Д-р Панайот Ляков е професионален политик. Бил е председател на общинското и областното ръководство на СДС в Пазарджик шест години и два мандата народен представител от СДС и ДСБ. Защитил е докторска дисертация в НБУ, където за пръв път в света свърза съвременното организационно развитие и управление с партиите и компетентността на политиците. Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви”” и на още девет книги. Занимава се с изследване и прогнозиране на политическите процеси, където има оригинални открития като „Парадоксът на призрака”, формулиран в последната му книга „Българското харакири”. Любимата му тема е лидерството. Член е на ръководството на „Българска демократична общност” и е кандидат за общински съветник в Пазарджик” с №44.

Интервю на Фани Карамазова

- Д-р Ляков, след тази впечатляваща политическа биография и след като се занимавате с изследователска дейност и пишете книги защо се кандидатирахте за общински съветник?

- Да го приемем като експеримент с първа цел да популяризирам „Българска демократична общност”, която е принципно нов тип политическа организация, чийто теоретичен модел „Партия алианс” съм разработил преди 11 години и за
пръв път е публикуван в книгата ми „Модерните партии”. Беше
предназначен за ДСБ, която трябваше да израстне от гражданското общество и да бъде в непрекъсната връзка с него, но тя се превърна в СДС 2 и логично катастрофира.
Втората цел е да бъда гласът, съвестта и волята на пазарджиклии, които заслужават отговорно и прозрачно управление, а не го получават. В общинския съвет досега нямаше реална опозиция, никой не знаеше какво се случва наистина в
общината, какво е финансовото и състояние, защо има любими фирми за обществените поръчки и т.н.

- Как ще промените тази порочна практика, ако старото управление се запази и Вие останете самотен воин срещу корупцията и олигархичните интереси?

- Няма да бъда сам, защото съм част от гражданското общество и заедно с активната негова част ще обсъждаме, анализираме и критикуваме политиката за развитие на общината и действията на кмета. Чрез пълна откритост и протестни акции няма да позволим да се сключват корупционни сделки, да се фаворизират отделни
фирми и общината да се командва от финансовото консиелере на Доган, дистанционно от Дубай.

- Не се ли страхувате да се изправите срещу олигархичните интереси?

- Миналата година излезе много личната история „Рицар без
диагноза”, в която образно сравнявах политиците с рицарите на крал Артур и битката им със злите сили в Броселиандровата гора. Може да звучи претенциозно, защото непрекъснато ни казват, че
днес няма рицари. Но аз вярвам, че рицари винаги ще има и те се
сражават за най-скъпото на този свят – Свободата. Без нея няма нищо истинско, всичко е имитация и за да я бранят те са готови на всичко! Стремя се да живея като тях.
- Какво представлява „Парадоксът на призрака” и опасен ли за политиците?

- Обикновено политикът се движи по ситуационен конвейер и вторачен в детайлите няма време за  разсъждение. Така неизбежно
пропада в медийната „експертна” пяна, възникваща по правило около тежките управленски проблеми. Създава се измамна среда, в която избуяват фантастични идеи и повлечен от тях политикът забравя, че експертите само предлагат, той решава. Тъй като всяко политическо действие е трагично в същността си и го обвързва с потресаваща отговорност. Враждебната и объркваща привидност се създава целенасочено, за да скрие лобирането за определен избор и политикът се
сблъсква с неразкрития досега Парадокс на призрака: Колкото е по-сложен обектът на политическо въздействие, с толкова по-малко време разполага той , за да го изследва. Тъй като преследва призраци – несъществената обвивка,
„плявата на конфликта”, които го отнасят на ничия земя. Там изчезва дързостта да спре конвейерната линия и да определи главното, а то винаги е сплит от интереси. Лобният момент на повечето политици, защото им липсва обикновена смелост да
разсекат възела, а без смелост няма политика. Тъй че парадоксът е опасен – тресавище за авангардните идеи и добрите намерения. 

- Това наистина е интересно, но накрая да ви питам: Какво за вас е политиката?

- Политиката изглежда проста, но е много сложна и високоотговорна, дори трагична, дейност, изискваща да
претежаваш задължителни  компетентности. Самотата в нея е
убийствена, защото уж си непрекъснато сред хора, а винаги
оставаш сам. Особено когато решаваш дали стоиш от светлата или от тъмната страна, дали правиш добро или зло на хората? Истинският политик е постоянно окачен на кръста и трябва смирено да чака своето избавление, което може никога да не дойде.