Александър Левченко*

Парадът на Червения площад на 9 май тази година се превърна в своеобразен преломен момент за разбирането на цялата ситуация, в която се намира Русия днес. Кремъл се надяваше, че военният парад ще стане поредният силен имиджов коз на Москва в бъдещите преговори с Киев и Вашингтон, но се случи нещо съвсем различно. За първи път от 20 години Путин не се осмели да изведе тежка военна техника на парада за традиционната демонстрация на руската военна мощ и проведе само марш на пехотата. В Москва се страхуваха от удари на украински дронове по струпаната военна техника, която можеше да пламне пред очите на 130 милиона руснаци, свикнали да гледат военния парад по телевизията. За първи път в Кремъл и сред гражданите на Русия се появи несигурност относно собственото им пребиваване на собствената земя. Оказва се, че не само са възможни руски бомбардировки над Украйна, но и обратното.

Това нанесе много 

сериозен удар върху имиджа на Кремъл и лично на Путин, 

особено след като Володимир Зеленски издаде заповед за забрана на бомбардировки на Червения площад и военния парад, въпреки че координатите на провеждането му бяха известни. Това изглеждаше като своеобразно украинско разрешение за провеждане на военния парад в Москва и като отговор на подкрепата за инициативата на американския президент за примирие в периода 9–11 май. Кремъл също незабавно прие инициативата на Доналд Тръмп, защото до последния момент силно се страхуваше как ще преминат тържествата на 9 май. Преди това Москва заплашваше Киев с мощен ответен удар, ако украински дронове атакуват парада на Червения площад. Тези 

заплахи бяха на границата на истерията 

и демонстрираха единствено слабостта на руската страна.

В продължение на десетилетия Москва приватизира победата във Втората световна война над нацистка Германия, представяйки я изключително като заслуга на Русия. Кремъл успя да убеди в това и много западни лидери, внушавайки, че без руснаците общата победа над хитлеризма би била невъзможна. Това обаче е 

пълна манипулация. 

Без помощта на САЩ и западните съюзници победата на Съветската армия над Вермахта би била невъзможна. Става дума за огромната военно-техническа и финансова помощ на САЩ за СССР в борбата срещу Третия райх. Това включва и откриването на Втория фронт, който първоначално действаше в Северна Африка, а след това в Южна Европа, преди да достигне своя връх с десанта на съюзниците в Нормандия. Освен това, както свидетелства още съветската статистика, без украинците, понесли най-големите човешки и материални загуби сред всички европейски народи, Съветският съюз просто нямаше да устои на настъплението и натиска на Вермахта. В крайна сметка Москва просто 

не заслужаваше парад на победата на Червения площад. 

Днес тя е държава-агресор, а в речта си Путин цинично нарече Русия борец срещу „опасната украинска агресия“. В това отдавна вече никой не вярва, освен малка група диктатори като беларуския и севернокорейския. Дори лидерите на Казахстан и Узбекистан пристигнаха в Москва по-скоро, за да не дразнят руския владетел, който би могъл да навреди на сигурността на техните държави и на икономическото им развитие. По време на пресконференцията след парада Путин отправи заплахи към арменския лидер Пашинян, който избра курс към сближаване с Европейския съюз и отказа да присъства на парада.

Заплахите към Украйна и Армения не изплашиха никого нито в Киев, нито в Ереван. Всички забелязаха страховете на Москва за собственото ѝ бъдеще. Планът на Кремъл за възстановяване на бившия СССР, или по-скоро на руската империя, дава 

сериозни признаци на провал. 

Москва започва сериозно да нервничи. Бъдещето на кремълския елит става все по-непредвидимо, особено при липсата на значими успехи на украинския фронт през последното време.

Русия губи в Украйна около 35 хиляди войници месечно, а може да мобилизира не повече от 30 хиляди. Освен това всяка нощ горят руски нефтопреработвателни заводи, военни бази и предприятия от руския отбранителен комплекс — и то на разстояние до 2000 километра от украинската граница. През последните месеци украинските войски губят по-малко територии, отколкото си връщат от руската страна. Украинската армия действа много активно в редица направления. Руският тил е под постоянни украински удари. Така наречената зона на бойно поражение на руските войници, складове и щабове се е увеличила до 100 километра. В съвременната война на дронове инициативата за първи път премина към украинската страна.

Същевременно от края на миналата година руската икономика 

се намира в пълна стагнация с елементи на криза. 

Западните санкции срещу Руската федерация се засилват. Финансирането на войната в Украйна става все по-трудно за руския бюджет. В същото време Украйна получи от Европа финансиране в размер на 90 милиарда евро за две години. Още 36 милиарда евро западните съюзници ще предоставят тази година за оръжие в рамките на инициативата „Рамщайн“.

