени природни територии – на остров Персин, където се намира природен парк „Персина“ и други защитени природни територии.

През септември 2020 г. зам.-министърът на културата Амелия Гешева подписва нова заповед за съставяне на втора 20-членна комисия за статут на „Мемориален комплекс Втори обект на трудово-възпитателно общежитие „Белене“ (лагера „Белене)“. В следващите три години комисията не се произнася.

В края на 2020 г. Министерството на правосъдието променя позицията си. То посочва, че в близост до Втори обект на концлагера са разположени две сгради в управление и ползвани по предназначение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които не следва да бъдат включени в бъдещия статут.

През октомври 2022 г. редица граждански организации, включително и на жертвите на „Белене“, излизат в медиите с протестни декларации за прекратяване на институционалната безотговорност за казуса „Белене“. В същото време тоталитарният дом-паметник на БКП получава безпроблемно статут на национален паметник на културата.

През юни 2023 г. над 250 участници във възстановеното годишно поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“ подписват и внасят декларация до новоизбрания тогава министър на културата Кръстю Кръстев с настояване за ускоряване на процедурата по статута на „Белене“.

През юли 2023 г. президентът (1997-2002) Петър Стоянов, проф. Вили Лилков и журналистът Христо Христов провеждат среща с министър Кръстев по повод декларацията на над 250-те участници в годишното поклонение. Министърът се разпорежда процедурата за „Белене“ да бъде ускорена.

През март 2024 г. правителството Денков подава оставка. До края на този редовен кабинет (юни 2024 г.) комисията по казуса „Белене“ не се произнася. Следва време на служебни кабинети, при които процедурата остава замразена.

В началото на май 2025 г. журналистът Христо Христов внася до новия министър на правосъдието Георги Георгиев в редовния кабинет Желязков изложение за проблема с позицията на Министерството на правосъдието по казуса „Белене“ с изключването от бъдещото решение две от сградите на Втори обект на бившия концлагер.

На 31 май 2025 г. съорганизаторите от Инициативната група „Белене“ за провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера призовават държавата да завърши процедурата по статута на „Белене“ и да бъде създаден държавен музей-мемориал на Втори обект по примера на европейската държавна политика към подобни места на терор през ХХ век в страните с комунистически режими.

На същото възпоменателно събитие присъстващият министър на правосъдието Георги Георгиев заявява, че Министерството на правосъдието ще промени позицията си и ще съдейства за приключване на процедурата за статут на концлагера „Белене“.

През юни 2025 г. в отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация на журналиста Христо Христов какви действия ще предприеме за завършване на процедурата по „Белене“ новият министър на културата Мариан Бачев отговаря, че е разпоредил образуването на нова комисия по казуса „Белене“.

На 11 юли 2025 г. шест граждански организации и две политически партии „Обединени земеделци“ и БЗНС от Инициативната група за провеждане на годишното поклонение на „Белене“ организират Кръгла маса, посветена на проблемите с казуса „Белене“ и изслушване на позициите на държавните институции, свързани с процедурата за придобиване на статут.

За първи път – отстъпки в досегашната позиция на НИНКН

На кръглата маса за първи път от НИНКН огласиха отстъпки, на които те са готови по отношение на охранителната зона, която следва да се постави около бъдещия недвижим паметник на културата – Втори обект на бившия концлагер „Белене“.

Новата позиция беше представена от арх. Нели Бочукова, старши експерт в дирекция „Изучаване, регистрация и национален документален фонд“ в НИНКН и ръководител на разработката за „Белене“. Тя представляваше и Министерството на културата, към което НИНКН е структура.

„От първоначалният вариант на охранителна зона изключваме резерватите „Милка“ и „Китка“, заяви арх. Бочукова.

„Милка“ е резерват, който се намира на едноименния остров (близо 39 хектара) северно от остров Персин, а резерват „Китка“ (около 27 хектара) се намира на едноименния остров, северозападно от мястото на бившия Втори обект на концлагера „Белене“ на остров Персин.

И двата резервата са част от природен парк „Персина“ (21 700 хектара), голяма част от който се намира на остров Персин.

Отстъпка и от действащия краварник към затвора „Белене“

Арх. Бочукова обяви, че НИНКН ще изключи от охранителната зона и действащия краварник (бивш Трети обект на концлагера, б.а.), който от години функционира към затвора „Белене“.

Той е част от проекта за изграждането на зелен затвор и от затворническата администрация имат възражения той да бъде включен като паметник на културата и защитена територия.

