През август инфлацията в еврозоната е достигнала рекордните 9,1%, тъй като рязкото поскъпване на енергията след руската инвазия в Украйна е оказало натиск върху домакинствата и бизнеса.

Потребителските цени вероятно ще продължат да нарастват бързо "за продължителен период от време", заяви ЕЦБ в изявление, като според последните ѝ прогнози през 2022 г. инфлацията ще достигне средно 8,1%.

Тази важна стъпка ускори прехода на ЕЦБ от силно стимулиращо ниво на лихвените проценти към такова, което ще върне инфлацията към целевото ѝ равнище от 2%.

Базираната във Франкфурт институция е на път към повишаване на лихвените проценти и укротяване на инфлацията, заяви на пресконференция председателят на ЕЦБ Кристин Лагард.

ЕЦБ вече надхвърли очакванията на заседанието си през юли с увеличение на лихвените проценти с 50 базисни пункта - първото повишение от повече от десетилетие.

„ЕЦБ се отказа от инфлационното таргетиране и прогнозиране и се присъедини към групата на централните банки, които се фокусират върху понижаването на действителната инфлация", заяви Карстен Бржески, ръководител на отдел "Макро" в банка ING.

Преди заседанието все повече гласове призоваваха централната банка да прояви по-голяма "решителност" в лицето на инфлацията. Срещата постави началото на нов подход на ЕЦБ.

ЕЦБ наваксва изоставането си от централните банки в САЩ и Великобритания, които започнаха да повишават лихвените проценти по-твърдо и по-бързо в отговор на инфлацията.

Увеличението от 75 базисни точки съвпада с най-голямата стъпка, предприета от Федералния резерв в настоящия му цикъл на повишаване на лихвите.

„Бързото повишение не е нормално", каза Лагард, „но управителният съвет е единодушен в подкрепата си за този ход“.

Според нея ЕЦБ все още е далеч от лихвени проценти, които да върнат инфлацията към целевото равнище от 2%, като предстоят още повишения.

"Искаме всички икономически субекти да разберат, че ЕЦБ има сериозно намерение да върне инфлацията обратно към 2%", каза Лагард.

В актуализирания набор от икономически прогнози ЕЦБ заяви, че очаква инфлацията да спадне до 5,5% през 2023 г. и до 2,3% през 2024 г.

Централната банка също така намали прогнозата си за икономическия растеж през 2023 г. до 0,9% от предишната си прогноза за 2,1%.

Неотдавнашните мрачни икономически данни показват, че еврозоната "се очаква да изпадне в стагнация по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г.", заяви ЕЦБ.

"Много високите цени на енергията намаляват покупателната способност на доходите на хората и въпреки че затрудненията в предлагането намаляват, те все още ограничават икономическата активност", заяви банката.

Войната в Украйна също все още натежава върху доверието на бизнеса и потребителите, добави тя.

„Еврозоната рискува да изпадне в рецесия през 2023 г. при неблагоприятния сценарий, който включва пълно прекратяване на доставките на руски газ“, каза Лагард.

Неколкократните възходящи ревизии на прогнозата за инфлацията предизвикаха критики към икономическите модели на ЕЦБ.

"Поемам вината", каза Лагард за грешките в прогнозите, но подчерта, че "всички международни институции" са били застигнати от скока.

"Допуснахме грешки в прогнозите, както и всички международни институции и повечето икономисти", каза тя. "Аз поемам вината, защото съм ръководител на институцията".

ЕЦБ ще продължи да повишава лихвените си проценти на предстоящите заседания, като лихвеният процент е далеч от нивото, необходимо за намаляване на инфлацията до устойчиво ниво.

"Всъщност днес взехме решение, че ще продължим да повишаваме лихвените проценти, защото смятаме, че сме далеч от темпа, при който се надяваме да видим инфлацията да се върне към средносрочната цел от 2%", каза тя. /БГНЕС