Действително от септември месец първият сигнал за това, че Шенгенската система започва да буксува, е фактът, че Германия възстанови своя контролно-пропускателен режим с Австрия. Второ, Австрия иска от Гърция това, което в общи линии Гърция не може да реши самостоятелно. Това коментира в интервю за БНР проф. Нина Дюлгерова.

По думите й същото важи и за Италия, която не се коментира, но потокът първо беше през последните 3-4 години главно през Средиземно море към Италия. Сега съзнателно или несъзнателно се премести през турско-гръцко западнобалканското направление. Но е факт, че и Гърция от своя страна постави условие да се увеличи броят на Фронтекс до 100, посочи ученият.

Но дали ще коментираме позицията на Австрия и Гърция, само по себе си проблемът продължава да стои и за пореден път със засилваща сила се поставя въпросът – дали ще пазим Шенгенските граници на ЕС, или ще пазим външните граници на ЕС, което са две различни неща.

Да сравняваме позицията на Гърция и позицията на Италия не е много добре, защото има още един много важен момент: Гърция е в много тежко икономическо състояние, най-вече тя е блокирана от исканията на европейските кредитори и от това, което в момента се случва. Допълнително затруднение за Гърция е и фактът, че Турция пропуска опредени дози имигранти към Гърция, което още повече дестабилизира икономиката и политиката на Гърция. И Гърция реално се оказва този пропускателен пункт към Европа, който дестабилизира в контекста на миграционния поток Европейския съюз.

Не трябва да говорим за шенгенските граници и шенгенската система, тъй като пропускателният режим вече е реалност, а трябва да говорим за защита на външните граници, които включват България, Румъния, Гърция и Южна Европа. Ако закрепим формата на защита само за шенгенските граници, тогава се поставя големият въпрос – тези, които са извън шенгенските граници, излиза, че и реално не са и членове на ЕС.