Тези отстъпки на НИНКН са една крачка напред в сближаването на позициите на държавните институции, които са страна по процедурата за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата.

Какво представлява охранителна зона и защо от НИНКН държат на нея?

„При даване на статут на обект ние даваме и охранителна зона за него. За всеки един обект охранителната зона е част от културното наследство и е много важна и индивидуална“, обясни арх. Бочукова.

По думите ѝ целта на охранителната зона да е да се запази архитектурната, урбанистична или природна среда.

„Всяка една част от Персин е запазила стъпките на лагеристите и по тази причина ние предлагаме този обхват на охранителната зона“, допълни тя.

„Смисъла да изискваме такава [голяма] охранителна зона е да се даде възможност за бъдещи проучвания на територията, защото под земята сигурно има артефакти, които имат своето значение“, поясни арх. Бочукова.

Тя уточни, че не става въпрос да се копае в земята, а да се изследва с други методи, включително и от въздуха, както се прави със модерната технология LiDAR, позволяваща да се видят обекти и структури, които биха останали скрити.

„Ако няма охранителна зона – не може да се правят бъдещи проучвания“, посочи експертката от НИНКН.

Основният спор – кои територии да влязат в охранителната зона

Арх. Бочукова призна, че основният спор между институциите по процедурата за бившия концлагер „Белене“ е кои територии да влязат в охранителната зона.

Тя потвърди, че втората комисия, назначена през 2020 г. така и не е могла да завърши работата.

„Тогава и Министерството на правосъдието промени първоначалната си позиция и отказа да се даде статут на две от сградите към Втори обект – на надзирателите и на началника на лагера, които са от изключителна ценност“, обяви арх. Бочукова.

Готовност за внасяне на документацията за „Белене“ и „Заставата“ в Министерството на културата

„Ние сме подготвили всички фишове и документи за „Белене“ за внасяне в Специализирания експертен съвет към Министерството на културата и да завършим процедурата“, заяви арх. Бочукова.

Според нея не е необходимо да се образува нова комисия, каквото всъщност е разпореждането на министър на културата Мариян Бачев, оповестена в отговор по ЗДОИ на запитване на журналиста Христо Христов.

По думите ѝ „всички сгради на Втори обект могат да получат статут на единични недвижими културни ценности, а целия обект като „групова ценност“.

Също така от НИНКН имат готовност да дадат статут на единичен паметник на културата и на обект „Заставата“, където в първите месеци на 1986 г. са изолирани около 35 лагеристи – български граждани от турски произход от останалите лагеристи, въдворени без съд и присъда на Втори обект.

Лагеристите от „Заставата“ обявяват гладна стачка и в резултат на нея те са освободени от концлагера.

Без отстъпление за резерват „Персински блата“

Арх. Нели Бочукова обаче заяви, че от НИНКН държат в охранителната зона да остане резерват „Персински блата“.

Той е с площ 385 хектара и непосредствено заобикаля бившия Втори обект на концлагера „Белене“.

Това искане обаче без съмнение ще се яви пречка в съгласуването с Министерството на околната среда и водите, въпреки че от НИНКН уверяват, че няма да има човешка дейност там и да се нарушава Закона за защитените територии.

МОСВ никога не е било против обявяването на Втори обект за национален паметник на културата

От началото на процедурата в Министерството на културата за „Белене“ Министерството на околната среда и водите никога не е възразявало за придобиването на Втори обект за групова културна ценност.

Тази позиция изрази с ясна категоричност на кръглата маса Елена Стефанова, началник отдел „Защитени територии“, дирекция „Национална служба за защита на природата“ в МОСВ.

„Втори обект“ е имот от 109 декара и ние винаги сме изразявали положително отношение на обявяването на тази територия за групова културна ценност“, допълни г-жа Стефанова.

Притесненията на МОСВ

Притесненията на МОСВ обаче са свързани с огромната територия, която НИНКН настоява да бъде охранителна зона.

„Втори обект е имот от 109 декара, а охранителната зона е близо 70 000 декара“, направи сравнение експертът от МОСВ. Това на практика покрива целия остров Персин и дори го надхвърля.

„В предлаганата от НИНКН охранителна зона са включени и трите резервата – „Милка“, „Китка“ и „Персински блата“, които са изключително държавна собственост и имат много строги режими на защита също. Включена е и част от река Дунав, което също сигурно ще се превърне в проблем“, отбеляза Елена Стефанова.

Тя посочи, че рамките на работната група за „Белене“ останалите членове също са изразили притеснения единствено с тази охранителна зона, с нейния обхват и нейната необходимост.

