Наука
Историк: На 24 май трябва да честваме българската култура и писменост, няма славянска писменост
В българска военна история има две пленени руски бойни знамена, но само едно от тях е пленено в бой - другото е донесeно в наша част от руски дезертьори. Плененото в бой знаме е на 265-а оренбургска пехотна дружина. Това става в една славна и зловеща битка в при Кара-Мурад в Добруджа, когато като лава върху руската пехота връхлита Втори ломски конен полк. Сражението е кърваво и жестоко, загиват 22-ма български кавалеристи и 400 руси, а 1000 са взети в плен, разказа журналистът Любомир Йорданов в предаването "Операция: История" на Bulgaria ON AIR. .
Втори ломски полк е бил елитът на нашата армия, но той е забравен по три причини. Първо е бил "царски" полк с патрон Нейно височество княгиня Мария Луиза, второ заради това пленено руско знаме за него не се говори по време на социализма и трето - като жандармерийска дружина е участвал при потушаването на Септемврийско въстание, което му лепва и етика "фашистки" полк.
На 24 май ние трябва да честваме Деня на българската култура и на българската писменост. Няма славянска писменост, защото няма някакъв общ славянски народ с общ език, има българска писменост, коментира проф. дин. Лизбет Любенова от БАН пред Bulgaria ON AIR.
Така както ние сме благодарни за Освобождението си на русите, така и те трябва да зачитат нашата роля за това, че пишат на българската азбука. 40% от съвременния руски е на основата на старобългарския език. Той им е оказал голямо влияние чрез богослужебните книги и апокрифите. Още през 80-те години на миналия век наши учени са имали достойнството да поставят този въпрос пред тогавашната съветска страна.
Във вените на руския цар Иван Грозни има и българска кръв. Тя е следствие на браковете на руските князе с византийски принцеси, а много от тях са от български произход.
Например великата византийска принцеса и поетеса Анна Комнина е внучка на българския цар Иван Владислав. Но при династиите не може да се говори за "национални" династии. Те са много смесени. Сакскобургите нямат българска кръв, но са били български царе.
Фактор
Втори ломски полк е бил елитът на нашата армия, но той е забравен по три причини. Първо е бил "царски" полк с патрон Нейно височество княгиня Мария Луиза, второ заради това пленено руско знаме за него не се говори по време на социализма и трето - като жандармерийска дружина е участвал при потушаването на Септемврийско въстание, което му лепва и етика "фашистки" полк.
На 24 май ние трябва да честваме Деня на българската култура и на българската писменост. Няма славянска писменост, защото няма някакъв общ славянски народ с общ език, има българска писменост, коментира проф. дин. Лизбет Любенова от БАН пред Bulgaria ON AIR.
Така както ние сме благодарни за Освобождението си на русите, така и те трябва да зачитат нашата роля за това, че пишат на българската азбука. 40% от съвременния руски е на основата на старобългарския език. Той им е оказал голямо влияние чрез богослужебните книги и апокрифите. Още през 80-те години на миналия век наши учени са имали достойнството да поставят този въпрос пред тогавашната съветска страна.
Във вените на руския цар Иван Грозни има и българска кръв. Тя е следствие на браковете на руските князе с византийски принцеси, а много от тях са от български произход.
Например великата византийска принцеса и поетеса Анна Комнина е внучка на българския цар Иван Владислав. Но при династиите не може да се говори за "национални" династии. Те са много смесени. Сакскобургите нямат българска кръв, но са били български царе.
Още от Наука
Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук
Те имат размерите на Юпитер, обикалят около звезда на повече от 1000 светлинни години разстояние и са открити от спътника TESS на НАСА
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"