Митологизирането на румънската кралица Мария и представянето й в романтичен, туристически и митологичен  културен контекст  от ръководството на Културния център „Двореца“ води до фалшифициране на историята и до гавра с паметта на хилядите пострадали добруджанци и техните потомци от румънската окупация на. Това се изтъква в протест на екипа на Исторически музей – Балчик. Справедливата им позиция получи широка подкрепа от други музеи в страната, авторитетни историци и общественици.

Атаката е насочена към действията на директора на „Двореца“ – Жени Михайлова, която води целенасочено опасната политика, която  очертава образа на кралица Мария не просто като историческа фигура, а като легитимен културен символ на място, което е българска територия. Това е недопустим опит за културно пренаписване на историята и за трайно налагане на чуждо присъствие под формата на "меко влияние", изтъкват историците от музея в Балчик. Те са категорични, че културата трябва да гради мостове, но не и върху забрава и изопачаване на историята.

Ето и пълния текст на протеста, който очаква адекватна реакция от министъра на културата:

Екипът на Исторически музей – Балчик изказва позицията си по повод системните културни събития и чествания, провеждани в ДКИ КЦ "Двореца" – Балчик, които възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица Мария.

Екипът на ИМ - Балчик не може да остане безучастен към факта, че тази фигура, представяна често романтично и почти митологично в туристически и културен контекст, всъщност е символ на една чужда власт, наложила се с окупация върху българска територия. Нека припомним, че Южна Добруджа е анексирана от Кралство Румъния между 1913 – 1916 и 1919 – 1940 г., а "Двореца" в Балчик е изграден именно в този контекст — като израз на румънското владичество.

Между 1913 и 1940 г. по време на румънската окупация на Южна Добруджа българите в областта стават жертва на тежки репресии и насилствена румънизация. Румънските власти провеждат целенасочена политика за изкореняване на българската културна и национална идентичност: затварят се български училища и църкви, заменят се български свещеници с румънски, а обучението се извършва изцяло на румънски език. Земите на българи се конфискуват и раздават на румънски колонисти. Принудителни изселвания, побоища и унижения са често срещани, като целта е да се сломи всяка съпротива срещу асимилацията. Въпреки това, местните българи запазват езика, вярата и самосъзнанието си до връщането на Южна Добруджа в пределите на България с Крайовската спогодба през 1940 г.

През есента на 1916 г., по време на Първата световна война, когато българската армия настъпва към Южна Добруджа, румънските военни власти извършват кървави репресии срещу местното българско население. Опасявайки се, че добруджанските българи ще окажат подкрепа на настъпващите български войски, румънските части извършват масови изтезания, убийства и опожарявания в редица села. Най-жестоки са кланетата в селата Баладжа (Стожер), Дуранкулак, Екрене (Кранево) и Калипетрово, където са избити стотици невъоръжени мъже, жени и деца. Жертвите често са били измъчвани, а домовете им – разграбвани и изгаряни. В средата на август 1916 г. между 30-40 000 добруджанци мирно население от Северна и Южна Добруджа – мъже, жени, деца и старци са откарани от румънските власти в концентрационни лагери в територията на Молдова. Това става дни преди да започне войната между България и Румъния на 1 септември 1916 г. за освобождението на Южна Добруджа. Те са подложени на физически тормоз и тежък труд, поради което мнозина от тях умират. Стотици не се завръщат по родните си места, а гробовете им и досега са неизвестни. Зверствата през 1916 г. оставят дълбока рана в паметта на местното население и са ярко свидетелство за бруталността на румънската окупационна политика в региона.

Особено тревожно е, че в съвременния свят, в който културното влияние е не по-малко значимо от политическото, румънската държава продължава да проявява активен интерес към Балчик и региона. Чрез културни инициативи, медийни послания и събития в "Двореца", се очертава образа на кралица Мария не просто като историческа фигура, а като легитимен културен символ на място, което е българска територия. Това е недопустим опит за културно пренаписване на историята и за трайно налагане на чуждо присъствие под формата на "меко влияние". На този болезнен фон е трудно да приемем за нормално, че в българска държавна културна институция се организират събития, които честват фигура, олицетворяваща именно този окупационен режим. Подобен подход не просто неглижира историческата истина, но и обижда паметта на хилядите пострадали добруджанци и на техните потомци.

Убедени сме, че културната политика на една суверенна държава трябва да се основава на историческа истина и национално достойнство. Затова, апелираме за преосмисляне на подхода към представянето на кралица Мария в Държавен културен институт "Двореца“. 

Тази година добруджанци празнуват 85 години от възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България, а „Двореца“ чества 150 години от рождението на кралица Мария. Миналата година в комплекса беше представена изложба на румънски и английски език, създадена в Република Румъния, която не беше преведена на официалния език на страната ни – българския. През ноември 2023 г. директорът на „Двореца“ – Жени Михайлова представи в румънския парламент доклад за това как работи институцията и какъв е положителният опит от дворците на кралица Мария. Събитието е в рамките на откриването на изложба за древните крепости и двореца на кралица Мария в Мамая и честването на 145 години от присъединяването на Добруджа към румънската държава. 

Културата трябва да гради мостове, но не и върху забрава. Историята на Южна Добруджа е дълбоко свързана с болка, жертви и непримирим дух. В този контекст не можем да приемем за нормално в българска културна институция да се насърчава възхвала на фигура, свързана с тежък период на окупация и потисничество над българското население. Паметта на нашите предци не заслужава да бъде заличавана, омаловажавана или изместена от чужди интереси. Да опазим тази памет – това е дълг пред историята и пред бъдещите поколения. 

Исторически музей – Балчик:

Радостина Енчева – Директор 

Поликсения Петрова – Уредник в отдел „Нова и най-нова история на България“

Венцислав Чаков – Уредник в отдел „История на България XV-XIX в.“

Димитрина Станчева – Уредник в отдел „Етнография“ 

Цветелина Илиева – фондохранител в отдел „Археология“ и „Нумизматика“

Подкрепени от: 

Регионален исторически музей Добрич

Регионален исторически музей Варна

Регионален исторически музей Силистра

Регионален исторически музей Бургас

Исторически музей Генерал Тошево

Исторически музей Тутракан

Академик Иван Илчев

Проф. дин Вера Бонева – Университет по библиотекознание и информационни технологии

Проф. Пламен Павлов - Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Доцент Виолета Стойчева - Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Доцент Иван Лазаров - Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

д-р Петър Захариев Добрев - Софийски университет „Св. Климент Охридски“

д-р Кирил Господинов - Софийски университет „Св. Климент Охридски“