„Нашето становище е, че охраната на тази защитена територия няма кой да отиде и да увреди нещо извън Втори обект или да извърши действия, които да не бъдат забелязани, защото МОСВ има охранители, природен парк „Персина“ има структура, която е постоянна и извършва постоянни природно-защитни дейности“, продължи Стефанова.

„От МОСВ сме предлагали досега да се обяви груповата културна ценност, като се редуцира охранителната зона. Мисля, че и на една част от останалите членове на комисията това беше становището и предложението. Предложили сме охранителната зона да бъде с един общ външен контур, като бъде записано, че двата резервата [„Китка“ и „Милка“] и поддържания резерват [„Персински блата“] не са част от тази охранителна зона, но това не беше прието“, обясни експертът на МОСВ.

По думите ѝ, ако това стане обявяването на Втори обект на концлагера „Белене“ за недвижим паметник на културата може да бъде решен още сега.

„Всички сме се обединили около главното – обявяването на Втори обект за недвижим паметник на културата. Останалото е дребни детайли, които не са от съществено значение“, смята тя.

Ценността на защитените природни резервати на Персин

„Остров Персин е една от най-ценните влажни зони с европейски и международно значение. Там гнездят и пеликани“, заяви Борислав Бечев, държавен експерт „Защитени територии“ в МОСВ, който също участва в кръглата маса.

По думите му на остров Персин България имаме най-голяма концентрация на защитени територии една върху друга

„Резерват „Милка е един от най-строгите резервати в страна. Следва го резерват „Китка“ и поддържан резерват „Персински блата“.

През 1981 г. е обособена природна защитена местност „Персин – Изток“, което е орнитологично (от орнитология, наука за птиците, б.р.) важно място.

От 2000 г. съществува природен парк „Персина“. Там е и защитена зона Натура 2000 Персин.

„Държавната ни е дала право и ни е възложила ние да опазваме тази територия и биологичното разнообразие. Когато в комисията ни бе предложена тази охранителна зона стана така, че едва ли не ние не може да коментираме нейния обхват“, разкри Борислав Бачев. Той също потвърди, че „ние сме съгласни с обявяването на Втори обект за недвижим паметник на културата“.

Политиците питат какво трябва да се направи?

Лидерът на СДС Румен Христов, който взе участие в кръглата маса, категорично заяви, че отлагането във времето на решаването на тази процедура е изключително неприемливо.

Лидерът на СДС Румен Христов изрази категоричната позиция, че процедурата по обявяването на концлагера „Белене“ за национален паметник на културата не може да бъде протакана повече. 

„Хората всяка година се събират на „Белене“ на годишно поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим и питат какво става? Какво да им отговорим ние“, заяви той пред присъстващите.

Депутатът от гражданската квота на партия „Да, България“, Мартин Димитров попита представителят на НИНКН какво трябва да се направи оттук нататък, за да се завърши започната преди 7 години процедура за „Белене“.

„Дайте ни формула в няколко точки, за да може да питаме министрите и да се реши този въпрос най-накрая“, заяви той.

По думите на арх. Бочукова от НИНКН, необходимо е останалите държавни институции, участнички в процедурата, да приемат предложенията на Националния институт за недвижимото културно наследство.

Министерството на правосъдието: Имаме политическа воля и съдействаме изцяло

Вотът на недоверие срещу кабинета Желязков възпрепятства министърът на правосъдието Георги Георгиев да участва лично в кръглата маса и министерството бе представено от зам.-министъра на правосъдието Спаска Кинчева.

Тя потвърди изразената още по време на годишното поклонение на 31 май тази година от министър Георги Георгиев политическа воля за съдействие за придвижване напред на процедурата по обявяване на бившия концлагер „Белене“ за национален паметник на културата.

Това включва и промяна на досегашната позиция за двете сгради – на охраната и началника на концлагера, следва да се включат в бъдещия недвижим паметник на културата – Втори обект на концлагера „Белене“.

„Имаме министър на правосъдието, който работи така, че с каквото се захване го довежда до край“, декларира политическата воля на Министерството на правосъдието зам.-министър Кинчева.

Представителите на шестте граждански организации и на партиите „Обединени земеделци“ и БЗНС, инициирали Кръглата маса задаваха множество въпроси на участниците в инициативата.

Те подчертаха, че ще следят как ще се развие оттук нататък процедурата и при необходимост ще организират и други инициативи, които да помогнат за окончателното приемане на решение концлагерът „Белене“ да получи статут на недвижима културна ценност от национално значение.