Путин разбира, че 

времето вече не работи в полза на Русия. 

Вероятно именно затова по време на парада той за първи път заговори за възможността за край на войната и за среща с украинския президент Володимир Зеленски — и то не непременно в Москва. Възможността украинският президент да посети Москва или Минск Киев категорично отхвърля. Макар по време на военния парад Путин да заяви, че всички цели на така наречената „специална военна операция“ са постигнати, реалността е, че Украйна е готова както никога досега да отблъсне всякакви военни посегателства от страна на Москва.

Президентът на САЩ призова за продължаване на примирието и след 11 май, но е много съмнително, че Русия ще го подкрепи. Президентът на Украйна предупреди, че в случай на подновяване на руските ракетни и дронови удари по Украйна, Киев ще даде решителен отпор. Путин се колебае — вероятно би направил някакви отстъпки, но се страхува да не изглежда слаб. Вътре в руските елити се засилва борбата за власт, или по-точно за влияние в случай на оттегляне на кремълския диктатор. Тази борба може 

да прерасне в сериозни конфликти. 

Именно от това се страхуват в Кремъл и затова се опитват да представят Путин като човек, който все още контролира ситуацията в страната. Но желанието на диктатора да живее до 150 години, за което той разговаря с китайския лидер Си Дзинпин, тревожи много представители на руските елити. За мнозина става все по-проблематично Путин да остане на власт дори още година и половина, да не говорим за още петнадесет години, на каквито той се надява. Ако в Русия все пак започне бунт, той ще бъде много кървав. Това плаши руските елити и тревожи много международни лидери. Мирно предаване на властта, както при Елцин, едва ли ще бъде възможно.

Затова Путин сега трябва възможно най-бързо да демонстрира някакви военни успехи в Украйна или на друго място. Именно затова страни като Естония и Латвия 

се намират в зона на риск. 

Не е изключено при липса на победи в Украйна Кремъл да се опита да компенсира с бързи успехи в балтийското направление. Беларус по заповед на Лукашенко в момента засилва военната си подготовка както по украинското направление, така и към Латвия и Литва. Макар Москва засега да не концентрира войски край Естония и Латвия, тя е способна да го направи при необходимост само за няколко дни. Ако позициите на Путин сериозно се разклатят, той ще поиска да бъде 

нанесен отвличащ удар 

някъде на международната сцена. Освен балтийските държави, жертви могат да станат и Армения или Киргизстан. Това също са сравнително малки държави, което улеснява задачата. Там традиционно има силно проруско лоби, а в тези страни се наблюдават промени към подобряване на отношенията със Запада. Армения променя политиката си в по-прозападна посока в значително по-голяма степен, докато Киргизстан — в по-малка. Путин е запомнил, че лидерите на тези две страни не присъстваха на военния парад. Срещу Армения в руските медии вече има истинска истерия, а по отношение на Киргизстан засега има само настойчиви намеци за необходимостта от по-силна ориентация към Москва.

Путин става все по-слаб, 

но не и по-малко опасен. 

Той вече има надежден съюзник — Северна Корея, която е готова да увеличава производството на оръжия за руските нужди и да изпраща свои войски в подкрепа на Русия. По-нататъшното развитие на събитията ще зависи и от срещата между президента Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин. Очевидно войната в Украйна ще бъде обсъждана, но след темите за ескалацията в Персийския залив, ситуацията около Тайван и търговския конфликт. Ако Вашингтон и Пекин постигнат договорености относно перспективите за край на войната в Украйна и европейските въпроси като цяло, това ще стане сериозен фактор за развитието на бъдещите събития на европейския континент.

Европа обаче не възнамерява 

да бъде заложник на чужди решения. 

На парада в Москва Путин заяви, че се бори в Украйна срещу НАТО, но същевременно нарече САЩ партньор. В Москва вече ясно разбират желанието на Вашингтон да се дистанцира от участието си в алианса и че решаването на европейските въпроси остава изключително в ръцете на европейците. Брюксел отдавна е разбрал това и настойчиво работи, за да стане участник в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Затова в края на май външните министри на страните-членки на ЕС ще се съберат на среща на върха, за да определят окончателно 

своята преговорна позиция и главния преговарящ от европейска страна. 

Засега, за да се постигне спокойствие на европейския континент, е необходимо да продължи натискът върху Москва, както и военната, икономическата и политическата подкрепа за Украйна. Важните европейски въпроси не могат да се решават извън континента.
А междувременно Русия нанесе на Украйна най-мащабния ракетен и дронов удар от началото на войната досега.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).