Русия да нанесе „превантивен ядрен удар срещу Европа“ – за това призова един от основателите на руския Съвет по външна и отбранителна политика Сергей Караганов*, съучредител на клуба „Валдай“, чийто редовен посетител е президентът на страната Владимир Путин. През миналата седмица руското списание „Профиль“ публикува негова статия, в която се казва, че 

Москва трябва да сломи волята на Запада

 да помага на Украйна и да го накара да се оттегли от ролята си на глобална доминираща сила. „Тази военна операция не може да приключи без да наложим на Запада стратегическо отстъпление или даже капитулация“, пише Караганов. Той твърди, че рискът от ответен ядрен удар срещу Русия може да се сведе до минимум, като разчита, че САЩ няма да се решат на подобно действие: „Само ако в Белия дом седи безумец, при това ненавиждащ страната си, Америка ще се реши на удар в „защита“ на европейците, навличайки си отговор, при който ще жертва условния Бостън заради условния Познан.“ Ако обаче САЩ не отстъпят, „ще се наложи“ Русия да нанесе удари срещу група от цели, за да „вразуми загубилите разум“.
  Според Караганов, ако това не бъде направено, не само Русия може да загине, но и „цялата човешка цивилизация да приключи“. Той говори за 

ядреното оръжие като „оръжие на Бога“,

 на Армагедон, и призовава да се възроди страхът от това оръжие. Признава, че Русия няма да срещне подкрепа от съюзниците си за ядрен удар срещу Запада, но „в крайна сметка победителите не ги съдят, а на спасителите благодарят“.
Статията предизвика вълна от реакции. Публикуваме коментар по темата на политолога Алексей Макаркин, разпространен от изданието Каспаров.ru:

Текстът на Караганов за ядрения удар изобщо не е изненада. През септември миналата година авторът  вече каза, че не изключва "необходимостта от употреба на ядрено оръжие" и предрече, че САЩ няма заради Познан да жертват Бостън. Сигналите бяха съвсем ясни. Разликите са само две. 
Първо, ядреният удар от възможност се превръща в конкретна задача за най-близкото бъдеще, ако Западът не отстъпи — именно това и предизвика повишеното внимание  към сегашния текст. И, второ, прави се извод, че появата на ядреното оръжие е позитивен резултат от намесата на Всевишния, който решил с помощта на страха да предпази света от нови войни. Струва ми се, даже на американските апологети на Студената война в предишни времена не им е идвало на ума такова теологично разсъждение. 
Текстът на Караганов нагледно показва до какво отчаяние може да доведе влязлата в задънена улица realpolitik. Преди три десетилетия голяма част от руските западници мечтаеха за нещо като нова Антанта, която да управлява света — разбира се, с участието на Русия.
Тогавашната руска модернизация беше съпроводена от архаизация, стремеж 

да бъде възстановена "Русия, която изгубихме", 

 при това не реалната руска империя, а неин конструиран образ, включващ в себе си елементи от съветската свръхдържава. При това между тези западници и антизападниците имаше консенсус за абсолютното непризнаване на каквато и да било самостоятелна роля на "малките страни", които се възприемаха изключително като площадки за голямата игра на шепа велики държави.
Когато Антантата не се състоя, се замислиха за нова Ялта, чиято идея вече е не да се споразумеят с партньорите, а да наложат на опонентите правила на играта. А сега текстът на Караганов свидетелства за отчаянието на автора от това, че Антантата е отхвърлена, а Ялта не просто не се състоя, но изобщо е невъзможно да бъде постигната с конвенционални средства. 
А за отчаянието преди много векове  е говорил св. Ефрем Сирин, който далеч не свързва този грях с Божията воля: "Сатаната злонамерено се опитва да опечали много хора, за да може чрез отчаяние да ги  хвърли в геенната." И още: "Ако бъдеш изкушен от дявола и извършиш малък или голям грях, не се отчайвай и не стигай до погибел."

*Сергей Караганов е доктор на историческите науки, политолог. В миналото той е известен с либералния си подход, през 2011 г. например той говори за „декомунизация“ и „десталинизация“ на Русия. 
Днес той подкрепя политиката на Путин. Смята се, че като член на научния съвет към Съвета за сигурност на Русия, Караганов може да оказва влияние на мнението на секретаря на съвета Николай Патрушев – той от своя страна е част от близкия кръг на Путин. Като съучредител на клуба „Валдай“, Караганов посещава заседанията му.  Той е и научен ръководител на факултета по световна икономика и световна политика към Висшето училище по икономика в Русия.