Утре почитаме паметта на Апостола на свободата Васил Левски, обесен в София преди 145 години. Правилната дата за честване обаче е днешната – 18 февруари, посочва историкът проф. Пламен Павлов. Той е автор на най-новото изследване за Апостола – „Левски: Другото име на свободата”.

„Има големи опити да се види човешкото в Левски (…) Той не бива да бъде портрет зад гърбовете на политиците, но е необикновен човек”, категоричен беше професорът пред бТВ.

По думите му Апостола е показал себе си не като романтик, а като прагматичен организатор на въстание със сериозна логистика и добре обмислени финанси. Проведено през зимата: „Тогава мъжете са се върнали от гурбет, всичката храна е прибрана, а турската армия ще е затруднена в придвижването си”. Идеята е била за нов тип революционна борба – със завладяване на градове, създаване на укрепени лагери в планините и търсене на помощта на Великите сили при вече завладяна територия.

Левски е човек, който мисли като офицер”, категоричен беше проф. Павлов.

Каква е била идеята на Апостола за бъдещото българско общество? Според историка Левски е искал България да бъде република с капиталистическо общество и управление, което днес бихме възприели като президентска република: „Да има старейшина, да има отговорност”.

Проф. Павлов отбеляза, че вече е трудно да говорим за „предателство” спрямо Левски, който е бил обект на мащабна операция на тайните служби на Османската империя и който е бил конвоиран до София в бронирана карета с 250 кавалеристи охрана.

Става въпрос за една епохална фигура, за най-добрия ни българин. Когато идва вестта за залавянето на Левски, един негов съвременник и съратник Данаил Христов Попов казва: „Изгубваме най-добрия ни българин“.

Един от неговите съратници от групата от Чирпан, която прави план за освобождението му, но се страхува какво ще се случи с нея, казва: „Да става каквото ще, защото нямаме втори Левски на света“. Тези оценки може да изглеждат много емоционални и да са далеч във времето назад, но те се потвърждават от следващите прочити на делото и личността на Левски, казва проф. Павлов в друго интервю за "Фокус".

 На практика Левски създава заедно със своите съратници Вътрешна революционна организация, каквато до това време в българските земи никога не е съществувала. Той прави основите на една армия. Това не са просто комитети, които да подпомагат чети или да правят патриотична пропаганда, а основата на бъдещата българска армия и държавност. Това, което Левски създава заедно със съратниците си е нещо изумително. За по-малко от две години той организира не по-малко от 12 хил. души. Според едно писмо на Кирил Тулешков даже 14 хил. души. Много често колегите историци не приемат на доверие тези числа и дори ги игнорират. Ако погледнем какво пишат тогавашните европейски консули в България, най-вече в Русе или какво има в писмата на Любен Каравелов или на разни други съвременници, се говори за хиляди, а някъде за десетки хиляди революционери. Това само по себе си е нещо, което ние досега не оценяваме. Наистина става дума за многобройна армия от хора, които са добре организирани. Левски е един човек, който мисли изключително реалистично. Той не иска да има прибързано въстание, а нещата да бъдат подготвени в максимална степен, за да се постигне освобождението на България. Ние до днес до голяма степен не сме разбрали Левски. Хубавото е, че с всеки следващ повод научаваме нещо ново за него. Излизаме от митовете, от щампите, от клишетата и започваме да откриваме истинския човек, държавник и водач на революцията.